Решение № 442 от 23.09.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 1719/2024
- Вид
- Решение № 442
- Подписан
- 23.09.2025
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- КРАСИМИРА ИВАНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 442 гр. Търговище, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530101719 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания и за сумата от 2377.83 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.06.2024 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.45 ЗЗД във вр. чл.52 ЗЗД.
Ищцата – С. Г. С. твърди в исковата си молба следното:
Ответницата - В. В. живее в имота на съсобственика на ищцата - А. М.
А.. Често двете имат пререкания по различни поводи, поради неспазване на общите части на имота. При правене на забележки от страна на ищцата, ответницата започвала да я обижда и да се заканва, че с един тупаник ще я убие. В един период през 2024 г. – м. Май и м. Юни ответницата нарочно мокрила общите части на стъпалата, през които минава ищцата. Един ден, по конкретно - на 15.06.2024г. вечерта около 20-21 часа било намокрено на общите стъпала до входната врата на къщата в гр. Търговище, ул. „***“ № 7 и така ищцата паднала напред и встрани, ударила се в краката и в дясната ръка и вследствие на това получила травми по тялото и краката. Понеже имала закупени билети от 15.06.2024 г. по обяд, да пътува с автобус до гр. София при нейни близки, закарали я на автогарата и така отпътувала за гр. София през нощта. Сутринта на 16.06.2024 г. в 06:00 часа ищцата е била в болница „Пирогов“. Отишла в болницата направили и снимка и се оказало, че има счупени ребра на гръден кош. Била подложена на контролен преглед, с оглед 1 да не би да са засегнати белите и дробове. Наложило се лечение и да ползва медикаменти, скъпоструващи за периода за който да се нормализира.
Диагнозата била 22 т.3-счупване на ребро, анамнеза с рентгенови данни за фрактура на девето ребро в дясно-суспекция за фрактура и десето ребро в дясно по задна акселарна и на осмо ребро по предна акселарна. Това е видно от амбулаторен лист издаден № 139310 /16.06.2024г. и № 24173104/Ф 47Д 21.06.2024г., Амбулаторен лист 139317 /16.06.2024г. Имала болки в коляното и всичко това е доказано по рентгеновите снимки.
За лечението и било предписано и предприела болкоуспокояващи медикаменти -таблетки и гелове в т.ч. и „Аулин“-прахчета, „Милгама“таблетки, Реванол, Кислородна вода, Ихтиол, противовъзпалително за рани – „Бетазон гент“ - унгв 1 м, предписани и от д-р Г. от София, д-р Н. Р. - МБАЛ Шумен, д-р Г. -Търговище, обслужващ лекар от Шумен. Дозировката е по преписанията на лекуващите лекари до възстановяването и. Лекарствата купувала от различни аптеки от София, Търговище. Сумите, които реално заплатила за терапия и поддържащо лечение, поради влошено здраве възлизат на 2377.83 лв., за които представя копия от рецепти и фискални бонове.
Лечението било продължително и ищцата все още се възстановява от падането по вина на ответницата. Продължава с медикаментите. Освен преките вреди претърпяла и морални вреди, неимуществени вреди-вследствие на горното не можела да спи, вдигнала още повече кръвната захар /диабета/, била неспокойна и стресирана. Била с влошено здраве.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания и сумата от 2377.83 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на непозволеното увреждане – 15.06.2024 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.45 ЗЗД във вр. чл.52 ЗЗД, както и разноските по делото. Редовно призована ищцата се яви лично и с упълномощен процесуален представител – адв.С. от АК-Търговище, който поддържа исковете така, както са предявени и моли да бъдат уважени.
Ответницата, редовно уведомеан за исковата молба, подаде писмен отговор в законния едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК. Същата счита, че искът е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.
Възраженията в писмения отговор са по-скоро описание и хронология на изключително лошите междусъседски отношения на ищцата към ответницата лично и към нейните близки-дете, фактически съпруг, баща му, родителите, баба и.
Ответницата живее на посочения адрес и отношенията с ищцата помежду им са влошени, но вследствие на изключително грубото и агресивно поведение от страна на претендиращата вреди страна в процеса.
Оспорва обстоятелствата при които ищцата твърди, че е получила 2 уврежданията, респективно оспорва и твърдения механизъм на получаването на посочените увреждания.
Ответницата живее на посочения адрес в гр. Търговище, ул. „***“ № 7 ет.2 във фактическо съпружеско съжителство с М. А. М. от 10.12.2022 год., от когото има дъщеря - А. М. А., родена на 27.04.2024 год. Няколко дни след тази дата тя се срещнала с ищцата и се запознали. Ищцата изглеждала добронамерено настроена, питала я общи неща, откъде е, как се е запознала с приятеля си и разговора им приключил до там. Ответницата споделила с М., че се запознала с ищцата, но от него разбрала, че тя им е създавала проблеми още при закупуването на апартамента, била против това да го закупи неговия баща, а след като това станало факт, ищцата заплашила работниците, които извършвали по това време ремонтни дейности в него. Научавайки тези обстоятелства, ответницата се отдръпнала и страняла да влиза в контакт с ищцата под каквато и да било форма и повод.
Ищцата обаче не се отказала от намеренията си да тормози както нея, така и близките членове на семейството й. Следяла я кога излиза и кога се прибира и при едно от връщанията й, ищцата я засякла на стълбището и започнала да й крещи без конкретна причина, с думите: „връщай се оттам, откъдето си дошла”, започнала да я обижда, нарекла я „к***а, пр*******ка”, използвала и други такива изрази. Ответницата не й отговорила нищо, прибрала се в тях.
Няколко дни по-късно родителите й, които живеели в гр. София й дошли на гости. Ищцата застанала от вътрешната страна на врата и не ги допускала да влязат по-навътре. В един момент след като им отворила, застанала срещу майката на ответницата и им казала да се махат и продължила да ги гони.
Отново никой не й обърнал внимание.
След тази случка, агресията на ищцата още повече ескалира срещу ответницата и семейството й. Тогава ответницата подала жалба в полицията за упражняван от страна на ищцата системен тормоз, изразяващ се в почти ежедневни обиди, закани, възпрепятстване на достъпа до жилището й, но въпреки че била предупредена по надлежния ред от полицейските органи, ищцата не само, че не преустановила с различните си по форма посегателства спрямо ответницата, а започнала да използва и други методи и средства, с които да вреди на нея и близките.
Ищцата гледала в дома си кучета, от които едното пускала вътре в апартамента, а друго било отвън, на двора. Ответницата се опитала да й обясни, че кучетата й се качват по стъпалата на втория етаж, че се изхождат в обувките им и вместо да получи разбиране от нейна страна, ищцата я блъснала към входната врата. По-късно същият ден ищцата изчакала на стълбището приятеля на ответницата и му заявила, че тя (ответницата) и неговия баща били любовници, правела всичко възможно да ги скара помежду им. По време на извършване на ремонт на стълбището, за който било взето общо съгласие между ищцата и свекъра на ответницата, последната била призована да се яви 3 в полицията по жалба, подадена срещу нея от ищцата, че се намесвала и казвала по какъв начин да протече ремонта.
Когато ответницата забременяла, ищцата продължила с тормоза спрямо нея, като си позволила да я кълне и да й казва да роди мъртво дете.
Ответницата отново запазила спокойствие и не й обръщала никакво внимание.
В деня, в който тя била изписана с бебето от болницата, ищцата ги посрещнала нея и близките й на стъпалата, държейки в ръце туба от 10 литра, пълна с вода, която изсипала срещу тях и бебето им. Те отново не реагирали. Същата вечер, с пръчка ищцата започнала да чука по тавана, с цел да ги събуди и успяла.
В следващи дни пускала кучетата в коридора да лаят, напръскала бебешката количка с хлорна вар и белина. Ответницата и приятеля й, съответно неговият баща подали за пореден път сигнализирали в полицията, отново последвали предупреждения срещу ищцата, но и този път ефектът бил нулев. Ответницата се принудила да прибира количката вътре в жилището им.
От края на миналата година /2024г./ поведението на ищцата преминало всякакви граници. Прибирайки се с детето, ответницата не можела да влиза в коридора на общото стълбище, защото ищцата затискала вратата отвътре и това се случвало почти ежедневно. Започнала да изхвърля обувките им на улицата, разкъсвала торбите с отпадъци и разпилявала памперсите по стъпалата.
В средата на м. януари 2025 год., прибирайки се с детето, ответницата влиза в коридора на входа, чува че нещо се тропа и тъй като осветлението не работело, включила прожектора на телефона си и видяла С. да стой в тъмното пред тяхната врата, с ръце отзад и гледала към тях, поклащайки се. Целта й била да ги изплаши. Ответницата не знаела какво да прави в този момент, заговорила я и изтичала по стъпалата нагоре, носейки детето със себе си.
Оттогава тя се страхува да излиза сама по тъмно.
На 21.01.2025 год., на гости на ответницата пристигнала баба й, която живеела в гр. София. Ищцата заплашила и нея. На следващият ден 22.01.2025 год., около 15:00 часа, от долния етаж, на който живеела ищцата се чул силен шум, наподобяващ удряне по пластмасова туба. Ответницата слязла и почукала на вратата й, но никой не отворил. В. подала отново сигнал до полицията за нарушаване на реда за спазване на тишина от 14:00 часа до 16:00 часа. Полицейски служители предупредили ищцата за извършените от нея нарушения на реда за спазване на тишина в посоченото време.
Към настоящият момент поведението на ищцата спрямо ответната страна и близките й не е по-различно от описаното по- горе.
Редовно призована ответницата не се яви лично и в открито заседание се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. К. от АКТърговище, който поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за 4 установено следното от фактическа страна:
Ищцата и ответницата са съседи, живеят в къща в гр. Търговище, ул.
„***“ № 7, като ищцата е на ет.1, а ответницата на ет.2. Входът за къщата е един и за да се стигне до втория етаж се преминава през общо стълбище и площадка на първия етаж.
Не е спорно обстоятелството, че междусъседските отношения са изключително лоши и по различни поводи са подавани сигнали и от двете страни до РУП-Търговище или до тел.112, което се доказва и от приложените преписки от 2022г., 2023г., 2024г.
От показанията на св. А. М. А., мъжът, с когото ищцата живее във фактическо съпружеско съжителство, се установи, че на 15.06.2024г. той и закупил билет за автобуса за гр. София, понеже щяла да пътува. /еднопосочен билет - на лист 18 по делото, автобусът е са начален час на тръгване на 16.06.2024г. в 00.15 ч. / Вечерта се събрали у тях с един приятел на А., да се почерпят. Около 20:00 часа С. отишла да разходи едното куче, което е домашно и е паднала на стълбите. Св. А. чул охкане и викане, и тръгнал да излиза навън, но и той щял да падне, тъй като стълбите били мокри. Видял как кучето е притиснато на една страна и С. и тя на една страна. Тогава св. А. извикал от вътре приятеля си и двамата и я вдигнали, прибрали я вътре и я сложили да си полегне на една страна. Чудили се какво да правият след падането, дали той да отиде да отмени пътуването, но тя казала, че ще отиде до гр. София. Тя е трябвало да отиде и той се съгласил. В 23:30 часа извикал такси и я качили в колата с приятеля му и тримата отишли до автогарата. С. се върнала от гр.