Определение № 89 от 29.03.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Враца, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20231400900060 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Г. Й. от с.***, обл.Враца, против Сдружение“Ловно-рибарско дружество-Враца“, със седалище гр.Враца, за отмяна на решението на общото събрание на сдружението, проведено на 18.05.2023г., с което е отхвърлено искането за отмяна на решението на Управителния съвет, с което са приети за членове лицата Б. В. А. и Л. Н. И. и същите лица са зачислени в ловна дружина-с.***.

В исковата молба се твърди, че ищецът е дългогодишен член на ответното сдружение и като такъв е активно легитимиран да предяви иска. Твърди се също, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на устава на сдружението и на Закона за лова и опазването на дивеча. В подкрепа на това твърдение се развиват доводи, че макар управителният съвет на сдружението да може да взема решение за приемане или изключване на членове, съгласно чл.14, ал.4 от устава на сдружението приемането на членове е свързано и със съгласие на ловната дружина за регистрирането на кандидата в нейния състав. Твърди се, че в случая това изискване не е спазено, а приемът на нови членове е извършен и в нарушение на изискванията по чл.22, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, регламентираща максималния допустим брой ловци в даден ловно-стопански район. Ищецът поддържа, че последният факт е признат от председателя на сдружението на проведеното на 18.05.2023г. общо събрание на същото.

С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор ответникът оспорва иска като недопустим и евентуално като неоснователен. По отношение твърденията за недопустимост на иска ответникът се позовава на две основания-предявяване на иска от процесуално нелегитимирана страна и предявяване на иска след изтичането на преклузивния срок по чл.25, ал.5 и ал.6 от ЗЮЛНЦ. По отношение на първото основание се развиват доводи, че с обжалваното решение не са приемани нови 1 членове и не е засегнато лично или членствено право на ищеца, поради което той не разполага с право на иск. Ответникът счита също така, че тъй като компетентния орган по приемането или изключването на членове е управителния съвет на сдружението, по силата на чл.30, ал.3 от устава решенията на УС могат да се обжалват само пред общото събрание на сдружението, но не и пред съда. Посочва се също, че съгласно чл.25, ал.6, вр.с ал.4 от ЗЮЛНЦ право за предявяването на конститутивния иск имат членовете на сдружението, но само ако решението на общото събрание засяга обществения интерес, какъвто не е настоящия случай. По отношение на твърденията за предявяването на иска след изтичането на срока по чл.25, ал.5 и ал.6 ЗЮЛНЦ ответникът твърди, че ищецът е узнал за обжалваното решение най-късно през м.декември 2022г., тъй като през м.ноември и м.декември 2022г. е ловувал заедно с новоприетите членове на сдружението.

Във връзка с твърденията си за неоснователност на иска ответникът развива съображения, че изискванията на чл.14, ал.4 от устава не са нарушени, тъй като няма изискване съгласието на ловната дружинка да бъде в писмена форма и искането на съгласие се извършва чрез председателя на съответната дружинка, доколкото самото дружинка не е персонифициран правен субект. Твърди се, че в случая такова съгласие е дадено от председателя на ловната дружинка в с.*** К. Е. и това съгласие е потвърдено от него на общи събрания на сдружението, проведени на 05.05.2023г. и на 18.05.2023г.

В отговора се застъпва и становището, че нормата на чл.22, ал.2 от ЗЛОД създава задължения единствено за изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и не е относима в настоящето производство. Поддържа се също, че на ловната дружинка-с.*** е отнемана площ, а впоследствие върната, поради което правилата за броя на членство са спазени, още повече, че ЗЛОД и Правилника за прилагането му предвиждат, че при промяна на границите на ловностопанските райони /при заварено положение/ не трябва да се преместват ловци.

С подадената допълнителна искова молба ищецът развива съображения, че предявеният иск е допустим, тъй като него предмет е не решението на управителния съвет, а решението на общото събрание на сдружението, с което е отхвърлено искането на ищеца за отмяна на решението на управителния съвет. Посочва, че е активно легитимиран да иска отмяна на решението, поради това, че е член на сдружението, а самото решение засяга въпроси, относими към здравето и живота на ловците. По отношение узнаването за проведеното общо събрание ищецът излага доводи в смисъл, че участието на ищеца в групов лов с новоприетите членове на сдружението не означава узнаване за приемането им, още повече, че на такива събития участват и гостуващи ловци. Развиват се също подробни съображения във връзка с твърденията в исковата молба, че обжалваното решение на общото събрание противоречи на устава на сдружението и на ЗЛОД, като в подкрепа на тези 2 съображения ищецът се позовава на разпоредбите на чл.14, ал.2 и ал.4, ал.35, ал.1 и чл.35, ал.6, т.5 от Устава.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа всички свои възражения по допустимостта и основателността на иска, като развива подробни правни и фактически доводи в подкрепа на това.

Наведените в исковата молба твърдения и искането, с което се сезира съда, дават основание предявеният иск да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл.25, ал.4 от Закона за юридическите лице с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.

По допустимостта на иска:

При така постъпилите искова молба и отговор, от една страна, и представения по делото протокол от процесното общо събрание, от друга страна, с определение №66/11.03.2024г. съдът е констатирал, че по делото е останал неизяснен въпроса кое всъщност от приетите от общото събрание решения е предмет на предявения иск по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ. С оглед на тези констатации на ищеца е било указано да уточни кое от трите решения по т.5 от дневния ред от протокола от проведеното на 18.05.2023г. общо събрание, е решението, с което е отхвърлено искането му за отмяна на решението на управителния съвет за приемането на нови членове на сдружението.

В изпълнение на дадените указания с молба вх.№2029/15.03.2024г. ищецът посочва, че макар в протокола от процесното събрание в т.“Разни“ да е била включена за разглеждане жалбата му против решението на УС, по същество няма произнасяне на Общото събрание по тази жалба. Поради това ищецът счита, че в случая се касае до мълчалив отказ на общото събрание да се произнесе по искането му за отмяна на решението на УС и заявява, че иска от съда да отмени мълчаливият отказ във връзка с разгледаното по т.5 искане за отмяна на решенията на УС, с което са приети за членове лицата Б. В. А. и Л. Н. И. и същите лица са зачислени в ловна дружина-с.***.

При така наведените в исковата молба, в допълнителната искова молба и в молбата за уточнение от 15.03.2024г., съдът приема предявеният иск за недопустим по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.4 и ал.5 от ЗЮЛНЦ, решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението, а самите решения общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава.

Установената законодателна рамка дефинира иска по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ като конститутивен, поради което проверката за законосъобразност на решението на ОС се изразява в проверка на основанията за приемането на съответното решение. От 3 изложеното следва, че за да е допустим иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, същият следва да има допустим предмет, а това е взето решение на ОС, с което са потвърдени или отменени оспорените решения на други органи на сдружението, в т.ч. и на управителния съвет(в този смисъл определение №819/14.12.2012г.на ВКС по ч.т.д.

№789/2012г., І т.о. и определение №846/23.11.2016г.на ВКС по т.д.№777/2016г., ІІ т.о.).

Както разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗЮЛНЦ, така и разпоредбата на чл.27, т.8 от Устава на сдружението предвиждат, че когато решение на орган на сдружението е взето в противоречие със закона, устава или други вътрешни актове на сдружението, това решение може да бъде отменено от общото събрание.

В разглеждания случай е безспорно, че управителният съвет е взел решение за приемането на нови членове на сдружението и това решение е било обжалвано от настоящия ищец пред общото събраните на сдружението, с искане решението да бъде отменено. Макар обаче да е включило разглеждането на жалбата в дневния ред за 18.05.2023г., общото събрание нито е потвърдило, нито е отменило оспореното решение на управителния съвет.

При констатираното непроизнасяне на общото събрание, предявеният иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ се явява недопустим, поради липса на предмет. Липсата на предмет на обжалване-невзето решение на ОС, води до невъзможност искът да бъде уважен или отхвърлен, тъй като съдът не може да замести волята на общото събрание.

Невзетото решение на ОС не може да бъде приравнено на отказ да се отмени решението на УС, доколкото воля за това не е изразена от общото събрание и с произнасянето му по т.5-Разни от дневния ред нито се отменя решението за прием на новите членове Б. А. и Л. И., нито то се потвърждава.

На гражданското правораздаване, за разлика от административния процес, не е познат институтът на мълчаливия отказ, поради което съдът няма правораздавателна власт при липса на обжалваем акт. След като нито в закона, нито в устава са предвидени последиците от невключване на оспорването в дневния ред на общото събрание, не може да бъде обосновано съществуването на презумпцията за мълчалив отказ в контекста на подлежащите на обжалване актове на юридически лица с нестопанска цел. Конститутивните искове са изчерпателно уредени в закона и случаите, в които са допустими и лицата, които могат да ги предявяват, не могат да се разширяват от съда.

Ето защо и тъй като липсва произнасяне на ОС по жалбата на ищеца, то и предявеният иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ няма предмет.

По разноските:

Макар да е направил искане за прекратяване на производството по делото, ответникът не е направил искане за присъждане на деловодни разноски и не е представил списък на разноските, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

4

По изложените съображения, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявеният от И. Г. Й. от с.***, обл.Враца, против Сдружение“Ловно-рибарско дружество-Враца“, със седалище гр.Враца, иск за отмяна на решението на общото събрание на сдружението, проведено на 18.05.2023г., с което е отхвърлено искането за отмяна на решението на Управителния съвет, с което са приети за членове лицата Б. В. А. и Л. Н. И. и същите лица са зачислени в ловна дружина-с.***.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№60/2023г.по описа на Окръжен съдВраца, поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдСофия в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

5