Решение № 976 от 27.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8591/2022
- Вид
- Решение № 976
- Подписан
- 27.02.2023
- В сила
- 31.03.2023
- Състав
- МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.106 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.2, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.644, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.648, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 976 гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110208591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „****“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано заедно от изпълнителните директори С.Н.А. и Л.Л.С., чрез пълномощника – юрк.А.В., против наказателно постановление №Р-10-155/03.06.2022 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, са наложени две имуществени санкции в размер на 2000 лева, за две нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП, поради издаването му в нарушение на материалния закон в частта за налагане на втора санкция за едно и също нарушение. В този смисъл твърди, че ползвателят на застрахователни услуги е подал едно уведомление-претенция за настъпило застрахователно събитие, констатирано като пъпна херния и извършена оперативна интервенция. Във връзка с така настъпилото застрахователно събитие, процесната застрахователна полица покривала два риска – изплащане на застрахователно 1 обезщетение за болничен престой и изплащане на обезщетение за временна неработоспособност от заболяване, но единствено за целите на отчетността пред регулаторния орган и за вътрешни цели, дружеството е образувало две застрахователни преписки по всеки покрит риск, съответно за риска обезщетение за болничен престой, и за риска – обезщетение за временна неработоспособност. Твърди, че на 22.03.2022 г., дружеството е определило и заплатило обезщетение на застрахованото лице, така както е констатирано от КФН, т.е. по двете щети. Не оспорва факта, че е налице не спазен срок за произнасяне по уведомление-претенция на застрахованото лице с вх.№13865/22.11.2021 г., във връзка, с което КФН издава процесните АУАН и НП, но навежда доводи, че застрахователният договор е един, застрахователната полица е също една, едно е настъпилото застрахователно събитие и е подадено едно уведомление-претенция от застрахованото лице, като на лицето е изплатено едно обезщетение и по двете щети в един и същи ден, поради което не спазеният срок за произнасяне представлява едно административно нарушение, настъпило на една дата, с оглед на което е нарушена една разпоредба на КЗ.
Относно наложената имуществена санкция по пункт 2-ри от НП, навежда доводи за превратно отразяване на основанията за нейното налагане, а именно: след като извършва констатациите си общо по двете претенции, а след това изведнъж отделя извършените плащания в отделни по двете претенции, а по-късно в разпоредителната част на НП налага две отделни санкции с едно и също констатирано нарушение поотделно за двете претенции, образувани единствено за вътрешни на застрахователя цели, въпреки, че АНО е запознат с вътрешната процедура по оформяне на застрахователни щети по рискове за целите на отчетността пред КФН и вътрешните правила за проследимост на щетимостта и статистика по различните покрити рискове. Счита, че е налице бланкетно налагане на две имуществени санкции, без да се вземат предвид конкретните обстоятелства по посочената застрахователна претенция, като е пренебрегнат основен принцип на правото, а именно: забраната за налагане на две наказания за едно и също нарушение.
Моли съда да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно изцяло, доколкото не може да се направи обективна 2 преценка коя от двете санкции трябва да бъде потвърдена и коя да се отмени, поради липса на мотиви от АНО, които да позволят извършването на такава преценка.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.А.В., след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени изцяло процесното НП, на посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.Б.Г. след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди изцяло обжалваното НП на основания, изложени в писмени бележки по делото от друг пълномощник.
Оспорва направеното възражение от жалбоподателя относно допуснато нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че самият застраховател е завел две отделни претенции, във връзка с покритието на различни застрахователни рискове, поради което е прието, че се претендират различен вид разходи и са извършени две административни нарушения.
Навежда доводи, че закъснението по двете претенции е над три месеца, поради което и наложените наказания са в размер, близък до предвидения в закона минимум.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, процесното НП е връчено на упълномощено лице от жалбоподателя на 08.06.2022 г., а жалбата е подадена на 22.06.2022 г., съгласно отразената дата на входящия номер върху нея, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На основание постъпила в КФН жалба с вх.№91-02-199/28.02.2022 г. от К.А.М., в която се съдържа оплакване за липса на произнасяне по предявени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение на основание договор за групова застраховка срещу злополука и застраховка „Живот“, обективиран в застрахователна полица №1003100393/ 3000100220, сключен между „****“ АД и ТД на НАП-София, контролният орган изискал от дружеството-жалбоподател писмени обяснения по случая и заверени преписи от относимите документи по предявените претенции, с писма на КФН изх.
№91-02-199 от 01.03.2022 г., от 18.03.2022 г. и от 06.04.2022 г., отговорите на които постъпили в КФН с писма вх.№91-02-199 от 15.03.2022 г., от 29.03.2022 г. и от 18.04.2022 г.
В хода на извършената проверка на представените документи, било установено, че на 22.11.2021 г., пред дружеството-жалбоподател са предявени две претенции – претенция №9392 и претенция №10324, вследствие на подаден документ „Уведомление-претенция за изплащане на суми и/или обезщетения“, регистриран с вх.№1-3865/22.11.2021 г., от К.А.М., като преписките били образувани по повод настъпило застрахователно събитие – заболяване на К.А.М., на основание договор за групова застраховка срещу злополука и застраховка „Живот“, обективиран в застрахователна полица №1003100393/3000100220, с период на застрахователното покритие от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. включително. Контролните органи установили, че в уведомлението били посочени пълни и точни данни за банковата сметка на застрахованото лице, като претенция №9392 била регистрирана по повод на покрития риск „дневни пари за болничен престой над 5 до 100 дни“, вследствие на заболяване, а претенция №10324 – по повод на покрития риск „временна загуба на трудоспособност вследствие на заболяване над 20 до 100 дни“.
Контролните органи констатирали още, че на 22.11.2021 г., заедно с предявените две претенции, на застрахователя били представени всички доказателства, необходими за установяването им по основание и размер, както и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.
4
В хода на проверката на представените документи било установено, че след 22.11.2021 г. от ползвателя на застрахователни услуги не били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на предявените претенции по смисъла на чл.106 от КЗ, както и документи, изискуеми по силата на нормативен акт.
Контролните органи установили, че дружеството-жалбоподател се произнесло на 22.03.2022 г. по претенция №9392, като изплаща на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 24,40 лева, като на същата дата – 22.03.2022 г. се произнесло и по претенция №10324 – с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 169,40 лева.
Въз основа на така направените констатации, компетентно длъжностно лице: В. Р. Ш., заемащ длъжността „главен експерт“ в Отдел “Правоприлагане“, Дирекция “Застрахователен надзор“ при КФН, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта: З.Н.Н. и П.В.К., съставила АУАН №Р-06-191 на 19.05.2022 г., против дружествотожалбоподател, вменявайки му извършването на две административни нарушения на разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, както следва:
1.На 14.12.2021 г., в гр.София, след като е възникнало задължение, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ по претенция №9392 – 22.11.2021 Г., но не по-късно от 13.12.2021 г. включително, да се произнесе, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, застрахователят се е произнесъл по претенция №9392, като е изплатил застрахователно обезщетение на 22.03.2022 г. – извън рамките на законоустановения срок.
1.На 14.12.2021 г., в гр.София, след като е възникнало задължение, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ по претенция №10324 – 22.11.2021 Г., но не по-късно от 13.12.2021 г. включително, да се произнесе, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, застрахователят се е произнесъл по претенция №10324, като е изплатил застрахователно обезщетение на 22.03.2022 г. – извън рамките на законоустановения срок.
АУАН е надлежно предявен
5 и връчен на упълномощен от жалбоподателя представител, на датата на неговото съставяне – 19.05.2022 г., срещу подпис и без възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал и от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи пред АНО писмени възражения в законоустановения срок.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице, в качеството си на член на КФН, изпълняващ правомощия на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал процесното НП, против дружеството-жалбоподател, с което му наложил две имуществени санкции за две извършени административни нарушения, както следва:
1.На основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ;
2.На основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят Ш.. От неговите показания се установява, че на основание постъпила жалба в КФН от ползвател на застрахователни услуги са изискани необходимите документи от застрахователното дружество, от които е установил, че по две от предявените претенции за два различни разхода, дружеството-застраховател не се е произнесло в законоустановения срок по чл.108, ал.1 от КЗ, поради което е съставил АУАН за две административни нарушения. Показанията на свидетеля Ш. кореспондират на всички събрани по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие, при съобразяване на обстоятелството, че същите изхождат от лице, даващи показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.