Решение № 319 от 05.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20245001000252 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК, образувано служебно, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по настоящото дело Решение №295/11.07.2024 г.

Съдът констатира, че в мотивната част на съдебния акт съдът е изложил подробни мотиви, в които е възприел фактическите и правни изводи на първостепенния съд относно основателността на предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв., и за обезщетение за имуществени вреди до размера от 240 лв., КАКТО И за основателност на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху двете главници, за периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане.

В съответствие с тези мотиви съдът е отменил решението на първостепенния съд в частта му над размера от 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, до присъдения от първостепенния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв., като част от сумата 60 000 лв., както и в частта му над размера от 240 лв. за обезщетение за имуществени вреди, до присъдения размер от 300 лв. за обезщетение за имуществени вреди.

В противоречие обаче с формираните мотиви за основателност на иска за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди до размера от 240 лв., ведно със законната лихва върху тези главници за периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане, съдът не е постановил изричен диспозитив, с който потвърждава първоинстанционното решение в обжалваната му част по иска за обезщетение за 1 неимуществени вреди за сумата над размера от 20 000 лв., до размера от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата над 20 000 лв., за периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане, КАКТО И за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му по иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата до размера от 240 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане.

Налице е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, която следва да се поправи, като диспозитива на въззивното решение се допълни, в съответствие с формираните от въззивния съд мотиви за частично потвърждаване на решението на първостепенния съд в осъдителната му част.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК, ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение №295/11.07.2024 г., постановено по в.гр.д.№252 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, КАКТО СЛЕДВА:

Преди първия абзац от диспозитива, без да се засяга останалата част от диспозитива, ДА СЕ ЧЕТЕ като първи абзац СЛЕДНОТО:

„ПОТВЪРЖДАВА Решение №14 от 29.02.2024 г., постановено по т.д. №89 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, в която е осъден ответника „ЗА*"Д.Б**", с ЕИК**, да заплати на ищеца С. А. К., с ЕГН **********, сумата над размера от 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до размера на сумата от 40 000 лв.

/четиридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на получени телесни повреди – счупване на латералния кондил на дясна тибия и счупване на медиалния глезен на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на десния крак (за повече от 30 дни), което се дължи на счупване на подбедрицата, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, както и психическа травма вследствие на преживеният емоционален стрес с прояви на раздразнителност, тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност, претърпени във връзка с ПТП на 10.02.2020 г., КАКТО И с която е осъден ответника „ЗА*"Д.Б**", с ЕИК**, да заплати на ищеца С. А. К., с ЕГН **********, сумата до размера от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, претърпени във връзка с ПТП на 10.02.2020 г., КАКТО И с която е осъден ответника „ЗА*"Д.Б**", с ЕИК**, да заплати на ищеца С. А. К., с ЕГН **********, законната лихва върху тези главници, за периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане, КАКТО И в частта за разноските, с която ответникът „ЗА*"Д.Б**", с ЕИК**, е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата до размера от 1650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/ за държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, КАКТО И в която ответникът „ЗА*"Д.Б**", с ЕИК**, е 2 осъден да заплати на адвокат М. Т. Т., с ЕГН **********, сумата до размера от 3720 лв. /три хиляди седемстотин и двадесет лева/.“

Решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка подлежи на касационно обжалване по иска за обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Решението е окончателно по иска за обезщетение за имуществени вреди, като не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3