Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 394 от 09.04.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 137/2025
Вид
Определение № 394
Подписан
09.04.2025
В сила
29.04.2025
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 264 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 19 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. ХАСКОВО, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500137 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. Ш. от гр. София, подадена чрез упълномощен адвокат М. Г. от АК-Варна. Обжалва се Определение № 9/11.12.2024 година на съдията по вписванията при РС-Димитровград, постановено по заявление вх. № 3883/11.12.2024 година по описа на Служба по вписванията – Димитровград. С атакувания акт е оставено без уважение заявлението на Д. В. Г. – К. в качеството на пълномощник на А. Г. Ш., с искане за вписване на съдебно решение № 329/31.10.2024 година по гр.д. № 485/2024 година по описа на Районен съд – Димитровград.

Частният жалбоподател въвежда оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Настоява, че нормата на чл. 264 ал. 1 от ДОПК е неприложима в случаите, когато се иска вписване на съдебно решение, какъвто е настоящият. Моли съда да постанови определение, с което да отмени отказа на съдията по вписвания и върне преписката с указания да бъде вписано представеното съдебно решение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ 1 на обжалване и от лице, което разполага с право на такава жалба. Ето защо същата е допустима. Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да постанови обжалвания акт съдията по вписванията е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ДОПК и след като е установено, че продавачът „Дрийм сий“ ЕООД има публични задължения в размер на 21 221.72 лв. е отказал вписването на съдебното решение.

Отказът на съдията по вписвания е правилен и следва да бъде потвърден, по следните съображения:

Съдът установи, че в РС-Димитровград са проведени три искови производства, между едни и същи страни – А. Г. Ш. на страна на ищеца и „Дрийм сий“ ЕООД - София със законен представител Г. Ш. (баща на ищеца – извършената от ХОС служебна справка) - на страна на ответника. Правното основание и на трите иска е чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, с отправено към съда искане – обявяване за окончателни на три предварителни договора за покупкопродажба на три граничещи помежду си недвижими имота в град *** – ПИ с ид. **, ПИ с ид. ** и ПИ с ид. **. Договорите са сключени едновременно - на 11.09.2023 година между Г. Ш. в качеството му на управител на „Дрийм сий“ ЕООД и неговия син А. Г. Ш. с ЕГН **********. Исковото производство и по трите дела на РС-Хасково се е развило идентично – на ответника „Дрийм сий“ ЕООД са били изпратени исковите молби с приложенията, дружеството ответник не е подало отговор на исковата молба, не е оспорило исковете и не е изпратило свой представител в 1 с.з., ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Решение № 329/31.10.2024 година по гр.д. № 485/2024 година, решение № 330/31.10.2024 година, постановено по гр.д. № 484/2024 година и решение № 331/31.10.2024 година по гр.д. № 478/2024 година – трите на РС-Димитровград, са били постановени при условията на чл.

238 от ГПК, като исковете са били уважени.

Освен това, от материалите на гр.д. № 485/2024 година на РСХасково съдът констатира, че извършването на определени действия по делото, в полза на ищеца А. Г. Ш. е било възложено на Д. В. Г.. Това е същото лице, участвало при предходното прехвърляне на ПИ с ид. № *** и то на страна и на прехвърлителя и на купувача на имота - сега ответник „Дрийм сий“ ЕООД (като негов представител по договор за възлагане на управление).

Повече от това, видно от н.а. № 134/2008 година, при предходното 2 прехвърляне на имота в нотариалния акт е била посочена продажна цена 20000 лева при данъчна оценка 4787,70 лева, докато в процесния предварителен договор вписаната продажна цена е 5000 евро, т.е. два пъти по-ниска.

Отделен е въпросът, че РС-Димитровград не е изискал от ищеца да представи данъчната оценка на имота, имаща значение за правилното определяне на цената на иска (чл. 69 ал. 1 т. 4 вр. т. 2 от ГПК), респ. за събиране на държавните такси, нито е определил с решението си подлежащи на събиране разноски и такси по чл. 364 ГПК. Не става ясно, как РС е проконтролирал изпълнение на разпоредбата на чл. 364 от ГПК, преди да издаде препис от решението, впоследствие представено от ищеца за вписване в СВп.

От извършената справка от съдията по вписвания, която не е оспорена, е установено, че „Дрийм сий“ ЕООД има публични задължения в размер на 21 221.72 лв., които подлежат на принудително изпълнение.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че е налице симулиран процес с цел заобикаляне на закона: процесното гр.д. № 485/2024 година по иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е било заведено единствено с цел да се заобиколи нормата на чл. 264 от ДОПК, която вменява в задължение на съдията по вписването да провери дали прехвърлителят или учредителят на вещни права няма непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, а ако има такива – да откаже вписването. ХОС в настоящия си състав се солидаризира с възприетото в Определение № 15888/14.10.2024 година на СГС по в.ч.гр.д. № 9319/2024 година становище и приема, че е недопустимо съдът да бъде използван като „инструмент“ за заобикаляне на закона.

Поради гореизложеното, атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение

№ 9 от 11.12.2024 година, постановено по заявление вх. 3883/11.12.2024 г., с което съдията по 3 вписванията при РС Димитровград е оставил без уважение заявление, подадено от Д. В. Г. – К. в качеството на пълномощник на А. Г. Ш. от ** за вписване на Решение № 329/31.10.2024 година на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 485/2024 година по описа на съда.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4