Решение № 9629 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9629 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110147183 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Х. З. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1376,11 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 210,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023г. до 12.04.2025г., сумата 67,82 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 15,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022г. до 12.04.2025г., които касаят топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „..., ет.

2, аб. № 20629 и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.05.2025г. по ч.гр.д. № 24404/2025г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Х. З. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите на ищцовото дружество по основание и размер.

Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество с предмет доставка на ТЕ, при твърдения, че е открита партида на името на трето за спора лице – Х. А. З.., 1 който е подал молба – декларация. С оглед на това счита, че за задълженията за процесния имот следва да отговаря именно последния. Счита за неоснователни претенциите за услугата дялово разпределение, както и акцесорните за лихва за забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Далсия Елвеко" ООД не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 24404/2025г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 27.05.2025г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу А. Х. З. да заплати следните суми: 1376,11 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 210,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023г. до 12.04.2025г., сумата 67,82 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2025г. до изплащане на вземането, сумата 15,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022г. до 12.04.2025г., които касаят топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „..., ет. 2, аб. № 20629.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна 2 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В случая се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179, том VІ, рег. № 9368, дело № 1086/2008 г. на нотариус Ивайло Николов /л. 17 – 18/, а и не се оспорва от ответника, че на 10.06.2008г. той е придобил по дарение собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.

София, ул. „... ет. 2. От друга страна с представените към отговора на исковата молба доказателства се установява, че трето лице – Х. А. З.. /бащата на ответника/, е подало на 14.04.2015г. до „Топлофикация София“ ЕАД заявление-декларация за откриване на партида за процесния имот, имащо характер на предложение за сключване на договор.

3

Така установените факти съдът приема, че установяват, че на 14.04.2015г. между ищеца и Х. А. З.. е възникнало валидно договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот – апартамент № 2, в гр. София, ул. „..., ет. 2. Това правоотношение е възникнало след като А. Х. З. е придобил собствеността върху имота, тоест основание за това правоотношение не е притежание на вещно право на ползване върху имота от Х. А. З.., а постигнато съгласие между последния като ползвател на имота и Топлофикация София”ЕАД за сключването на договор за доставка на топлинна енергия в имота. За да се сключи такъв договор интересът на Х.

А. З.. произтича от ползването на имота лично или чрез други лица, поради което искането за сключването на такъв договор съдът приема, че доказва, че той е бил ползвател на имота. По делото не е установено след сключването на този договор той да е бил прекратен, че друго лице е поискало да се открие партида на негово име за имота и това да е било направено от ищеца, поради което и съдът приема, че и за процесния период потребител на топлинна енергия в имота е бил Х. А. З.., а не ответникът. За пълнота следва да се посочи, че записванията по изравнителните сметки и по общата фактура за процесния период са едностранни изявления на ищеца и на третото лице помагач, като не е установено основание за същите, което да е противопоставимо на ответника, поради което и съдът приема, че те не доказват валидно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия.

Предвид изложеното и с оглед възприетото в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че не ответникът, а третото лице, сключило писмен договор с ищеца, е материалноправно легитимирано да отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в процесния имот през исковия период.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите. Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ответникът претендира сумата от 150 евро - адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие от 06.03.2026г., и сумата 100 лв. – адвокатско възнаграждение видно от договор за правна помощ и съдействие от 31.07.2025г., касаещо осъществена защита в производството по ч.гр.д. № 24404/2025г. по описа на СРС, 81 състав, които суми следва да му се присъдят.