Решение № 546 от 18.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Варна, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110106320 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца И. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат Д. Г. от АК - Л., против ответната страна „Ю.К“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. К., с пълномощник по делото от юрисконсулт Г. А..

В исковата молба се твърди, че на 18.01.2023 г. ищецът, в качеството му на заемател, от една страна, и ответното дружество, в качеството на заемодател, от друга страна, сключили Договор за кредит №***, по силата на който, заемодателят предоставил на заемателя сума в размер 1370, при следните условия: Фиксиран лихвен процент – 22%; годишен процент на разходите - 56.50%; срок на погасяване – 24 месеца; обща сума за връщане без допълнителни такси и неустойки – 1701,44 лв.; такса за разглеждане – 401, 07 лв. В договора било предвидено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора за кредит, като същата следвало да бъде възстановена от ищеца с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план - приложение към договора за заем. Също така таксата се дължала в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване или каквато и да е друга причина. Тя била включена в погасителния план към договора за заем, разпределена на равни вноски и дължима към вноските за главница и лихва, всяка по 16,72 лв., или общо 401,07 лв. Ищецът счита, че посочената такса за разглеждане по съществото си представлява такса по управление на кредита и начисляването на разноски в тежест на потребителя противоречало на разпоредбите на ЗПК, поради което клаузата, предвиждаща тази такса, била нищожна. Твърди, че въпросната клауза е в противоречие с разпоредбата на чл.10а ал.2 1 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Уговорената с договора между страните такса имало за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит, поради което тя основание чл.21 от ЗПК била нищожна. Тази такса не била включена в годишния процент на разходите по кредита, поради което била заобиколена и нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Ищецът сочи, че таксата не можело да има за цел обогатяването на кредитора. Всяка нееквивалентна такса по договор между равноправни субекти прикривала възнаграждение на кредитора или неустойка. Тя следвало да залегне като елемент на годишния процент на разходите, което в случая не било сторено, а тя единствено водила до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя.

На следващо място ищецът твърди, че клаузата, предвиждаща такса за разглеждане, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като се равнявала на почти 1/3 от размера на получения заем, с което бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Понятието добри нрави предполагало известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се правил извод за нарушение, водещо до нищожност. Също така таксата представлявала прекомерно висока печалба на кредитора и била предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която се явявала неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът моли съда да постанови решение, с което, да признае за установено, че клаузата, уреждаща Такса за разглеждане, обективирана в раздел „Основни условия“ в Договор за кредит №**** от *** сключен между И. С. И., ЕГН ********** и „Ю.К“ ЕООД, ЕИК ***, е нищожна.

Моли също да му се присъдят направените по делото съдебни разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния представител заявява, че не оспорва обстоятелствата, че на 18.01.2023 г. между страните е сключен договор за кредит №:**** за сума в размер на 1370 лева, като същата е усвоена на *** при фиксиран лихвен процент от 22.00 % и ГПР 56.50 %, и срок на погасяване от 24 месеца. Твърди, че договорът е сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ответната страна оспорва предявения иск, като твърди, че сключеният между страните договор отговаря на всички изисквания на ЗПК, а доводите на ищеца определя като превратни. Заявява, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидата за кредит, като тогава между страните все още нямало сключен договор за кредит, а било налице преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидат–кредитополучателят все още нямал качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Твърди, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.

Общата дължима сума била в размер на 2102, 51 лева и включвала: главница в размер на 2

1370 лева, възнаградителна лихва от 331, 44 лв. и такса за разглеждане в размер нa 401,07 лева. Тази информация се съдържала и в договора за кредит и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които потребителят приел и се съгласил с тях. В случая била спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Таксата за разглеждане била включена в ГПР и не надвишавала императивно определената от закона граница.

На следващо място ответното дружество твърди, че таксата за разглеждане е индивидуално уговорена. При подаване на заявката си за кредит клиентът избирал сумата на кредита и срока на погасяване, като таксата за разглеждане се променяла при промяна на срока за погасяване на кредита и била съобразена индивидуално с искания и избран от клиента срок за погасяване на кредита. Тя не представлявала фиксирана сума и по отношение на същата клиентът можел да влияе чрез своя избор на сума и срок за погасяване.

Тя не представлявала такса по усвояване на кредита, тъй като таксата по усвояване била действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се извършвала след сключването на договора за кредит. След подписването на договора се превеждала сумата по кредита в полза на клиента, като от този момент възниквало и усвояването и управлението на кредита. Съгласно сключения договор за кредит еднократната такса била дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попадала в ограниченото по чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Ответната страна твърди, че ищецът имал право да се откаже от договора в уговорен в самия договор срок и като не упражнил това свое право, а предявил иск за нищожност на договорна клауза, то това негово поведение представлява злоупотреба с право.

Предвид така изложените в отговора обстоятелства ответната страна моли искът да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страните са представени следните документи: Договор за кредит № ***г., погасителен план към договор за кредит № ****, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, рамково споразумение за потребителски кредити № *** г. и декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП.

От така представените доказателства се установява, че с горепосочения договор за кредит ответната страна се е задължила да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 1370 лв., която сума от своя страна ищецът се задължил да върне с 24 месечни погасителни вноски с дата на падеж 15-то число на месеца. Уговорен е годишен процент на разходите от 56, 50%; фиксиран годишен лихвен процент - 22%; обща сума на лихвите за периода 331, 44 лв. и общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покрИ.е на пълната стойност на кредита – 2102, 51 лв. В тази сума е включена и такса за разглеждане от 401, 07 лв. В т.8.4 от рамковото споразумение за потребителските кредити, сключено между, ищеца и ответната страна, е вписано, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на 3 искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменения на споразумението по т.6.10 от Процедурата.

Горепосочените обстоятелства съдът приема за установени по делото с категоричност от представените писмени доказателства. Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:

С исковата молба ищецът е посочил две основания за нищожност на договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за разглеждане – противоречие със закона /конкретно противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК/ и нарушаване на добрите нрави. Доколкото договорната клауза не може да е нищожна едновременно на няколко основания, то съдът следва да разгледа посочените основания в условията на евентуалност, започвайки със сочения по-тежък порок, в случая противоречие със закона.

Към сключения между страните договор за кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото договорът, съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК се характеризира като потребителски такъв, а ищецът има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. Също така в случая са приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото ищецът има качеството на потребител и съгласно пар.13, т.1 от ДР към ЗЗП. Относно клаузата в сключения между страните договор за кредит с номер **** от *** регламентираща заплащане на такса за разглеждане, съдът счита, че същата противоречи на закона. С договора е предвидено, че ищецът дължи такса за разглеждане, която съгласно горепосочената точка от рамковото споразумение е такса за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита и сключване на договор за кредит. По същността си разглеждането на искането за кредит, както и другите посочени дейности, представляват такива по усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С нарушаването на въпросната разпоредба, е налице противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като е нарушена императивна правна норма. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответната страна, че обсъжданата такса не представлява такса по усвояване на кредита, защото била дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита и не попадала в ограниченото по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Видно е от самата регламентация на въпросната такса /в т.8.4. от рамковото споразумение/, че тя е за осигуряване на средства по кредита, т.е. дейност по усвояване на кредита. Също така тя е предвидена за плащане наред с месечната вноска за главница и лихви. Разглеждането на документи, с цел преценка за финансиране и осигуряването на средства за това, всъщност представляват действия, свързани с дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Не може да се приеме, че това е услуга, която е отделна и предхожда кредитирането, поради което следва да се заплаща. Всъщност тя по характера си представлява дейност по усвоявана и управление на кредита, а относно подобна дейност е налице законова забрана в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Предвид това предявеният иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД следва да се уважи, като съдът прогласи нищожността на клаузата от договор за кредит № **** от *** 4 съдържаща задължение за заплащане на такса за разглеждане от 401, 07 лв. Предвид уважаването на иска на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД съдът не следва да се произнася по посоченото основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.