Решение № 61 от 20.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110203019 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Активити национална мрежа“ АД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 92-02-258/04.07.2024г. на заместникизпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Намира, че актът е съставен след изтичането на визирания в чл.34, ал.2 от ЗАНН срок, тъй като на наказващият орган са били известни както извършването на нарушението, така и неговият извършител.

Пространно мотивира твърденията си, че нарушителят е бил известен още към дата 03.06.2019г. Заявява, че по съставения акт са били депозирани писмени възражения, които обаче не са отчетени от наказващия орган, във връзка с което е нарушена процедурата по чл.44, ал.3 от ЗАНН. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се 1 представлява от адв.Н. М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаният едноличен търговец, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното лице е търговско дружество със седалище в гр.Варна. Към 31.05.2019г. собственик на над 25 % от капитала на дружеството било лицето Д. С. С.. Същият не бил вписан като съдружник или едноличен собственик на капитала по партидата на дружеството в Търговския регистър. Въпреки това до посочената дата дружеството не заявило за вписване в Търговския регистър действителния собственик на капитала.

Впоследствие, след подаден сигнал, на 08.04.2024г. лицето К. И.- гл. юрисконсулт в отдел „Административно обслужване“, дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ към Агенцията по вписванията, извършила проверка по електронната партида на дружеството в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в хода на която установила изложените обстоятелства и отразила констатациите си в Констативен протокол № 92-0221.

В тази връзка бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че не е заявило за вписване в ТРРЮЛНЦ действителния собственик на дружеството в установения за това срок, а именно- до 31.05.2019г. Актът бил предявен и връчен на 17.04.2024г. на упълномощен представител на дружеството, който го подписал с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 03.07.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Активити национална мрежа“ АД била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св. К. Й. Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства (сред които с най-голямо значение е Констативен протокол № 92-021/08.04.2024г.).

Показанията на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията й кореспондират и на 2 приложените писмени доказателства, които позволяват фактическата обстановка да бъде установена по несъмнен начин. Следва да се отбележи, че от самия текст на жалбата става ясно, че не се оспорва неизпълнението на процесното задължение в установения за това срок.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП (в сила към момента на извършване на нарушението) задължава учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от ДР, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България. Понастоящем аналогично задължение въвежда шестата алинея на цитираната норма.

По силата на чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ. Срокът за изпълнение на процесното задължение е установен в § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП , според който лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1, а именно- до 31.01.2019 г.

Следователно срокът за изпълнение на процесното задължение е изтекъл на 31.05.2019 г. Безспорно е установено по делото, а и на практика не се оспорва от санкционираното лице, че същото не е заявило за вписване в ТРРЮЛНЦ действителния собственик на дружеството в установения за това срок. Като не е изпълнило законоустановеното си задължение за подаване на заявление за вписване на действителните собственици на дружеството, въпреки изтичането 3 на определения за това срок, дружеството действително е осъществило състава на вмененото му нарушение, наличието на което правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на общата норма на чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП , предвиждащ санкция за нарушения на този закон, извън определени хипотези, в които разглежданият случай не попада.

Независимо от изложеното, съдът констатира, че е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Според Тълкувателно решение №1/15г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание «имуществена санкция», абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 от НК възлиза на четири години и половина, считано от момента на извършване на нарушението. В случая следва да се приеме, че нарушението е извършено на датата, следваща изтичането на предвидения срок за изпълнение на задължението, а именно-на 01.06.19г., при което абсолютният давностен срок е изтекъл на 01.12.2023г.

Изтичането на посоченият давностен срок е абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, което при това положение се явява изцяло незаконосъобразно.

Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде отменено изцяло. Констатираното основание за отмяна на НП също така обезсмисля коментара на останалите аргументи, изложени в жалбата, които поради това не е необходимо да бъдат обсъждани. За изчерпателност все пак следва да се отбележи, че се установява и наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Според разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. От показанията на св.Р. става ясно, че актът не само не е съставен в присъствието на представител на дружеството, но и че на практика не е съставен от соченото за актосъставител лице. Свидетелката е категорична, че изпълнява само функциите по изпращане на покани и връчване на актове, а самите актове се изготвят от юристи в Правен отдел в София, като тя единствено е връчила изпратения й АУАН на представител на дружеството. Въведената от 4 наказващия орган практика е изцяло несъответна на нормативните изисквания. Соченото за актосъставител лице не е съставило процесния АУАН, а само е връчила вече съставяният от неустановено по делото лице акт.

Тази практика по никакъв начин не удовлетворява изискванията на ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото и предвид представените от пълномощника на въззивното дружество договори за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Активити национална мрежа“ АД следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за процесуално представителство и възнаграждение за изготвяне на възражение срещу съставения акт в размер на 150 лв. Предвид представените договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи плащането на посочените суми, разноските в общ размер на 630 лева следва да бъдат присъдени изцяло.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я изцяло

Наказателно постановление №

92-02258/04.07.2024г. на заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „Активити национална мрежа“ АД, ЕИК: 200610800, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, като незаконосъобразно.

О С Ъ Ж Д А Агенция по вписванията да заплати на „Активити национална мрежа“ АД, ЕИК: 200610800, сумата от 630,00 /шестстотин и тридесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5