Решение № 862 от 15.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110110332 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен о т ищеца П. Д. Д. ЕГН **********, постоянен адрес: ***** срещу ответника „ОТП.Ф.Б."ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: сумата от 10244,84 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1665,05 лв. представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г. и сумата от 628,28 лв., представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., както и сумата в размер на 751,52 лв. разноски по делото, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането по Заповед №***** от 15.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № ***** по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XXXV състав предмет на образувано изпълнително дело №***** по описа за 2011 г. на ЧСИ *****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № ***, кантора с адрес гр. *****.

1

Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 13.10.2010г., срещу ищеца е инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.гр.д. № ***** по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XXXV състав. Въз основа на издадените Заповед № ***** от 15.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № ***** по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XXXV състав П. Д. Д., е осъден да заплати на „*****" ЕАД следните суми: сумата от 10244,84 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, 1665,05лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г. и 628,28лв., представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., както и сумата в размер на 751,52лв. разноски по делото. По молба на „*****" ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител на 22.06.2011 г., е образувано изпълнително дело № 429 по описа за 2011г. на ЧСИ *****. На 23.01.2013г., по изпълнителното дело постъпва молба от „ОТП.Ф.Б."ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК 20231***2, с която дружеството уведомява частния съдебен изпълнител, че въз основа на сключен договор за цесия придобива вземането на „*****" ЕАД по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. С разпореждане на съдебния изпълнител от 24.01.2013г., „ОТП.Ф.Б." ЕАД е конституирано като взискател по делото, предвид което и се явява надлежен ответник по настоящия иск. Счита се, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по ч.гр.д. № ***** по описа за 2010г. на Варненски районен съд, XXXV състав, е погасено по давност, тъй като: На 18.11.2013г., съдебният изпълнител по молба на „ОТП.Ф.Б." ЕАД, налага запор в върху получаваното от Д. трудово възнаграждение в ***** ЕООД. Последната удържана сума от наложения запор е на 10.12.2014г. След тази дата липсват каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Поради това ищеца счита, че на 10.12.2016г., изпълнителното производство е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. Така в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл. 110 от ЗЗД с изтичане на още 3 години, а именно на 10.12.2019г., възможността на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред, е погасена по давност.

С оглед гореизложените факти, за ищеца се настоява, че възниква правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като изтичането на погасителната давност за вземането е нов правопогасяващ факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, съобразно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК.

Ответната страна „ОТП.Ф.Б."ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, е 2 депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че на 20.07.2007 г., по силата на Договор за кредит за текущо потребление „*****" ЕАД предоставя на И.Т. Д.а - кредитополучател, кредит в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева. Кредитът е усвоен изцяло чрез разплащателна сметка № *****, с титуляр И.Т. Д.а.

Кредитът е обезпечен с поръчителството на Д.С.М. съгласно подписан Договор за поръчителство от същата дата. На 29.09.2009 г., е подписано Допълнително споразумение към Договор за кредит, с което кредитът се обезпечава допълнително с поръчителството на Й.М.Р. и ответникът - П. Д. Д.. Тъй като задължението не е обслужвано редовно, на 13.12.2010г., „*****" ЕАД предприема действия по събиране на вземането си по съдебен ред, като подава Пред Районен съд Варна, е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГТГК срещу всички задължени лица, въз основа на което Районен съд - гр. Варна по ЧГД № *****/2010 г., е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.12.2010г. и Изпълнителен лист от същата дата срещу ищеца, в качеството му на поръчител по договора за кредит. На 17.06.2011г., въз основа на издадените изпълнителни титули и по молба на „*****" ЕАД, е образувано срещу всички длъжници изпълнително дело № 429/2011г. по описа на ЧСИ *****, с per. № *** от КЧСИ, с район на действие ВОС. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 25.07.2011г., чрез снаха му - Ц.И., а поради липса на депозирано възражение в рамките на предвидения в закона срок съгл. чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение се счита за влязла в сила на 08.08.2011г., за нея се създава стабилитет и възможността за оспорване на факти и обстоятелства относно ликвидността и изискуемостта на вземането извън специалните хипотези, се преклудира. Сочи се, че на 13.07.2011г., след образуване на цитираното изпълнително производство и след изтичане на срока за доброволно изпълнение, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в *** ООД. Видно от приложената към исковата молба подробна справка за размера на дълга, издадена от ЧСИ *****, в периода 18.02.2012 - 27.05.2013г., са налице постъпления от запор на трудово възнаграждение. Поради това с всяка извършена удръжка, постъпваща по изпълнителното дело срокът на погасителната давност и перемпцията е прекъсван. На 17.09.2012 г., е сключен Договор за покупко - продажба на вземания (цесия), по силата на който „*****" ЕАД прехвърля на „ОТП.Ф.Б." ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Сред тези вземания е и процесното срещу кредитополучателя И.Т. Д.а и поръчителите Д.С.М. Й.М.Р. и П. Д. Д., ищец по настоящото дело. На 23.01.2013 г., цесионерът „ОТП.Ф.Б." ЕАД се конституира по изпълнително дело № 429/2011 г. по описа на ЧСИ ***** на мястото на досегашния кредитор - *****, видно от приложената към исковата молба за конституиране на дружеството, в качеството му на Цесионер и Кредитор по делото. На 04.07.2014г., към предходния работодател на ищеца „*****" ООД е изходирано запорно съобщение относно получавано от ищеца трудово възнаграждение. Отделно от изложеното, след налагането на запора, ищецът е посещавал офиса на дружеството, като е изявил намерение доброволно да заплаща задължението чрез депозиране на молба за ИСС, с което на практика извършва признание на дълга. На 10.12.2014г., се сочи, че е последното изпълнение на запорното 3 съобщение спрямо ищеца, от която дата започва да тече нов давностен срок, своевременно прекъсван с посочените по-долу действия. Сочи се, че в периода от 02.07.2015г.24.10.2016г., задължението се погасява от запор на трудово възнаграждение на Кредитополучателя, като с всяко постъпление от наложения запор е прекъсвана погасителната давност за вземането спрямо всеки от солидарните длъжници, в т.ч. спрямо ищеца. На 25.01.2018г., „ОТП.Ф.Б." ЕАД депозира по ИД молба за налагане на запор върху банкови сметки на П. Д.. На 30.01.2018г., е наложен запор на банковата смета на ищеца в Първа Инвестиционна банка и УниКредит Булбанк, видно от предоставената синтезирана справка по изпълнителното дело. На 29.01.2019г., от съдебния изпълнител е поискано извършването на принудително действие - опис на движими вещи конкретно на ищеца в настоящото производство, ведно с принудителни действия и спрямо останалите задължени лица. С оглед поисканите принудителни действия, ЧСИ ***** насрочва опис на движими вещи в дома на длъжника за 06.03.2019г. в 13.00 ч., като изпраща до длъжника призовка за принудително изпълнение на 29.01.2019г., от която дата до датата на депозиране на исковата молба, включително и понастоящем не е изтекъл период по-дълъг от пет години.

С оглед изложеното, ответната страна намира твърденията на ищеца за настъпила погасителна давност на процесното вземане за неправилни и неоснователни. Моли, да се отхвърлят предявените срещу „ОТП.Ф.Б." ЕАД искове, като неоснователни и недоказани.

Моли се на ответната страна да се присъдят юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 640,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:

В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение 4 на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес.

В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, което обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.