Решение № 2951 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2951 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330112774 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670 против Г. С. Х., с ЕГН: ********** с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Г. С. Х., че последният дължи на ищеца сумата от 873,25 лв., представляваща неплатени задължения при доставка на ВиК услуги за периода 10.05.2011г. – 12.04.2022г. за водоснабден имот, находящ се в *********, както и мораторна лихва в размер на 287, 71 лв. за периода 30.04.2019г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3618/17.05.2022г. по ч.гр.д. № 7038/2022г. по описа на РС – Пловдив. Претендира и разноски в исковото производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в *********.

Излагат се съображения, в имота на потребителя ВиК услугите се отчитали по наличния водомер с номер в системата на дружеството № ********* , като същият представлявал системен номер към партидата на ответника, гой не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство.

1

Отчетът на водомера се е извършвал при поставено имервателно устройство в процесния имот.

Сочи се, че видно от представените по делото карнети, на 09.05.2011г. е било отчетено изразходвано количество вода, като след това за периода от 06.06.2011г. до 8.09.2012г. било е установено, че водоснабденият имот е бил необитаем, поради което не се е извършвал отчет по поставеното в имота измервателно устройство. На 06.12.2012г. бил осигурен достъп за отчет на изразходваното количество вода и канал, срещу показанието е бил положен подпис. От 03.11.2012г. до 07.06.2014г. имотът отново бил необитаем и отчет не се е извършвал. От 05.06.2014г. до 03.11.20141. отново се извършвал отчет по поставен водомер. След това от 06.01.2015г. до 02.2019г. имотът бил отново необитаем и отчет не се извършвал. От 15.03.2019г. до 08.04.2022г. е започнало да се извършва редовен отчет на водомера, като срещу констатираните показания били полагани подписи от ответника или него представител.

В исковата молба се сочи, че при възобновяването па инкасирането, тъй като имотът вече бил обитаем, били връчени множество покани за доброволно изпълнение, които били получени лично от ответника или от негов представител. Поради факта, че абонатът отказвал да извърши доброволно плащане, били издадени два броя Заповеди за прекъсване па водозахранвансто и каналното отклонение както следва: на 24.03.2019г. и на 22.08.2019г. Прекъсването не се е осъществило по двете заповеди, поради отказан достъп до водомера, находящ се в имота на ответника.

Непредоставянето на достъп било отразено и в доклад на Ю.Г.О. - отговорен ********* район ********* и И.А.М. - ръководил експлотационен район *********.

Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 7038 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XI гр.с. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпи отговор на исковата молба от особения представител на ответника – ***. А. Р.. В отговора се излага становище за допустимост, но неоснователност на част от предявените искове, по отношение на които се прави възражение за изтекла погасителна давност, касателно исковите претенции за периода 10.05.2011 г. 30.04.2022 г. Предвид изложеното особения представител моли предявените искове да бъдат отхвърлени в тази им част, като погасени по давност. По отношение на останалите искови суми за периода 15.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно с мораторните лихви за тези суми за периода 15.05.2019 г.-30.04.2022 г. изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7038 по описа за 2022 г. на Районен съд

Пловдив, X I граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 3618/17.05.2022г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в *********, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В тази връзка на л. 30 от делото е представена справка от Агенция по вписванията № *********/21.04.2022г. от която е видно, че ответникът Г. С. Х. е собственик на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените ВиК услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

По делото се установи, а и ответникът не оспори, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 10.05.2011г. – 12.04.2022 ., поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл.30 от 3

Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

В случая, по делото се установи, от заключението на приетата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено на основание чл.

202 ГПК, че за периода 10.05.2011г. – 12.04.2022г. от страна на ответника не са извършвани плащания към ищеца. Размерът на задълженията за този период възлиза на 873, 25 лева. Според заключението на вещото лице, счетоводството на ищеца е водено редовно, като подробно описаните в таблица към заключението на вещото лице фактури са осчетоводени при ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД като приходи от продажба на услуги, както и като вземане по с/ка 411 Клиенти, партида на Г. С. Х., абон. № *********, на адрес: *********, **; същите фактури са включени в дневник за продажбите и справка декларация по ДДС като сделки с начислен ДДС по доставките. Изчислените суми по отделните главници съвпадат с данни от приложените по делото карнети. Същите са намерили точно отражение в процесните фактури. Вещото лице е достигнало и до заключението, че дължимите за периода 10.05.2011г. – 12.04.2022г. суми от ответника възлизат, както следва: главница в размер на 873,25 лева; лихвата за забава, изчислена по всяка отделна фактура за периода 31.07.2011г. – 30.04.2022г. възлиза общо на 287, 53 лева.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.

Основателно се явява възражението на особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.

От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ следва, че дължимите суми от ответника за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 313, 25 лева, а обезщетението за забава – на 29, 95 лева. До този размер предявените искове следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции.

4

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лв. . Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото възлиза на 766, 96 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 100 лева – за държавна такса; 150 лв. – депозит за вещо лице и 416, 96 лева – за особен представител. Съразмерно на уважената част от предявените искове, разноски на ищеца следва да бъдат заплатени в размер на 226, 73 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Пловдив сумата от 75 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на исковото производство, доколкото същата не е събрана /сумата от 25 лева е заплатена в заповедното производство, следователно се дължи довнасяне на още 75 лева държавна такса/.