Определение № 84 от 23.04.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Търговище, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Частно търговско дело № 20263500900040 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 390 от ГПК.

След като се запозна с молба вх. № 1773/23.04.26 г., депозирана в изпълнение указанията на съда в разпореждане № 170/21.04.2026 г., съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по молба вх. № 1748/21.04.2026 г. за обезпечение на бъдещи искове, подадена от адв. Н.Д., АК–Шумен, в качеството му на общ пълномощник на М. Б. С. с ЕГН **********, О. А. М. с ЕГН **********, М. Б. С. с ЕГН **********, А. З. М. с ЕГН: ********** и М.

И. С. с ЕГН **********, в качеството им на увредени лица вследствие смъртта на Бисер Магдаленов Симеонов, ЕГН **********, настъпила при ПТП на 05.12.2025 г.

Към молбата са представени: 5 бр.пълномощни, 3 бр.удостоверения за раждане, 3 бр. удостоверения от ЧСИ В.Матова, с район на действие СГС по ИД № 712/26 г., № 802/26 г. и № 805/26 г., а с молбата от 23.04.2026 г. – пл.документ за заплатена д.т. по сметка на ОСТ по чл. 22, т. 1 от ТДТССГПК.

В МОЛБАТА за обезпечение се излагат доводи, че молителите/бъдещи ищци ще предявят искови претенции срещу ответното застрахователно дружество, в качеството на увредени от смъртта на Бисер Магдаленов Симеонов, настъпила при ПТП на 05.12.2025 г. Обезпечителната си нужда, както и обезпечителната мярка: „запор на банкова сметка на ответника до ½ от размера на Бъдещите искове, а именно за суми размери от по 200 000 лева.., 1 равняващи се на 102 258.37 евро“, молителите обосновават с решение от 02.04.2026 г. на КФН, с което на ответното дружество е наложена принудителна административна мярка с разпоредителна част: “забрана за сключване на застрахователни договори по всички класове застраховки, за удължаване срока на сключени договори и разширяване покритието по тях“.

Молят обезпечението да не бъде допускано в хипотезата на чл. 391, ал. 2 от ГПК – при гаранция, тъй като риск от евентуални вреди за ответника не би следвало да има по съображение, че „наложената обезпечителна мярка е равносилна на изпълнение на законовото задължение на ответника да задели и постоянно поддържа финансово-технически резерв във връзка с бъдещата съдебно заявена претенция, за което КФН вече е констатирала сериозни отклонения от нормативните изисквания“. При преценка на съда за приложение на чл. 391, ал. 2 от ГПК, молят „съдът да редуцира размера на допуснатото обезпечение до размер, който не предполага заплащане на гаранция от молителите, респективно е счел, че искът е подкрепен с убедителни доказателства – до определения от съда размер“.

По редовността и допустимостта на молбата, съдът съобрази следното:

Служебно задължение на съда в настоящото производство е да прецени дали е родово и местно компетентен. Въпреки непрецизността на молбата по отношение размера на бъдещите искове, предвид изложеното, както в обстоятелствената й част, така и в петитум, съдът намира, че е родово компетентен, а предвид извършената служебна справка в НБД „Население“ от 21.04.26 г. за постоянните адреси на молителите – и местно компетентен, съобразно разпоредбите на чл. 390, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК.

За да се произнесе по същество по искането, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, ако искът е подкрепен с достатъчно писмени доказателства /т.1/ или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД /т.2/, като по преценка на съда ищецът може да бъде задължен и в случая по т. 1 да представи гаранция (чл. 391, ал. 2 ГПК).

За да се допусне исканото обезпечение следва да се установи, че: предявеният иск е допустим и вероятно основателен; наличието на интерес от 2 обезпечение, т.е. обезпечителна нужда и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща/адекватна.

Съгласно нормативната уредба в чл. 390-396 от ГПК съдът следва да е сезиран с молба от кредитора, към която се прилагат доказателства. Въз основа на техния анализ съдът прави предварително заключение за вероятната основателност на иска, без с това да е обвързан или да предрешава резултата от същинското дело.

Съгласно съдебната теория и установена съдебна практика в молбата за обезпечение на бъдещ иск следва ясно и точно да са описани съществените елементи на бъдещия иск (по основание и размер), с който кредиторът смята да сезира съда в последствие и особено неговата цена, както и да е конкретизирана исканата обезпечителна мярка.

В настоящия случай, депозираната молба за обезпечение е абсолютно идентична ПО СЪДЪРЖАНИЕ с молбата, инициирала образуването на ч.т.д.

№ 37/2026г. на ОСТ, но с разлика в заглавната част „НОВА МОЛБА ЗА ДОПУСКАНЕ ННА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА БЪДЕЩ ИСК ПОРАДИ

НАСТЪПИЛИ НОВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА“ и прилагане на 3 бр. удостоверения от ЧСИ по три изпълнителни дела (които дори не са коментирани в настоящата молба за обезпечение) и цитираното Решение № 222-ОЗ от 02.04.2026 г. на КФН.

В молбата, освен посочените имена на бъдещите ищци и името на лицето, чиято смърт е настъпила при ПТП на 05.12.2025 г., не се излагат каквито и да било други обстоятелства, представляващи твърдения за правопораждащи за молителите евентуални бъдещи права факти, нито е посочено каква е родствената връзка (като съдът очевидно сам следва да изведе извод от представените с молбата актове за раждане на децата М. и М.), нито са изложени факти за конкретните прояви на психически страдания или други негативни преживявания за всеки един молител. При така посоченото, от съдържанието на настоящата молба не може да бъде индивидуализирана в достатъчна степен бъдещата претенция на всеки увреден, за да може да позволи тя да бъде разграничена от други искове или спорове между тези страни, още по-малко пък за преценка за вероятна основателност на исковете и по размер (предвид и заявеното от процесуалния представител на молителите при евентуално приложение на разпоредбата на чл. 391, ал. 2 от 3

ГПК (в последния абзац на молбата), респ. няма как да бъде направена каквато и да било преценка, дължима от съда в това производство, относно вероятната основателност на бъдещи искове.

Нещо повече – доколкото от изложението може да се направи извод за бъдеща застрахователна претенция по реда и на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, в размер от по 200 000 лв., предвид посочената обезпечителна мярка за „запорирането на банкова сметка на ответника до ½ от размера на бъдещите искове, а именно за суми размери от по 200 000 лева, равняващи се на 102 258.37 евро“, молителите не са представили ДОРИ депозирана от тях до ответното застрахователно дружество извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.

Това само по себе си, следва да бъде минималната част от доказателства към една молба за обезпечение на бъдещи искове с правно осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, с оглед предвидения специален законодателен ред за възникване на правото за съдебна защита за трети, ползващи се от този вид застраховки, лица, съгласно изричната разпоредба на чл. 498, ал. 3 от ГПК, в която, като предпоставка на правото на иск, е уредена предварителна извънсъдебна процедура, чието приключване следва да се установи ПРЕДИ сезирането на съда.

Дори и съдът, в настоящия си състав, като съдия-докладчик и по горецитираното чтд № 37/2026 г. на ОСТ, да следва да зачете и съобрази представената по това дело извънсъдебна застрахователна претенция до ответника, то предвид датата на депозирането й пред застрахователя 26.03.2026 г. – то и към настояща дата не е изтекъл 3-месечния срок за допустимостта на бъдещите искове.

В действащия КЗ е уредено задължение на увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срок от три месеца от предявяване на застрахователната претенция по чл. 380 КЗ, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Отправянето от увреденото лице към застрахователя или негов представител на писмена застрахователна претенция 4 по реда на чл. 380 КЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ (пр. решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.).

Съгласно установената съдебна практика по исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, преждевременно предявеният иск може да е допустим (ако в хода на производството, пр. при констатирана нередовност на ИМ, в срока за обжалване и до произнасяне на въззивния съд този срок изтече), но не и по отношение на преждевременно предявено обезпечение на бъдещ иск, съобразно разпоредбата на чл. 380 КЗ във вр. с чл. 395, ал. 2 от ГПК. Без да е изчерпан редът за определяне на обезщетението от застрахователя, липсва допустима претенция, съответства липсва и обезпечителен интерес.

И доколкото за допускане на обезпечение на иск следва да се налице КУМУЛАТИВНО и трите горепосочени предпоставки, по изложените дотук съображения, настоящата молба за обезпечение като искане за допускане на поисканата обезпечителна мярка за обезпечаване на една преждевременна претенция се явява неоснователна, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1748/21.04.2026 г., депозирана от адв. Н. Д., АК–Шумен, в качеството му на общ пълномощник на молителите М. Б. С., ЕГН **********; О. А. М., ЕГН ********** и М. Б.

С., ЕГН **********, и трите със законен представител тяхната майка А. З. М. с ЕГН **********, както и на А. З. М. и М. И. С. с ЕГН **********, в качеството им на увредени лица, вследствие смъртта на Бисер Магдаленов Симеонов, настъпила при ПТП на 05.12.2025 г., за обезпечение на осн.чл. 390 от ГПК на бъдещи искове за сумата от по 200 000 лв. за всеки един от молителите, предявими против „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК 200299615, гр. София.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок, считано от връчването му на молителите – на осн.чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Връчването да се извърши чрез пълномощника на молителите адв. Н. Д. на посочения в молба вх. № 1748/21.04.2026 г. адрес в гр. София, предвид 5 изричния отказ на пълномощника да бъде известяван електронно за постъпили съобщения и призовки в хода на делото (съгласно молба вх. № 1754/21.04.26 г.).

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 6