Решение № 887 от 30.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502810 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 77363 /22.08.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца „ Колект БГ“ АД град София чрез пълномощника му – адвокат В. В. от САК - срещу решение № 4479 от 14.08.2023 г. на СГС , ГО I -26 състав по гр.д.

№ 11827/2022 г., отхвърлящо частичния му иск по член 49,ал.1 от ЗЗД за вземане в размер от 102 350 лева от обезщетение за вреди, произтекли от извършена от ответника злоупотреба с право на жалба по член 717з,ал.3 от ТЗ и иска му по член 86 от ЗЗД .

Във въззивната жалба се оспорва правният извод в решението за липса на злоупотреба с право. В нарушение на член 717в,ал.3 и член 717а,ал.1 от ТЗ съдът приел, че синдикът не е следвало да допуска до участие в търга „ АНИК КОМЕРС“ ЕАД поради невнасяне на задатък ; указанията на съда по несъстоятелността до подалите наддавателни предложения лица за правото да обжалват постановлението за възлагане се дължат по силата на член 717з,ал.3 от ТЗ и не екскулпират от отговорност жалбоподателя, който сам знае ( в случая, законните му представители знаят) , че не е внесъл задатък и не могат 1 да създадат у него „ основателни правни очаквания “, че жалбата му ще бъде разгледана от съда .

В срока по член 263,ал.2 от ГПК въззиваемата страна „ АНИК КОМЕРС“ ЕАД , град Пловдив отговаря, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че сметката за разпределение не е одобрена по липса на произнасяне по жалбите на три лица срещу определението по член 729,ал.1 от ТЗ и изложените в отговора на исковата молба възражения, че ищецът няма ипотечно право поради непредявяването му в срок в производството по несъстоятелност и погасяването му и нищожност на договора за ипотека, като сключен в нарушение на забраната по член 187е, ал.3 от ТЗ , че обезпечените вземания са погасени частично със суми в размер от 2 635 000 лева и 2 080 000 лева , получени от публични продажби по изпълнително дело № 994/2017 г. и изпълнително дело № 995/2017 г. по описа на ЧСИ И. Б. и по изпълнително дело по описа на ЧСИ М. С. - Ц. , постановлението за възлагане е обжалвано от други кредитори и недоказване на обезценяването на сумата от 4 810 000 лева в исковия период с приетата по делото ССчЕ поради неприложимост на използвания от нея „ Индекс на потребителските цени“ от сайта на НСИ и причинната връзка между обезценяването и действията на ответника .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Предявеният от „ Колект БГ“ АД град София срещу „ АНИК КОМЕРС“ ЕАД, град Пловдив частичен иск е за сумата в размер от 102 350 лева ( от цяла претенция в размер от 481 000 лева ), съставляваща обезщетение за имуществени вреди ( настъпили и бъдещи ) в размер на обезценяването на сумата от 4 810 000 лева в периода месец април 2022 г.- до бъдещата дата на одобряване на сметката разпределение, произтичащи от извършена от ответника – като наддавач в търг в производството по несъстоятелност на „ Градски транспорт Пловдив“ АД - т.д. ( н.) 912/2008 г. по описа на ОС – Пловдив - злоупотреба с правото на жалба срещу постановление за възлагане № 260007 от 16.03.2022 г. по това дело и срещу определение № 379 от 24.10.2022 г. по ч.т.д.№ 671/2022 г. по описа на АС – Пловдив . Искът е основан на твърдения, че ищецът има право да получи сумата от проданта 2 като частен правоприемник на „ Общинска Банка „ АД ОББ по отношение на приетите в производството по несъстоятелност вземания срещу „ ТРАНС СИТИ“ АД , в несъстоятелност по договор за кредит № 1174 от 27.12.2007 г., обезпечени с ипотека, учредена от „ Градски транспорт Пловдив“ АД с нот. акт № 87/27.12.2007 г. по нот.д.№ 1076/2007 г., подновена на 14.08.2017 г. , с вписан към нея договор за цесия ; ответникът като наддавач в проведения по отношение на ипотекирания имот търг е подал при знание, че не е внесъл задатък по член 717в,ал.2 от ТЗ , недопустима и нередовна жалба срещу постановлението за възлагане и нередовна жалба срещу определението на ПАС с цел осуетяване влизането в сила на постановлението за възлагане и изготвянето на сметката за разпределение по член 717н,ал.2 от ТЗ и „ своеобразно изнудване “ на ищеца да престира нещо, за да спре бавенето на получаването на цената от близо 5 милиона лева . Претендира се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 25.03.2022 г. – датата на извършване от ответника на първото процесуално действие по злоупотреба с процесуални права .

Ответникът е оспорил всички твърдени като основание на иска факти, въвел възражения, че ищецът няма ипотечно право върху имотите – терен и седем сгради; вземанията му са погасени частично със суми , получени от продажба на имущество на солидарните длъжници „ Никан Лайн“ ООД и „ Никан Лайн груп“ ООД по изпълнително дело № 20178220401186 по описа на ЧСИ М. С. - Ц. от град Пловдив и по две изпълнителни дела № 20178000400994 и № 20178000400994 по описа на ЧСИ И. Б. от град Бургас ; постановлението за възлагане е обжалвано от длъжника ; издаването на сметката разпределение и одобряването й са несигурни бъдещи събития ; обезценяването на сумата за цената в твърдения размер е несигурен факт също.

Оспорването от ответника на ипотечно право у ищеца , в т.ч. поради за пръв път въведеното с отговора на въззивната жалба възражение за нищожност на договора за ипотека, като сключен при нарушаване на забраната по член 187е, ал.3 от ТЗ и оспорването на размерите на съществуващите вземания поради частичното им погасяване в три изпълнителни производства не следва да се разглеждат. Ответникът няма правен интерес да заявява тези възражения и оспорвания, тъй като не е страна 3 по материалните правоотношения, които легитимират ищеца като носител на вземанията и ипотечното право.

Във въззивното производство не се оспорват фактическите констатации в решението на СГС, че ответникът е наддавач в проведения от синдика на „ Градски транспорт Пловдив“ АД, в несъстоятелност, търг на ипотекираните в полза на ищеца терен и седем сгради в град Пловдив и че не е внесъл задатък.

Оспорва се констатацията, че действията на ответното дружество по обжалването на постановлението за възлагане не са противоправни. СГС е приел, че ответникът е подал жалба срещу постановлението за възлагане на съда по несъстоятелността , след като получил съобщение с указание за възможността да го обжалва и не е имал адвокат, а синдикът го допуснал до участие в проданта, без да упражни предварителен контрол досежно редовността на наддавателното предложение. В закона не е посочено изрично, че наддавач, който не е внесъл задатък, няма право да обжалва постановлението, но то е изведено в последователната практика на ВКС при тълкуване на нормите на член 717в,ал.2 и ал.5 във връзка с член 717з,ал.3 от ТЗ и не е установено , че целта на подадената жалба е да навреди на ищеца или да набави за себе си имотна облага.

В съдебната практика се приема, че злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и интереси на други ( член 57,ал.2 от Конституцията ) , но също и в противоречие с интересите на обществото ( член 8,ал.2 от ЗЗД ) .

Ищецът обосновава противоправността на упражненото от ответника на право на жалба срещу постановлението за възлагане с невнасянето на задатък по член 717в, ал.2 от ТЗ и знанието у законните му представители за невнасянето на задатъка. Според член 717з,ал.3 от ТЗ с право на жалба срещу постановлението за възлагане разполагат участвалите в търга и длъжникът.

Несъмнено правилото е неясно ( за разлика от правилото на член 435,ал.3 от ГПК ) в частта относно „ участвалите в търга лица “, затова в съдебната практика е подлагано на тълкуване ( както е сторено и в постановеното по частната жалба на ответника определение № 172 от 13.03.2023 г. на ВКС , ТК, I т.о., по ч.гр.д.№ 33/2023 г. ), за да се приеме, че това са само тези наддавачи, които са изпълнили изискванията по член 717в,ал.2 и ал.3 от ТЗ, в т.ч. за представянето на доказателства за внесен задатък. Обжалващият не е длъжен 4 да познава процесуалноправните норми ( за разлика от материалноправните норми ) и смисъла от тълкуването им в съдебната практика . Следователно не може да се приеме, че ответникът е действал противоправно, тъй като е знаел за невнасянето на задатъка и недопустимостта на жалбата .

Подаването на жалба срещу постановлението за възлагане и прекратителното определение на ПАС осуетява влизането им в сила . Но за злоупотребата с правото на жалба не е достатъчно да се твърди, че обжалвалият ответник е целял забавяне на влизането им в сила и на одобряването на сметката за разпределение по член 717н,ал.2 от ТЗ .

Суспензивен ефект имат всички жалби, освен тези, насочени срещу предварително изпълняеми съдебни актове . За злоупотребата с право има правно значение дали обжалвалият ответник е целял увреждането на кредитора – ищец, например да намали участието му на конкурентен пазар, да го измести от него , да сключи вместо него изгодна сделка и т.н. Твърдения за конкретни факти , сочещи на такъв умисъл / такава цел не са въведени в исковата молба. Вместо това има твърдения ,че обжалването на актовете преследва „ своеобразно изнудване“ на кредитора – ищец „ да престира нещо“ в замяна на спиране на бавенето . Правилно във въззивната жалба се сочи, че това са престъпни обстоятелства. За тях ищецът може да съобщи на органите на досъдебното производство – член 209,ал.1-3 от НПК, но те нямат отношение към претендираната отговорност за вреди от злоупотреба с правото на жалба .

Следователно, като е подал жалбите в производството по несъстоятелност, ответникът не е действал противоправно и не е извършил злоупотреба с процесуални права . Отхвърлянето на частичния иск и на иска за лихва е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава изцяло обжалваното решение .

Воден от горното, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 4479 от 14.08.2023 г. на СГС , ГО I -26 състав по гр.д.№ 11827/2022 г.

5

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6