Решение № 276 от 10.05.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Пещера, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В. при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Гражданско дело № 20245240100022 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез адв. М. М. от АК - Пловдив, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10 и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г., сключен между ищцата Е. В. Д. и ответника „Неткредит“ ООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК; иск за прогласяване нищожността на Договор за гаранция от 06.02.2023 г., сключен между ищцата Е. В. Д. и ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД за обезпечаване на вземанията по Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП; при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че сключеният между ищцата Е. В. Д. и ответника „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г. не е недействителен, се претендира прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г., на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата Е. Д. и ответникът „Неткредит“ ООД са сключили

Договор за потребителски кредит

№

202302060321100102/06.02.2023 г., по силата на който ответникът 1

„Неткредит“ ООД е предоставил на ищцата Е. Д. сумата в размер на 1300,00 лв., за срок от 12 месеца, при ГПР от 49,94 %. Общата сума, която ищцата следвало да върне по кредита била в размер на 1608,00 лв. Във връзка с клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г. ищцата Е. Д. сключила на 06.02.2023 г. с ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД Договор за гаранция, с който бил обезпечен кредита по сключения Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г. Във връзка с така сключения Договор за гаранция ищцата се задължила да заплати допълнително такса за гаранция в размер на 724,27 лв., разсрочена на 12 месечни вноски. Ищцата твърди, че на 21.11.2023 г. получила уведомление от ответника „Неткредит“ ООД, с което била уведомена, че по процесния Договор за кредит от 06.02.2023 г. е изпаднала в просрочие и дължимата по него сума е в размер на 1319.92 лв., от които: 1118,19 лв. - главница и 201,73 лв. – лихва, както и че има просрочено задължение в размер на 724,27 лв. по Договор за гаранция, сключен между ищцата и ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД във връзка с обезпечаване на Договора за кредит от 06.02.2023 г.

Ищцата поддържа, че процесният Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, а Договорът за гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Акцентира, че в Договора за кредит следва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи при сключване на договора и които са отчетени при формиране на годишния процент на разходите (ГПР), а не само да бъде отразено цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, както е сторено в случая. В Договора за кредит липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита и не става ясно какво се включва в ГПР. Неясни са както компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Поради това Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че не е ясно посочената годишна лихва в Договора за кредит как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.

По този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Сочи, че заплащането на възнаграждението по Договора за гаранция следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с Договора за кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото с уговорката за заплащане на допълнителни разходи по Договора за гаранция се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с ПМС № 426/2014 г. Изтъква, че посочването в 2 кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че уговореното възнаграждение по Договора за гаранция по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен на кредитора и е следвало да бъде включено в ГПР. Посочването на размер на ГПР в Договора за кредит, който е различен от реално прилагания между страните по кредитната сделка, е нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е основание Договорът за кредит да бъде прогласен за недействителен. В условията на евентуалност, твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договора, предвиждаща задължение за ищцата да сключи Договор за гаранция, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК, като излага подробни доводи за това. Поддържа, че Договорът за гаранция е нищожен, поради накърняване на принципа на добрите нрави. В случая не е налице еквивалентност на насрещните престации, тъй като сумата, която се претендира чрез Договора за гаранция е в размер на 724,27 лв. и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 50 % от сумата на отпуснатия кредит от 1300,00 лв. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа на справедливост. Сочи, че Договорът за гаранция е нищожен и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за гаранция е нищожен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал.

2, т. 19 от ЗЗП, тъй като е неразбираем, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, води до неравновесие в правата на страните и по този начин е сключен в ущърб на ищцата като потребител.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Неткредит“ ООД, с който оспорва предявените срещу него искове, като намира същите за допустими, но изцяло неоснователни. Признава и моли да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: сключването между Е. В. Д. и „Неткредит“ ООД на 06.02.2023 г. на Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г., по силата на който на Е. В. Д. е предоставена сумата в размер на 1300,00 лв., при срок на връщане - 12 месеца, при договорен ГПР в размер на 49,94 % и ГЛП в размер на 41,20 %. Заявява, че оспорва твърденията на ищцата, че процесният Договор за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 4 от Договора за потребителски кредит не е нищожна. Поддържа, че п р о ц е с н и я т Договор за потребителски кредит

№

3

202302060321100102/06.02.2023 г. е действителен. Намира за неоснователни твърденията на ищцата, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че информация за ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от Договора за кредит, а общата сума, дължима от кредитополучателя – в ал. 5 на чл. 11 от Договора. ГПР бил изчислен при базово допускане, че Договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в Договора за кредит. Сочи, че ищцата неправомерно е смесила хипотезите на няколко разпоредби на ЗПК. Сочената от нея методика се изисквала само, когато договорът за кредит бил сключен при променлив лихвен процент.

Твърди, че доколкото процесният Договор за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 1 от ДР към ЗПК, то не е налице изискване за посочване на методиката по чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК. Твърди, че предоставянето на гаранция не е задължително условие за получаване на кредита, тъй като е налице възможност на потребителя да обезпечи отпускането на заема посредством поръчителство по чл. 138 от ЗЗД. Поради това стойността на гаранцията не следва да бъде отчитана при изчисляването на ГПР. Сочи, че към момента на сключване на Договора за кредит не е бил сключен Договора за гаранция и кредиторът не е бил уведомен, че кредитополучателят е сключил или възнамерява да сключи такъв, за да може този разход да бъде калкулиран в ГПР към момента на сключване на Договора за кредит. Твърди, че дори и да е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то това не води до пълна нищожност на кредитния договор, а само до недействителност на отделните клаузи, противоречащи на императива.

Ответникът „Неткредит“ ООД моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, в който твърди, че исковата молба е нередовна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуален представител на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищцата Е. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – адв. М. М., с което поддържа исковата молба, оспорва отговорите на исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответниците.

В открито съдебно заседание ответниците „Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба от ответника „Неткредит“ ООД, с която поддържа отговора на исковата молба и моли предявените искове да 4 бъдат отхвърлени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. По делото е депозирана молба и от ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, в която поддържа отговора на исковата молба, излага съображения за неоснователност на предявения срещу него иск и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 06.02.2023 г. между ищцата Е. В. Д. и ответника „Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 202302060321100102/06.02.2023 г., по силата на който „Неткредит“ ООД е предоставило на Е. В. Д. сумата в размер на 1300,00 лв. за срок от 12 месеца, при договорен ГПР в размер на 49,94 % и годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 41,20 %. Сключването на посочения договор се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит