Решение № 436 от 21.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Благоевград, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210200827 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на А. Д. Г. с местоживеене в Б против НП №251116-001653/15.05.2025г., издадено от Началник Група към С-р „ПП“ при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

С жалбата по същество не се оспорва съдържанието на обжалваното НП и описаното в него административно нарушение. Оспорва се процедурата по връчване и самото връчване на обжалваното НП. Иска се отмяна на обжалвания акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В 1 придружително писмо с преписката поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното НП правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитник за жалбоподателя по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, надлежно призовани не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя на 22.05.2025г. лично и срещу подпис на жалбоподателя, а жалбата срещу него е депозирана на 30.05.2025г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните в процеса доказателства /писмени и гласни/ се установи по категоричен и безспорен начин, че на 04.04.2025г., около 17.05. часа, жалбоподателят е управлявал МПС /лек автомобил с марка „О“ с рег.№ /, с който се движел от ул.“Д “ към ул.“И М “в Б , когато бил спрян за проверка до Ректората на ЮЗУ“Неофит Рилски“, от свидетелите К. А. и М. З., двамата полицейски служители и младши автоконтрольори при санкциониращият орган. В хода на проверката, бил идентифициран жалбоподателя като водач на автомобила и било констатирано при дистанционна справка с информация от Гаранционен фонд, че за управляваният от Г. автомобил, няма сключен валиден и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това управление на МПС на жалбоподателя било квалифицирано като нарушение по чл. 4831 ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и за него на Г. бил съставен от св. А., в присъствието на св.З. и АУАН№3340606/04.04.2025г. Актът е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му и срещу подпис .

2

Междувременно на същата дата и в Наред с това, тъй като при спиране на жалбоподателя за тази проверка било констатирано, че той управлява автомобила си и без включените задължителни за движение през деня или къси светлини, св.А. изготвил и фиш на Г. на 04.04.2025г. и за нарушение по чл. 70, ал.3 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП, ме наложил и административно наказание „Глоба“ в размер на 20.00лв. Тази санкция е заплатена то страна на жалбоподателя с квитанция №1 на 07.04.2025г.

Наред с това ,във връзка с нарушението на Г. по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, св.А. е издал на основание чл. 171, т.2, б.“в“ от ЗДвП и Заповед за налагане на принудителна административна мярка, „Спиране то движение на ППС“, до сключване на застрахователен договор за „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Веднага след издаване на АУАН за нарушението по чл. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно още същия ден на 04.04.2025г., жалбоподателят, за който не е спорно по делото, че е собственик на управляваният от него автомобил към датата на проверката /лек автомобил с марка „О “ с рег.№ /, е сключил валиден Договор за застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“, като този договор е влязъл в сила от 05.04.2025г. и е с валидност до 04.04.2026г.

Между страните не ес порно, че издателят на обжалваното НП е компетентен за изготвянето му и в тази насока е представена и Заповед №244з-324/13.02.2017г. на министъра на вътрешните работи за делегирани правомощия на санкциониращият орган за издаване на НП при нарушения по чл. 483, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането.

Видно от приложената като доказателство в процеса Справка за нарушител/водач, до датата на процесната проверка, жалбоподателят има само едно друго наложено му административно наказание за нарушение по ЗДвП по чл.98, ал.1, т.1 от този закон , извършено през 2024г.

По отношение на процедурата по връчване на НП по делото бе разпитан св.Х., който е полицейски инспектор при 01 РУП-Благоевград, ангажиран за връчване на обжалваното НП на дееца.Този свидетел установява, че уведомил жалбоподателя за връчването на НП, отишъл ри адреса по местоживеенето му, предоставил му НП за подпис, а след като го подписал му връчил копие от него. Категоричен е, че тази процедура е траяла не повече от 2 минути, след което си тръгнал.

3

В своите обяснения , жалбоподателя не оспорва фактическите обстоятелства в обжалваното НП и признава, че е извършил нарушението.

Изказва критично отношение за стореното и единствено възразява срещу отношението и начинът, по който св.Х. говорил с него и му връчил НП.

Изложената фактическа обстановка се обосновава с посочените писмени доказателства, както и с ангажираните гласни доказателства, а именно разпита на очевидците –свидетелите по акта А. и З. . Всички тези доказателства не са спорни за страните, същите напълно кореспондират по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в процеса. Извършването на нарушението не се оспорва по същество и от самия жалбоподател и в този смисъл изведените по-горе фактически положения кореспондират и се подкрепят и от неговите обяснения в процеса.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че жалбоподателя законосъобразно е приет за виновен в извършването на административно нарушение по чл.483, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането с обжалваното НП.

Издаденото НП е съставено от компетентен за това орган по ЗАНН и съдържат всички задължителни реквизити за такива актове по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН /дата, място и начин на извършване на твърдяното нарушение, органи, които ги издават, доказателства, които го обосновават и правна квалификация на деянието/. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като и двата документа са надлежно връчени на жалбоподателя /лично и срещу негов подпис/. Ето защо съдът приема, че обжалваното НП е издадено в съответствие с процесуалния закон и то е процесуално законосъобразно.

След разпита нас в.Х., съдът не констатира и допуснат порок или нарушение в процедурата по връчване на НП, съгласно изискванията на чл. 58 от ЗАНН и за това възражението на жалбоподателя в обратна насока, съдът 4 намира за неоснователни.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че обжалваното НП му било издадено неоснователно, след като заплатил санкцията за процесното нарушение въз основа на фиш, защото доказателства в тази насока не са представени, а приложената квитанция за заплатена сума от 16.00 лв., касае действително издаден на жалбоподателя Г. и фиш на процесната на 04.04.2025г. , но за друго нарушение, а именно такова по чл. 70, ал.3 от ЗДвП /управление на процесното МПС без включени светлини за движение през деня или къси светлини/, така че заплащането на санкцията за последното е неотносимо и не касае нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

От друга страна се установи по несъмнен и категоричен начин с разпитаните по делото свидетели А. и З., с обясненията на жалбоподателя, както и с ангажираните писмени доказателства по делото, че на процесната дата /04.04.2025г., около 17.05 часа/ и на процесното място /в Б по ул.“С “ при Ректората на ЮЗУ“Неофит Рилски“ и в посока на движение от ул.“Д “ към ул.“И “/, жалбоподателят е управлявал МПС/ лек автомобил с марка и модел „О “ с ре.№ /, без да е изпълнил задължението си като собственик на автомобила /това обстоятелство не е спорно за страните/ , за сключване на задължителна застраховка и респ. валиден договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ за това МПС, което не е спорно, че е било и регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение. С това си поведение, жалбоподателя Г. е извършил от обективна страна именно административното нарушението по чл. 483, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно, субекта на нарушението е именно собственика на МПС, за което няма сключен такъв застрахователен договор при управлението му, а неизпълнението на задължението за собственика за сключване на въпросния застрахователен договор, подлежи и на санкция по чл.638 от КЗ.

Нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е спорно по делото, че е правоспособен 5 водач на МПС /протокол за придобита правоспособност в справката за водач е от дата 11.12.2019г./ и като такъв е бил запознат преди процесната дата с всички свои задължения и правила по ЗДвП и КЗ, в това число и със задължението му по чл. 483, ал.1, т.1 от този Кодекс, което в случая виновно и съзнателно е нарушил.

Този извод на съда не се разколебава от констатацията, че след проверката и установяване на процесното нарушение, жалбоподателят е сключил веднага и още на същата дата /04.04.2025г./, застрахователен договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за процесният автомобил, който не е спорно, че е негова собственост .

Същевременно това незабавно отстраняване и преустановяване на нарушението след констатирането му в хода на проверката, следва да се отчете като смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство. Такива са също така и направеното признание на Г. за извършване на нарушението, критичното му отношение към стореното, дадените обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина в процеса и ниската степен на обществена опасност на нарушителя, който до датата на процесното нарушение, е санкциониран напрактика само веднъж за нарушение при управление на МПС, а именно през 2024г. и то за деяние по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП / неправилно спиране или паркиране. /

При тези многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, съдът намира, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и пар.1, н.4 от ДР на ЗАНН, защото извършеното нарушение от жалбоподателя по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, се характеризира с липса на вредни последици и само по-себе си представлява деяние с една значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други аналогични нарушения, като и самият деец не е такъв със завишена степен на обществена опасност . Ето защо обжалваното НП, с което е наложена санкция за този маловажен случай, следва да се отмени при условията на чл.

63, ал.2, т.2 от ЗАНН и жалбоподателят да се предупреди от съда, че при извършването на друго нарушение от същия вид, в 1-но годишен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, когато това друго нарушение представлява маловажен случай, за последното ще му бъде наложено административно наказание.

6

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1116-001653/15.05.2025г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Благоевград, С-р „Пътна полиция“, с което на А. Д. Г. , с ЕГН ********** и с адрес:Б ул.“Д “№1 , е наложено административно наказание „ Глоба“в размер на 250.00лв./двеста и петдесет лева/, във връзка с административно нарушение по чл.483, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането и ПРЕДУПРЕЖДАВА същият, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай и в 1-но годишния срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.