Решение № 807 от 28.07.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1131/2022
- Вид
- Решение № 807
- Подписан
- 28.07.2022
- В сила
- 28.07.2022
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Димитър Пенчев Стоянов, Йорданка Георгиева Майска
Цитирани разпоредби
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 807 гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20222100501131 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод жалба от М. Б. В., ЕГН **********, чрез адв. Христо Петков със служебен адрес гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ №7, ет. 2. против действията на ЧСИ изразяващи се в приемане на постановление от 25.05.2022г. за отказ да се намали приетия адвокатски хонорар по делото, постановено по изпълнително дело №79/2022г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег. №801 и район на действие Окръжен съд – Бургас.
Жалбоподателят моли съда да отмени действията на ЧСИ изразяващи се в приемане на разноски по делото - адвокатски хонорар от 1300лв., като претендира от съда и определи адвокатско възнаграждение съгласно правила предвидени в разпоредбата на т.10 от наредба №1 /2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Излага съображения.
В срока предвиден в чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило становище от адв. Росен Диев, процесуален представител на взискателя В. К. В., в с който моли съда да остави без уважение жалбата на М.В.. Счита, че при определяне на адвокатския хонорар от 1300лв. съдът е спазил изискванията на т.10 от наредбата. Твърди, че определения адвокатски хонорар е по-нисък от 1 минимума по наредбата.
Постъпило е становище от ЧСИ Трифон Димитров, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Изпълнителното дело №79/2022г. е образувано по молба от В.В. срещу М.В. въз основа на изпълнителен лист №260032/12.01.2022г. по гр.д.
№4370/2020г. по описа на БРС, като М.В. е осъдена да предаде на В.В. движими вещи-монети, описани в приложение №1, 2 и 3, неразделна част от решението по делото, както и да му заплати сумата от 2669лв.- разноски по делото. Видно от приложеното изпълнително дело заплатеният от взискателя хонорар по изпълнителното дело е в размер на 1300лв. Що се отнася до дължимата сума от 2669лв., между сраните няма спор, че дължимото възнаграждение е в размер на 408лв., съобразно чл.10, ал.1, т.2 от наредбата за минималния адвокатски хонорар.
По отношение на претенцията за предаване на движимите вещи – монети, настоящият съд констатира, че действително тяхната стойност не е точно определена по делото. Определената от първоинстанционния съд дължима държавна такса от 1000лв., като съдът се е съобразил с факта, че се касае за движими вещи-монети, които не са в обращение като платежно средство и имат изцяло базирана на пазара оценка на цената на размяната.
Назначената по делото експертиза десежно стойността им е посочило, че не би могла да бъде дадена определена пазарна цена, поради което първоинстанционният съд е приел, че вещите, предмет на настоящото производство, са движими вещи, неоценяеми към момента , но представляват качества на номизматични вещи. Взето е предвид и обстоятелството, че поради липса на специална регистрация по Закона за културното наследство, същите не могат да бъдат предмет на разпореждане, което води до намаляне на цената им. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че стойността на вещите отговаря на държавна такса от 1000лв. , което само по себе си сочи на извършена оценка в размер на 25 000лв., а не както е посочено становището, че стойността на движимите вещи е в размер на 40 000лв.
Извършените изчисления в становището въз основа на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на 2 адвокатските възнаграждения, сочи на дължимо възнаграждение в размер на 1065лв., което обаче не отговаря на стойност в размер на 25 000лв. съобразно посочена от настоящата съдебна инстанция стойност от 25 000лв. дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 640лв. и в този случай общо адвокатско възнаграждение възлиза на 1048лв.
С оглед, обаче на обстоятелството, че стойността на движимите вещи е приблизително изчислена и предвид забавяне на изпълнението (предаването на движимите вещи е осъществено след подаване на жалбата на 27.06.2022г., видно от представения протокол), настоящата съдебна инстанция намира, че приетият от ЧСИ хонорар от 1300лв. не е прекомерен ,поради което подадената жалба се явява не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Б. В., ЕГН **********, чрез адв. Христо Петков със служебен адрес гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ №7, ет. 2. против действията на ЧСИ изразяващи се в приемане на постановление от 25.05.2022г. за отказ да се намали приетия адвокатски хонорар от 1300лв. по изпълнително дело №79/2022г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег.
№801 и район на действие Окръжен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3