Определение № 315 от 11.08.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 389/2021
- Вид
- Определение № 315
- Подписан
- 11.08.2021
- Състав
- Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова, Мария Иванова Христова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315 гр. Варна , 11.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
Мария Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500389 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от ИВ. Ж. В. чрез процесуалния му представител адв.Б.Б., против решение №260041/15.04.2021г., постановено по гр.д.№2294/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което ИВ. Ж. В. е осъден да заплати на Г. Н. Б. и М. ХР.
Б. сумата от 158 267, 35 лв., представляваща заплатеното от ищците към датата на предявяване на настоящия иск - 04.10.2018г. на Д.Х.М. и А.М.М., взискатели по изп.д. №20188950400522 по описа на ЧСИ Л.С., с рег.№895 на КЧСИ, с район на действие ВОС, обезщетение, присъдено им с влязло в законна сила решение №1561/25.10.2017г. по гр.д.№993/15г. по описа на ВОС, Х състав, след извършена публична продан на собствените им недвижими имоти, а именно: апартамент №27 с идентификатор №*** по КК на гр.Варна и адрес: гр.Варна, ***, вх.Д, ет.10 - за сумата от 128 167, 20лв. и гараж №8, находящ се в гр.Варна, зад блоковете в ляво на ул. „Найден Геров“ между бул.„Осми приморски полк“ и ул.„Цар Асен“ с площ от 17, 28 кв.м. - за сумата от 28 537лв. и погасяване в резултат на три запора на банкови сметки за сумите от 416, 50 лв. в „Обединена българска банка“АД, 967, 80 лв. в „Българо-американска кредитна банка“АД и 178, 85лв. в „Обединена българска банка“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда - 04.10.2018г. до 1 окончателното й заплащане, на осн. чл.54 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и ИВ.
Ж. В. е осъден да заплати на Г. Н. Б. и М. ХР. Б. сумата от 5 000 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
Въззиваемите Г. Н. Б. и М. ХР. Б. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.А.П., поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания: 1/ да бъде допусната СТЕ, по която в.л. да отговори на въпросите възможно ли е бойлерът, описан при огледа, да е същият с оглед настъпилата корозия на частите му, с бойлера, който е монтиран от собственика на помещението с минималната помощ на ответника, възможно ли е корозията на електрическия уред да се получи за период от 6-7 месеца; 2/ за даване възможност за водене на един свидетел за установяване на обстоятелството какво е било състоянието на бойлера непосредствено след неговото монтиране и ползване до м. май на същата година.В отговора си въззиваемите молят исканията да бъдат оставени без уважение, като направени след настъпила преклузия и като неотносими към предмета на правния спор.
Горепосочените доказателствени искания са направени за първи път от И.В., ответник по предявения иск, във въззивната му жалба, т.е. биха попаднали в хипотезата на чл.266, ал.1 от ГПК, но само, ако първоинстанционният съд надлежно беше разпределил с доклада си доказателствена тежест между страните и им бе дал указания за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства. В настоящия случай първоинстанционният съд не е извършвал доклад по делото, включващ елементите по чл.146, ал.1, т.5 и по чл.146, ал.2 от ГПК и в тази връзка не би могло да се приеме, че е настъпила преклузия.Независимо от горното, с оглед така събраните пред ВОС други доказателства, представени от страните и без 2 да е извършван надлежен доклад, ВАпС приема, че не е необходимо като въззивен съд да дава нови указания на страните в тази насока.
Исканите в жалбата доказателства са неотносими към предмета на правния спор предвид следното.Налице е влязло в сила съдебно решение по предявен против Г. Н. Б. и М. ХР. Б. иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД , с което е ангажирана тяхната обективна обезпечително-гаранционна отговорност като възложители за възложената от тях на изпълнителя ИВ. Ж. В. работа по монтиране на електрически бойлер, от чието неправилно и некачествено изпълнение са причинени неимуществени вреди, в което производство като трето лице-помагач е участвал И.В., привлечен от ответниците.На осн. чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.Съдът е длъжен да зачете тази обвързваща сила на мотивите по влязлото в сила съдебно решение, вкл. установеното в тях, че бойлерът е монтиран в избеното помещение през м.01.2012г. и свързването му с електропреносната мрежа е извършено от ИВ. Ж. В., че това свързване е станало при нарушаване на изискванията за безопасност, предвидени в посочената в решението нормативна уредба, че е недоказан твърденият факт свързаният през м.01.2012г. от И.В. бойлер да е бил подменян или ремонтиран от друго лице до смъртта на Милуш Милушев на 19.10.2012г., поради което и е прието, че инцидентът е настъпил именно в резултат на офазяването на този бойлер.
Направените в жалбата доказателствени искания са именно във връзка с предприетото в настоящото производство оспорване от страна на Ж.В. на горепосоченото установено в мотивите на влязлото в сила съдебно решение, явяващо се задължително в отношенията му с ищците по настоящия иск, предвид което и следва да бъдат оставени без уважение.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във доказателствени искания от въззивника ИВ. Ж. В.. въззивната жалба
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№389/21г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на 03.11.2021г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4