Решение № 222 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110207353 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК: ******** чрез адв. С. П. против електронен фиш серия К № 9565542, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че издаденият фиш е незаконосъобразен – издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че недопустимо на юридическо лице да се налага административно наказание „глоба“. Твърди, че не са спазени императивните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Допълва, че мястото, на което е било монтирано техническото средство, не е обозначено, както и че е спорно доколко същото е годно за употреба и правилно отчита скоростта. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е депозирана молба, в която е изразено становище от адв. П., че поддържа молбата по изложените в нея съображения, както и искането за отмяна на обжалвания акт.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена, не се представлява.

Представено е писмено становище, в което е посочено, че обжалваният фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско 1 възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност по повод възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:

На 06.10.2009г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4823 била вписана стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400” със срок на валидност до 06.10.2019 г. На 29.07.2024г. средство за измерване от типа на горепосоченото с фабричен номер 003059047B66 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 108-СГ-ИСИС/29.07.2024 г.

На 08.08.2024г. в 17:25ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“, срещу номер 33, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *********, с ползвател „*****“ ЕООД, ЕИК: ********, е засечен да се движи със скорост от 67 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 17 км/ч.

Нарушението е установено с ATСС. За това нарушение е издаден електронен фиш Серия К № 9565542, с който на „*****“ ЕООД е наложена „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и електронен фиш Серия К № 9565542, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50,00 лева на А. П. В. – законен представител на „*****“ ЕООД, като е посочен ЕИК на дружеството и ЕГН на законния представител.

Нарушението е установено с горепосоченото техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400” с фабричен номер 003059047B66 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 67 км/ч., при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. Системата за контрол на скоростта била позиционирана на пътното платно на бул. „Черни връх“ до № 33 за което бил съставен протокол, като същата била в стационарен режим на измерване.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – „*****“ ЕООД, ЕИК: ********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 11.04.2025 г. Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от жалбоподателя на 25.04.2025г.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, справка за одобрен тип средство за измерване и решение за одобрение типа на уреда, ведно с протокол за последваща проверка № 108-СГ-ИСИС/29.07.2024 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, копие на електронен фиш серия К № 9565542 – два броя с различно съдържание – представени съответно от жалбоподателя и от наказващия орган, както и веществените доказателства – един брой фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

2

При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от правна страна се установява:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл. 189, ал.

8 от ЗДвП срещу подлежащ на обжалване властнически акт, от което следва, че същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените от жалбоподателя съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, респ. електронен фиш, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон ЗДвП. Съгласно т. 1. 3 на заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 10 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издаване от началникът на група „Административна дейност“ в ОПП при СДВР на обслужваната територия.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС – като по този начин са спазени всички изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно закона представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 70 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 67 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 67 км/ч.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници съдът прие, че на посочените в електронния фиш дата, час и място с техническо средство било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 67 км/ч при ограничение от 50 км/ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като е установено превишение с 17 км/ч Управлението на ППС с 3 превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 като за конкретното превишение от 17 км/ч законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е предвидил глоба от 50,00 лева към момента на извършване на нарушението. Размерът на санкцията е фиксиран такъв.

Независимо от изложеното, съдът приема, че са налице основания за отмяна на обжалвания електронен фиш, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Видно е от посоченото от съда при описание на приетата фактическа обстановка, че съществуват сериозни разминавания в съдържанието на връчения на дружеството-жалбоподател електронен фиш (л. 7 от делото) и приложеният към административната преписка такъв. При съпоставката им се установява, че в представения пред съда от наказващия орган акт е посочено изрично, че собственик на МПС е А. П. В. – законен представител на „*****“ ЕООД като са посочени ЕИК на дружеството и ЕГН на законния му представител. В представения с жалбата фиш се съдържат данни за същото нарушение, актът има същия сериен номер, но с него се санкционира дружеството „*****“ ЕООД, като липса посочено име на неговия законен представител.

Предвид изложеното налице са два акта, съставени за едно и също нарушение, с еднакви номера, но с различно съдържание в частта им посочваща субекта, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана.

Видно от връчения на дружеството и приобщен по делото на л. 7 електронен фиш – с него е наложено административно наказание „глоба“ на юридическото лице, което и жалбоподател по делото. Посоченото е в нарушение на разпоредбата на чл.

188, ал. 2 от ЗДвП, който сочи, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в ЗДвП наказание се налага на законния представител на юридическото лице, собственик на МПС или на неговия ползвател, но не и на самото юридическо лице. В случая от една страна при издаването на електронния фиш, административно наказание „глоба“ е наложено на юридическото лице (което не е годен субект на административнонаказателна отговорност за този вид нарушения). Направен е опит посоченият пропуск да бъде саниран посредством издаването на втори акт с коригирано съдържание. Настоящият състав приема, че съществуването на два санкционни акта, с един и същ сериен номер, за едно и също нарушение, но с различно съдържание относно субекта на административнонаказателна отговорност е в разрез със закона и ограничава правото на защита. Единствена законосъобразна последица от такъв опит за поправка на издадения акт е отмяната му.

При този изход на делото, жалбоподателят има право на разноски и такива следва да му се присъдят съобразно представените доказателства, а именно в размер на сумата от 400,00 лева, представляваща стойността на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 9565542, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на „*****“ ЕООД, ЕИК:

4

********, представлявано от управителя А. П. В. е наложена глоба в размер на 50,00 лева извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).