Протокол № 93 от 16.07.2021, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 93 гр. Бургас , 13.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Анг. Синков

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас) Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600114 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Я. А. Г. , се явява лично и с упълномощените си защитници адв. В.Р. и адв. С.К. от АК – Бургас.

Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор К.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Поддържам протеста и допълнителното към него изложение.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото. Поддържам жалбата подадена от колегата С.К.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Поддържам жалбата.

Съдът като изслуша становището на страните и предвид личното явяване в съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречка за разглеждане на делото в настоящото заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и секретаря.

АДВ. Р.: Няма да правим отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

АДВ. К.: Също няма да правим отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. Р.: Няма доказателствени искания. да сочим нови доказателства.

Нямаме

АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.

Като изслуша становищата на страните и като намери, че за изясняване фактите по делото не се налага и служебна инициатива за събиране на други доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло протеста на Окръжна прокуратура - Бургас срещу присъдата по НОХД № 1012/2020 г. на БОС, срещу частта на определения размер на наложените наказания „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от права“ по чл. 37, т.

6 и т. 7 от НК. С протеста се иска увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ от три години на четири години, съответно неприлагане на института на условното осъждане, двойно увеличаване на наказанието „глоба“ и увеличаване на наказанието „лишаване от права“ по чл. 37, т. 6 и т.

7 от НК за срок от четири години на пет години.

В допълнителното изложение към протеста са изложени подробни съображения, мотивиращи становището на обвинението, че определените и наложени наказания не са справедливи, тъй като не съответстват на 2 обществената опасност на деянието и на дееца.

На първо място е изтъкнато, че процесното престъпление е извършено в условията на чл. 26 от НК, включващо три отделни деяния, което сочи на упоритост на престъпното поведение, следователно на повисока обществена опасност на дееца и извършеното.

На следващо място е отчетено, че подсъдимият е имал грубо, негативно и укоримо поведение, което действително не е било в необходимия обем за да покрие критерия „достатъчно доказателства“ по смисъла на чл. 219 НПК, но безспорно не е съответствало на службата му. За това поведение, описано в обвинителния акт, са събрани доказателства на досъдебното производство, които съответно са били приобщени на съдебното следствие. В протеста са изброени доказателствата, сочещи на това поведение, които няма да повтарям. Моля да ги вземете предвид като отчетете многобройността им.

Според обвинението, тези доказателства приобщени към доказателствената съвкупност, разкриват високата обществена опасност на подсъдимия.

В протеста е оспорено приемането като смекчаващо обстоятелство от страна на БОС, процесуалното поведение на подсъдимия. Считам, че същото не може да бъде квалифицирано като добро, още по-малко третирано като смекчаващо обстоятелство. Такова би било направено самопризнание както на досъдебната, така и на съдебната фаза, с което подсъдимият би помогнал за разкриване на обективната истина. Безспорно даването или не на обяснения, както и признаването на вината е право на подсъдимия, но в случая е налице трикратна промяна на обяснения и защитната му версия до последните обяснения дадени пред съда, не съответстват на приетото за установено от първоинстанционния съд, тъй като не кореспондират с останалите доказателства. За това считам, че процесуалното му поведение неправилно е било прието като смекчаващо обстоятелство.

Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е определил наказанието „лишаване от свобода“ под средния размер на наказанието, предвидено в чл. 301, ал. 2 от НК, тъй като следва да бъде определено при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, тоест в размер на четири години.

В този размер институтът на условното осъждане е неприложим, но дори и въззивният съд да прецени, че размерът на наказанието „лишаване от свобода“ не следва да бъде увеличаван, моля да отмените приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Считам, че същественото в случая е, че приложението на условното осъждане не би допринесло за осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенция и няма да способства за реализиране задачите на наказателната репресия. Предвид характера на извършеното престъпление „подкуп“, олицетворение на корупцията, тема 3 особено чувствителна за българското общество, присъдата следва да има превъзпитателен и превантивен ефект, който няма да бъде постигнат с условното осъждане.

Налагането на ефективно наказание за престъпление по чл. 301, ал. 2 НК, няма да бъде прецедент в съдебната практика, тъй като ефективно наказание „лишаване от свобода“ е било наложено от първоинстанционен съд, потвърдено от въззивен, потвърдено от ВКС с Решение № 183 от 25.04.2013 г. по н.д. № 516/2013 г. на Второ НО, като в този период от съдебната практика предметът на подкупа е бил 300 лв., а наложеното наказание „лишаване от свобода“ – две години. Такъв пример е Решение № 101 от 16.07.2015 г. на ВКС по н.д. № 56/2015 г. на Първо НО, като съответно предмет на подкупа е била сума от 500 лв., а наложеното ефективно наказание „лишаване от свобода“ също е две години. Следователно, налагането на ефективно наказание в настоящия случай с предмет на престъплението 850 лв., не бил било прецедент, нито в противоречие със съдебната практика, а единствено адекватно за извършеното престъпление.

Считам, че ефективно наказание „лишаване от свобода“ би било справедливо и би постигнало целите на наказанието. В протеста е обосновано и искането за увеличаване на размера на наложеното наказание „глоба“ и размерът на наложените наказания „лишаване от права“ по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК.

Моля да приемете изложените съображения за основателни и да уважите изцяло протеста.

По отношение на жалбата на защитата срещу присъдата, намирам същата за неоснователна. Съдебното производство е протекло по чл. 371, т. 1 НПК. В хода му няма допуснати процесуални нарушения. Фактическата обстановка по случая е напълно изяснена, а направените правни изводи следва да бъдат споделени от настоящия съд. Мотивите към присъдата са ясни, подредени, изготвени по образец на решение на европейски съд.

Мотивирани са всички фактически и правни изводи, като предвид събраните доказателства подсъдимият правилно е бил признат за виновен и осъден. За това, предлагам да потвърдите присъдата, с изключение на частта за размера на наложените наказания, които следва да бъдат увеличени, както е описано в протеста.

АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, основният извод на първоинстанционния съд, с оглед на който е признал за виновен Я.Г., а именно, че е осъществил обективните и субективните признаци на разследваните престъпления, е необоснован, защото не намира подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. Считам, че присъдата е в грубо несъответствие със събраните доказателства и установените въз основа на тях 4 фактически обстоятелства. Заключението на съда, че наличните доказателства установяват по несъмнен начин авторството на инкриминираните деяния в лицето на Я.Г., е неправилно и необосновано.

На първо място, относно първото деяние, считам, че същото изначало е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

Подсъдимият с оглед на задължението му по длъжността характеристика, е имал право само на участие и присъствие в планираните проверки и с това правомощията му се изчерпват, поради което не би могъл да влияе върху извършената проверка на свидетеля А. П., от гледна точка на длъжностното си качество. Той няма задължение по служба да извърши или не конкретно действие в тази връзка. В мотивите си съдът приема, че Я. А. Г. приел от А. П. неследващ се дар в размер на 100 лв., за да не състави акт на П.. Субект на подкуп по чл. 301 и чл. 302 от НК, е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК, което може лично да извърши или да не извърши действие или бездействие по служба, произтичащо от служебната му компетентност или възложена работа, за което да получи дар или друга имотна облага.

Конкретното обвинение по настоящото дело е - за да не състави акт на П., за извършено от него нарушение по Закона за рибарство и аквакултура, каквото той като длъжностно лице не би могъл да извърши, тъй като не е включено в правомощията му. Следователно не може да бъде направен друг извод, освен този, че подсъдимият Г. не е извършил инкриминираното с обвинението деяние, квалифицирано по чл. 301, ал. 1 от НК. И тук няма да се спирам, тъй като колегата К. в пледоарията си пред първоинстанционния съд надълго и нашироко обясни какви са задълженията по събраните по делото доказателства – писмени документи, когато същият няма командировъчна заповед за да изпълнява задълженията си. Тоест, там изрично в писмо до прокуратурата е записано, че той има право само да присъства и да извършва проверки, но не и да съставя актове. Това го пише в длъжностната му характеристика, която се различава от длъжностните характеристики на останалите двама, присъствали на проверката на 02.07.2019 г., както и в техните показанията дадени пред съда. Повече на този случай няма да си спирам. Същият считам, че не е доказан както от обективна, така и от субективна страна.

Отделно от тези факти, друг е въпросът, че парите, за които стана въпрос, не са и стигнали до Я.Г.. Няма доказателства в тази насока. Относно второто деяние, извършено на 28.08., когато според съда Я.Г. е получил неследващ се дар в размер на сумата от 300 лв., също считам, че няма достатъчно доказателства в тази посока. Съдът се позовава на събраните СРС-та, че непосредствено преди срещата е бил проведен разговор между Я.Г. и свидетеля Р. П.. В този разговор е ставало въпрос за сума пари, като размерът на тази сума разбираме какъв е от трето лице, което се е включило в разговор, за което предполагаме, че е бащата на Р. П., за това, че е за някаква сума 300 лв., която трябва да бъде предадена. След това обаче, независимо че 5 непосредствено след този разговор се е състояла среща, което е била и под наблюдение от свидетеля М. – полицейски служител, не оспорваме, че е имало такава среща, но няма никакви доказателства за това, предадена ли е сума на Я.Г., в какъв размер е тази сума и за какво е предадена тази сума.

Лично свидетелят М. твърди, че е видял свидетеля Р. П. по тениска и спортни шорти, който не е носел нищо в ръцете си, влязъл е в автомобила на Я.Г., а след това е излязъл само с един лист в ръката си, като от събраните СРС-та е видно, че е имало разговори в съвсем друга насока, т.е. с политическа основа, няма да повтарям сега пред Вас, това го разисквахме още пред първата инстанция, поради което срещите между Я.Г. и Р. П. са имали и друга насоченост, а не тази, за която твърди обвинението и която е приел за установена в мотивите си първоинстанционният съд. Считам, че и това деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин, така че да залегне в основата на един осъдителен акт.

Що се касае за последното обвинение, там основните доводи на съда са разпитите и показанията на свидетеля Р. П., дадени пред съдия от БОС, приобщени към доказателствения материал по делото. Само че в тези показания никъде не се споменава за точно датата, ще се върна малко към предходното деяние, датата август месец, където е била предадена конкретната сума от 300 лв. Освен това, в тези показания се говори, че бракониерите са ловили риба и е било необходимо да дават част от този улов на Я.Г., който да осъществи продажбата му и всъщност в това се е състояла и корупционната схема. Считам, че тези показания на свидетеля са му били внушени от полицейските служители, само и само на същия да не бъде повдигнато обвинение за подкуп. За последното деяние се говори за сумата от 450 лв. Тук аз направих едно възражение пред първата инстанция, на което обаче съдът не е дал отговор. В съдебно заседание слушайки записите от СРС-тата, се чува едно изречение от страна на бащата на Р. П.: „Останаха още 450 лв.“. Само този израз е логично да бъде възприет като останалата част на заплащане на нещо, т.е. последната вноска, което изцяло подкрепя нашата теза, че всъщност ако Я.Г. е получавал някакви пари от Р. П., то това са били част от продажната цена на тази лодка. Това, че Я.Г. е давал няколко различни версии по повод тези деяния, на първо място, това е негово право.