Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 06.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 6264/2025
Вид
Решение № 8
Подписан
06.01.2026
В сила
06.01.2026
Състав
Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Михаела Петева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606264 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI-ва от НПК

С присъда от 01.10.2018 г., постановена по НОХД 8474/2018 г., Софийски районен съд, НО, 14-ти състав е признал подсъдимата П. Х. П. за виновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като й наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника от подсъдимата П. Х. П. – адв. К.. В жалбата се твърди, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и необоснована, като се моли за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд.

С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 23.10.2025 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е решил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се 1 налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушване на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП счита за неоснователна въззивната жалба. Посочва, че първоинстанционната присъда била правилна и обоснована, като почивала на верен анализ на доказателствата по делото. Пледира същата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимата – адв. К. излага твърдения, че според доказателствата по делото се установявало, че в конкретния случай процесната вещ била забравена, а не изгубена, поради което същата не била годен предмет за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК. Моли се за оправдателна присъда.

Подсъдимата П. Х. П., в своя защита поддържа казаното от адвоката си и моли за оправдателна присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба ‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата.

За да потвърди обжалваната присъда, настоящият съдебен състав приема, въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:

Подсъдимата П. Х. П., с ЕГН: **********, е родена в гр. Лом, обл.

Монтана на 25.01.1964 г. Същата е българка, български гражданин, вдовица, неосъждана, със средно образование.

На 14.05.2018 г., свидетелят В.В.В. бил в стопанисвания от него наргилебар „Табу“, находящ се в гр. София, кв. „Красна поляна“ до бл. 38А. Около 17:30 ч., същият бил седнал в сепаре, намиращо се в лятната градина на заведението. В същото време на съседна маса заедно с още двама мъже стоял св. К.В.Д., който бил приятел на пострадалия и решил да го извика да седне на 2 тяхната маса. При ставането на св. В. от него паднал портфейла му в сепарето, в което седял, който съдържал лични документи и банкноти от различни валути на обща стойност 3730,51 лева /три хиляди седемстотин и тридесет лева и петдесет и една стотинки/, както следва: 105 български лева, 5 британски паунда, 15 турски лири, 156 щатски долара и 1715 евро.

Докато свидетелят В. бил в сепарето със своите познати в наргиле- бара пристигнали подсъдимата П. П., св. Г.Г. и св. В.З.. Същите седнали на сепарето, в което се намирал портфейла на В.. Подсъдимата П. го забелязала и поставила дамската си чанта върху него, за да го скрие. В един момент го отворила и взела от него паричната сума, която прибрала в чантата си, след което поставила празния портфейл под една от възглавниците на сепарето.

Същевременно, на тръгване от заведението свидетелят В. установил липсата на портфейла си и започнал да го търси, като попитал св. К.Д. и другите мъже дали са го виждали. Свидетелят Д. забелязал, че на масата, на която по-рано стоял св. В., били седнали трите жени, при което решил да отиде да ги попита дали са видели въпросната вещ. Така след повдигане на една от възглавниците на сепарето, на което стояла подсъдимата, св. Д. открил търсения портфейл и предал същия на В., който установил, че намиращата се в него парична сума липсвала.

Предвид това обстоятелство, св. В. решил да провери видеозаписите на поставените в заведението охранителни камери, при което видял, че на сепарето, на което стоял по-рано са били единствено подсъдимата и другите две жени. При отправени молби от страна на свидетелите В., Н. и Д. подсъдимата да върне паричната сума, същата отричала да я е взела, което накарала В. да се обади на тел. 112 и да подаде сигнал за случилото се.

Така по подадения сигнал в наргиле-бара пристигнали служители на Зонално жандармерийско управление – София – свидетелите Т.Т.Ч., Д.Н.Н., В.Д.З. и П.К.Т.. Свидетелката Т. след разговор с подсъдимата и проверка на дамската й чанта установила, че в същата се намира отнетата от подс. П. парична сума, която доброволно последната предала на разследващ орган с протокол за доброволно предаване.

По делото е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се изяснява левовата равностойност на присвоените от подсъдимата банкноти от различни валути.

Изготвена и приета по делото е видеотехническа експертиза, вещото 3 лице по която е констатирало, че предоставените изображенията били с недостатъчно добро качество, поради което били негодни за целите на идентификацията и фотосъпоставително изследване, но същевременно позволявало заснетото на тях лице да бъде разпознато от свидетели-очевидци.

Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В.В.В., Г.Д. Н., Т.Т.Ч., Д.Н.Н., В.Д.З., В.В.К., П.К.Т., К.В.Д., Г.П.Г. и В.Е.З.; протокол за доброволно предаване /л. 79 от ДП/; съдебно-оценителна експертиза /л. 27-29 от ДП/; видеотехническа експертиза /л. 30-32 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимата.

В съответствие с правилата на формалната логика и доказателственото право, първоинстанционният съд правилно е подходил при анализа на процесния доказателствен материал, приемайки, че от същия в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изяснявайки обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, касателно времето, мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и механизма на извършването му.

От показанията на св. В. В., които обосновано първостепенният съд е кредитирал като обективни и логични, се установяват релевантните за предмета на доказване обстоятелства, касателно мястото на което е паднал от джоба му портфейла, както и неговото съдържание. Също така, от свидетелските показания се изяснява, че паричната сума е отнета от портфейла му именно докато той е бил в сепарето, където по същото време е седяла подсъдимата.

Въпросните гласни доказателствени средства въззивният съдебен състав намира за правдиви, намиращи доказателствена подкрепа и обоснованост в останалия събран по делото доказателствен материал.

В подкрепа на твърденията на св. В., са показанията на св. Г. Н.. Същите дават допълнителна яснота относно мястото, където е бил портфейла на св. В. и констатираната липса на паричните средства от него. Показанията на свидетелката се явяват безпротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалите свидетелски показания, поради което и следва да бъдат кредитирани изцяло.

4

С оглед всичко изложено, съдебният състав счита за обективни, логични и правдиви показанията на св. Д., които подкрепят изцяло заявеното от другите двама свидетели, касателно обстоятелствата, свързани с мястото и времето на инкриминираното деяние, както и относно механизма на неговото извършване.

Показанията на свидетелите Т.Ч., Д.Н., В.З., В.К., П. Т., които първостепенният съд правилно е кредитирал, също съдържат доказателствени факти, изясняващи обстоятелствата, че именно във фактическата власт на подсъдимата са открити липсващите парични средства. Изброените свидетели не се явяват източник на преки доказателства относно механизмът на извършената кражба, но както беше посочено, същите допринасят за установяването на постигнатия престъпен резултат, както и поведението на подсъдимата след извършването на деянието. Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав се солидаризира с анализа на първоинстанционният съд относно част от показанията на св. Златков, в частност тези свързани със самопризнанията на подсъдимата, като приема, че същите възпроизвеждат извънпроцесуални изявления, поради което не следва да бъдат кредитирани касателно описаното обстоятелство.

Въззивният съд кредитира показанията на св. З. до колкото същите установяват времето и мястото на инкриминираното деяние, както и обстоятелствата свързвани с намирането на инкриминираната сума в подсъдимата.

В съответствие с правилата на доказателственото право, правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се дава яснота относно предмета на престъплението, а именно левовата равностойност на присвоените в различни валути парични средства.

Въззивният съд приема заключението на изготвената видеотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, качеството на приложените по делото видеозаписи не позволява пряко да се идентифицират заснетите лица, същите позволяват при анализът им заедно със свидетелските показания да се установи времето и местоположението на подсъдимата към момента на извършване на престъпното деяние.

5

В заключение, настоящия съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, оценени както поотделно, така и в съвкупност водят до единственото логично заключение, че именно подсъдимата П. е взела от портфейла на св. В. В. намиращите се в него парични средства.

Предвид изложеното, Софийски градски съд намира, че на базата установените фактически данни, след анализа на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата П. Х. П. е осъществила престъпният състав на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подсъдимата П. на 14.05.2018 г. в гр. София, кв.

„******** в наргиле-бар „Табу“, от портфейла на св. В.В.В. е отнела чужди движими вещи – паричната сума от 1715,00 евро, с левова равностойност от 3 354,25 лева, 156,00 щатски долара, с левова равностойност от 254,51 лева, 105,00 лева, 15,00 турски лири, с левова равностойност- 5,67 лева и 5,00 паунда, с левова равностойност от 11,08 лева, като присвоената парична сума била на обща стойност 3 730,51 лева, без съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвои.

Подсъдимата П. е прекъснала фактическата власт, която е упражнявал В. върху инкриминираната парична сума и е установила своя такава, като инкриминираната деятелност е довършена в момента, в който подсъдимата е скрила инкриминираната сума в отделение на дамската си чанта.

Също така, от обективна страна, липсва съгласие на пострадалия В. за отнемането на паричната сума, с левова равностойност 3 730,51 лева.

По отношение на инвокираните от страна на защитата възражения и позоваването й на ППВС 6/71 г., изм. ППВС 7/87 г. относно твърдяното обстоятелство, че в настоящия случай, процесния портфейл следва да се приеме като негоден предмет на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, настоящият съдебен състав следва да посочи, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно това обстоятелство, като именно в посоченото постановление, Върховният съд е приел, че забравените вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени заведения, 6 какъвто е и процесния наргиле-бар не следва да се считат за загубени такива, предвид обстоятелството, че лицето, което е забравило вещта не е прекъснало владението си. Поради мястото, където се намира вещта-градски транспорт, обществено заведение, се предполага, че собственикът /владелецът/ може да я потърси, с оглед на което Върховният съд е счел, че последният не е загубил възможността си за фактическо разпореждане с нея, като отнемането й от трето лице е кражба.