Определение № 5855 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5855 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501660 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство срещу определение № 71/05.01.2026 г., постановено по гр. д. №21350/2025 г. на СРС, 63 състав, с което съдът е и з м е н и л решение №21048/18.11.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита същото за неправилно, тъй като процесуалните действия на насрещната страна се състоят само в депозиране на списък с разноските.

Ответникът по жалбата оспорва същата в предоставения му срок.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество съдът намира следното:

Производството е образувано е по искова молба на Б. К. С. чрез адв.

Златко Димитров, срещу „АПГРЕЙТ“ ООД, с която са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ: 1/ да бъде отменена заповед № Т0- 131/21.02.2025 г., връчена на 21.02.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Б. К. С. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като незаконосъобразна; 2/ съдът да възстанови ищеца Б. К. С. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „разработчик софтуер“; 3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 29 069,52 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г. в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба – 11.04.2025 г. до окончателно заплащане на дължимата сума. В открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2025 г. ищецът е заявил изменение на исковата си претенция за присъждане на обезщетение – като е намалил същата до 17 995.43 лева за периода от 21.02.2025 г. до 12.06.2025 г. Така с протоколно определение съдът е приел иска за разглеждане в посочения размер и за посочения период, а за разликата до първоначалния размер и период е прекратил производството / като определението е влязло в сила/.

С решение №21048/18.11.2025 г. по гр. д. №21350/2025 г. на СРС, 63 състав, исковите претенции са частично уважени, като в полза на ответника са присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. За да определи дължимото възнаграждение за адвокат, съдът е разделил общо претендираната сума на три равни части по трита иска.

Постъпило е искане вх. №382140/21.11.2025 г. от ответника „Апгрейт“ ООД за изменение на решение №21048/18.11.2025 г. в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, като е уточнено, че претендираното такова по всеки отделен иск е различно и е обективирано в договора за правна помощ и съдействие, което води до определяне на разноски в полза на ответника в по-висок от присъдения с решението размер.

Насрещната страна по молбата оспорва искането, като са изложени подробни доводи, в обобщение на които, е заявено искане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника да бъде оставена без уважение.

С обжалваното определение молбата на ответника е уважена.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК „ Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.“ Предвид изложеното ищецът по този иск следва да репарира направените от ответника в това производство разноски за адвокатско възнаграждение,

Видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК ответникът претендира разноски в общ размер от 5124 лв., представляващи заплатено 2 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Видно от приложения към отговора на исковата молба Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 25.04.2025 г., намиращи се на л. 52 от делото, страните са уговорили различен адвокатски хонорар по всяка от трите искови претенции: за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уговореният хонорар е бил уговорен 1в размер на 1077 лева, за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също 1077 лева, но за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ бил 2976 лева. Общата сума от 5124 лв. е била заплатена на процесуалния представител, видно от представено по делото платежно нареждане от 09.05.2025 г., намиращо се на л.

168-169 от първоинстанционното производство.

С оглед изхода на спора за първия иск, предвид уважаването му, на ответника не се дължи адвокатски хонорар. Ответникът обаче има право на разноски във връзка с отхвърлената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 в размер на 1077 лв., а за третия иск, предвид частичното отхвърляне на претенцията, като основа за определяне следва да се вземе уговорената и заплатена сума от 2976 лв., или дължими са 2821.50 лева разноски по съразмерност.Така общият размер на дължимите в полза на ответника разноски възлиза на 3898.50 лева, от които с решение №21048/18.11.2025 г. са присъдени 3330.61 лева, а остатъкът от сумата в размер на 567.89 лв. е правилно присъдена с обжалваното определение.

Съобразявайки тези изводи съдът намира, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и частната му жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №33581/04.02.2026 г. на Б.

К. С. срещу определение № 71/05.01.2026 г., постановено по гр. д.

№21350/2025 г. на СРС, 63 състав, с което съдът е изменил решение

№21048/18.11.2025 г. в частта за разноските.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4