Решение № 174 от 20.07.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Сливен, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500235 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №335/26.04.2023г. по гр.д.

№192/2023г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София против ОУ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен иск по чл. 422, в. чл.415 от ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сумата от 639,50лв. – главница, представляваща стойност на доставени плодове за м. декември 2018г., с която ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от 17.11.2022г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №2902/18.11.2022г. по ч.гр.д. №5014/2022г. по описа на СлРС. С решението са присъдени разноски на ответника в размер на 500лв. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „Д. – МТВ“ ЕООД, гр. Сливен.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София, като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло.

В жалбата си дружеството въззивник посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът бланкетно и формално е извел правния 1 извод без да обсъди събраните доказателства и да изложи минимални мотиви за изведения правен извод, че процесната доставка на плодове не е извършена от него, а от „Д. – МТВ“ ЕООД. Посочва, че между него и третото лице помагач е налице договор за услуга, а претенцията му е за доставка на плодове, не за услуга. Дружеството въззивник посочва, че е доставил плодове на ответното училище, които то е прело, следователно е налице постигнато съгласие между страните за продажба на тези плодове, като цената била обичайната, която се дължи за този вид продажба. За приемането на плодовете бил съставен приемо-предавателен протокол №2 и издадена фактура №6300000024/21.12.2018г., стойността на която не била заплатена от ответника. Посочва, че след като плодовете били приети от ответника, доставката била осъществена, се дължала и уговорената продажна цена, обективирана в издадената фактура, независимо от това, че доставката била извършена по възлагане на ДФ „Земеделие“ по силата на издаден акт за одобрение. Основанието за претендиране на цената в случая било наличие на продажба на плодове между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София и ОУ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен. След като плодовете били предадени и приети от ответника без възражения, то той дължал уговорената цена. Без значение било дали ответникът е провел процедура по възлагане на обществена поръчка. Освен това посочва, че на ответното училище били предоставени средства от държавния бюджет за подпомагане храненето на учениците от І до ІV клас. Така ответникът спестил разходи, които следвало да понесе от собственото си имущество.

Посочва, че училището е получило плодове без основание, с които се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, което не било обсъдено в обжалваното решение. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата му претенция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ОУ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен чрез адв. Д. П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ОУ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен чрез адв. Д. П. се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че съдът е направил подробен анализ на събрания доказателствен материал и въз основа на него е извел и правните си изводи. Посочва, че от приетия по делото договор, сключен между ищеца и третото лице помагач, се установило, че ищеца – въззивник е прехвърлило на третото лице задължението за доставка на плодовете на училищата бенефициенти по националната програма „Училищен плод“. Тъй като учебното заведение е бенефициент по програмата, то няма как да се обогати за нечия сметка.

Държавата е следвало да извърши плащането, като тя е отказала, поради нарушения от страна на ищеца. На следващо място посочва, че по делото не се установило въззивното дружество да е обедняло по някакъв начин, тъй като нямало представени доказателства за закупуване на плодовете. Било въведено и ново твърдение – доставка на плодове, за която 2 следвало да се проведе обществена поръчка по ЗОП, което било недопустимо в тази фаза на процеса. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

Третото лице помагач „Д. – МТВ“ ЕООД, гр. Сливен не е депозирало становище по въззивната жалба.

В с.з., дружеството въззивник „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София, редовно призовано, не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата страна ОУ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Д. П., който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения против нея отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. третото лице помагач „Д. – МТВ“ ЕООД, гр. Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуалния си представител по закон – управителя Иван Д., който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – допустимо.

Във въззивната жалба се твърди недопустимост на обжалваното решение, но конкретни съображения за такава не са изложени. При служебната проверка, извършена от въззивния съд относно допустимостта на обжалвания съдебен акт не се установиха обстоятелства, водещи до недопустимост на първоинстанционния акт, предмет на инстанционен съдебен контрол.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, 3

ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и не са събирани допълнителни доказателства, налагащи допълване на установената фактическа обстановка.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Първоинстанционният Сливенски районен съд е сезиран с предявен от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София против ОУ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен положителен установителен иск за установяване дължимост на вземане по издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Вземането, предмет на издадената заповед и предявения иск, е за заплащане на сума, с която ответното учебно заведение неоснователно се е обогатило в размер на 639,50лв., представляваща стойността на доставени през м. декември 2018г. плодове. Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Разгледан по същество иска е неоснователен и недоказан.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване - стойността на доставени през м. декември 2018г. плодове. Правното основание е чл.59 от ЗЗД.

За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.

За да е налице разместване на имуществени права без основание е необходимо да се установи, че това е извършено при липса на конкретен източник на права и задължения между страните - договор, водене на чужда работа или деликт. Тежестта на доказване на 4 посочения фактически състав е върху ищеца. Формите, чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. Обедняването може да има различни форми на проявление – ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.

Посочените елементи от фактическия състав по чл.59 от ЗЗД - обогатяването и обедняването следва да произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.

Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца в иска по чл.59 от ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.