Определение № 313 от 22.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Перник, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА

Въззивно частно гражданско дело № 20241700500247 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Триадица, бул. „България“, № 85, чрез юрисконсулт, срещу Разпореждане № 3961 от 15.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1187/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Инвестбанк“ АД срещу Р. И. Д. за сумата от 90,00 лева, представляваща такса за връчване чрез частен съдебен изпълнител на покана до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост.

В жалбата се твърди, че по отношение на таксата за покана за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не е приложима забраната на цитираната норма, т.к. тази такса не представлява такава по усвояване и управление на кредита. Жалбоподателят счита, че съдът е отхвърлил описаната такса без да анализира както съдържанието на Договор № *** за кредит по Програма за гарантиране от ББР АД на безкихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID 19, сключен между „Инвестбанк“ АД, в качеството на кредитор, и Р. И. Д., в качеството на кредитополучател, подписаните и приложими към него общи условия, от които произтича процесното вземане, така и приложимостта на самата норма, на която се е позовал, за да постанови разпореждането си по отношение на процесното сума.

Жалбоподателят твърди, че в случай на неудовлетворяване на претенциите му при предсрочна изискуемост на кредита, разполага с правото да се удовлетвори по 1 установения в закона ред до пълното погасяване на всички изискуеми суми, произтичащи от договора, ведно с лихви, комисионни и такси. В тази връзка, както и съгласно т. 6.10, раздел VI от общите условия към договора за кредит, в случай на неизпълнение на договора стойността на разходите при принудително изпълнение, вкл. държавни такси, такси на нотариуси и съдебни изпълнители, комисионни и адвокатски хонорари са дължими и за са сметка на кредитополучателя. Според жалбоподателя разноските за запалатена такса за връчване на покана представляват пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане на дължимите по договора суми в уговорените размери и срокове.

По изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и произнасяне по същество от настоящата инстанция.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. № 1187/2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Перник, е образувано по заявление по чл. 417 ГПК с рег. № 5714/15.03.2024 г., подадено от „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Триадица, бул. „България“, № 85, чрез юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми: 6 900,00 лева – просрочена главница, 122,29 лева – лихва за забава върху главницата за периода 21.06.2023 г. до 14.03.2024 г., 90,00 лева – такса за връчване на покана чрез ЧСИ, съгласно раздел VI, т. 6.10 от общите условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на потребителски кредити във връзка с чл. 78 от ЗЗД, 74,02 лева – такса за месечно обслужване на разплащателна сметка, дължими от 26.10.2021 г. до 26.02.2024 г., както и за законна лихва, дължима от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител, копие на уведомление, изпратено до длъжника Р. И. Д., констативен протокол, изготвен от ЧСИ С.Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, относно извършеното връчване на уведомлението, ведно с изготвена сметка до „Инвестбанк“ АД за начислените такси във връзка с извършеното производство по връчване на уведомление до длъжника. Представени са още Договор № *** за кредит по Програма за гарантиране от ББР АД на безлихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID 19, ведно с погасителен план, общи условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на потребителски кредит.

Длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят е обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 08.02.2024 г. чрез връчване на уведомление от частен съдебен изпълнител С.Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, лично, чрез работодател. Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на клаузи, коитоса в противоречие със закона или с добрите нрави. Според първоинстанционният съд, 2 съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния договор, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, докато претендираното вземане от 90,00 лв. не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. Дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/.

Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Същевременно в противоречие с чл. 10, ал. 4 ЗПК липсва клауза в договора, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която да урежда задължение за заплащане на подобна такса в конкретно посочен размер.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.

Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Перник, изложени в обжалваното разпореждане. Разпоредбата на чл. 417, ал. 2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа наймалко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото са посочени процесните суми от 90, 00 лв., като “такса за връчване на покана чрез ЧСИ, съгласно раздел VI, т. 6.10 от общите условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на потребителски кредити във връзка с чл. 78 от ЗЗД“.

От изложеното в заявлението и приложените към него документи правилно първоинстанционният съд е установил, че претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд споделя извода, че процесната сума от 90,00 лв. за разходи по уведомяване противоречат с разпоредбите на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като направените от кредитора- заявител разноски са по повод 3 забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника - потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и заповедния съд.

В конкретният случай настоящият състав споделя решаващия извод на Районен съд – Перник, че е налице противоречие със закона, тъй като разпоредбата на чл.10а, ал. 1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. От друга страна обаче, нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, в което безспорно се включват и действията по уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. В случая претенцията на заявителя е по реда на чл. 417 от ГПК и съдът е сезиран с извлечение от счетоводните книги по сключения между страните договор. От друга страна разноските във връзка с изпълнението по кредита и събиране на дължимите суми поради неизпълнение на договора кредиторът може да събере в изпълнителното производство.

В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3961/15.03.2024 г. по ч.гр. д. № 1187/2024 г. на РС - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4