Решение № 240 от 12.05.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Габрово, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210101243 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. „Московска” № 19, предявена срещу И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********” № 68, вх. В, ет. 5, ап. 15, за установяване дължимост на вземания, за които в производството по частно гр. дело № 1250/2021 г. на ГРС , е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен на 13.11.2012 г. "Сосиете Женерал Експресбанк" АД (чиито правоприемник е ищецът „БАНКА ДСК” АД) предоставило на ответника И. Г. Г. банков кредит в размер на 24500 лева, при поето задължение за връщането му, заедно с годишна възнаградителна лихва в размер на 10.95 % на 84 равни месечни вноски в срок до 30.11.2019 г. Излага, че поради настъпила забава в погасяването на месечните вноски кредитополучателят дължал лихвена надбавка върху просрочената главница до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита в размер на 259,39 лева съгласно част II, чл. 10, ал. 1 вр. част I, т. 9.1. от договора.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя банката се снабдила със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и ищецът претендира установяване на задълженията, за които му е издадена заповед за изпълнение в настоящото производство, а именно: сумата 2948,87 лв. - главница по договор за кредит Експресо от 13.11.2012 г., сумата 80,36 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата 259,39 лв. - лихвена надбавка за забава (мораторна неустойка) върху просрочената главница за периода от 31.03.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата 348,13 лв. – обезщетение за забава върху цялата главница за периода от 01.12.2019 г. до 12.07.2021 г. , за които суми в производството по частно гр. дело № 1250/2021 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

1

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Счита за недопустима претенцията касаеща сумата 19,17 лева – договорна застраховка за периода 30.09.2019 г. – 30.11.2019 г.

Възражението е неоснователно, доколкото видно от петитума на исковата молба в рамките на исковото производство не е предявен установителен иск за сумата 19,17 лева – договорна застраховка за периода 30.09.2019 г. – 30.11.2019 г., поради което и издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в тази част е обезсилена от заповедния съд с влязло в сила разпореждане от 08.08.2022 г. постановено по ч. гр. д.

№1250/2021 г. по описа на ГРС.

Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредби на ЗПК, които обуславяли недействителност на целия договор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за кредит експресо № 3600132298700 от 13.11.2012 г., се установява, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД (чиито правоприемник е ищецът „БАНКА ДСК” АД) предоставило на ответника И. Г.

Г., ЕГН ********** банков кредит в размер от 24500 лева, който следвало да бъде върнат, заедно с уговорената възнаградителна лихва и застрахователни премии, в срок до 30.11.2019 г., на 84 месечни погасителни вноски. С договора е уговорено, че главницата по кредита се олихвява с номинален лихвен процент в размер на 10,95 % годишно формиран от базовия лихвен процент на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, който е в размер на 5,95 %, увеличен с надбавка от 5 % пункта на година. (част II, чл. 4 вр. част I, т. 8 от договора). При забавено изпълнение на задължението за погасяване на месечни анюитетни вноски, кредитополучателят се задължил да заплати и наказателна надбавка върху уговорената лихва от 6 пункта (част II, чл. 10 , ал.1 вр. част I, т.9.1 от договора). Кредитополучателят се съгласил да ползва застраховка "Живот" за да обезпечи връщането на отпуснатия кредит, като в част I, т.15 от договора е посочена стойността за застраховката – 608,65 лева. Сумата по застрахователната премия е дължима като част от месечните вноски по кредита съгласно приложения погасителен план. Съгласно чл. 5, ал. 1 вр. част I, т. 14 от договора при сключване на договора кредитополучателят се задължил да заплати на банката еднократна такса в размер на 599 лева, която се удържа от разплащателната му сметка при отпускане на кредита.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че по сключения договор за банков кредит кредитополучателят И. Г. Г., ЕГН ********** на 13.11.2012 г. е усвоил целия размер на отпуснатия кредит в размер на 24500 лева, като до изтичане срока на договора (30.11.2019 г.) е погасил 21151,13 лева съответно непогасената главница възлиза на 2948,87 лева. Общо падежиралата и непогасена възнаградителна лихва за периода 31.03.2019 г. – 30.11.2019 г. възлиза на 80,36 лева. Съгласно заключението след изпадането на кредитополучателя в забава 2 върху просрочената главница за периода 31.03.2019 г. – 30.11.2019 г. е начислена лихвена надбавка за забава (мораторна неустойка) в размер на 259,39 лева, съответно след изтичане срока на договора за кредит върху цялата главница е начислена законна на лихва за забава, която за периода от 01.12.2019 г. до датата предхождаща депозиране на заявлението е в размер на 348,13 лева. Съгласно заключението възнаградителната лихва при сключване на договора е била в размер на 10,95 %, като считано от 30.06.2015 г. същата е намалена и е станала в размер на 8,65 %. Общия процент разходи по договора е в размер на 13,27 %, като при изчисляването му са взети предвид таксата усвояване в размер на 599 лева и застраховка „Живот” в размер на 611,57 лева.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1250/2021 г. на ГРС, се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ размер от 3655,92 лева и направените за производството разноски в размер на общо 123,12 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на обективно, кумулативно съединените установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 1250/2021 г. на ГРС, ищецът „БАНКА ДСК” АД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК) за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 13.11.2012 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за заплащане на мораторна неустойка.

Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

3

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „БАНКА ДСК” АД и кредитополучателя И. Г. Г., е сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - И. Г. Г., ЕГН ********** е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. С изтичане на срока на договора цялата непогасена главница става изискуема. Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено право на вземане за сумата 2948,87 лева, представляващо изискуема главница по договор за кредит Експресо от 13.11.2012 г.

Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на предоставената парична сума, кредитополучателят дължи заплащане на възнаграждение – лихва в размер на 10,95 % годишно формиран от базовия лихвен процент на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, който е в размер на 5,95 %, увеличен с надбавка от 5 % пункта на година. (част II, чл. 4 вр. част I, т. 8 от договора). Така за периода 31.03.2019 г. до 30.11.2019 г. уговорената и незаплатена възнаградителна лихва върху ползваната сума, съгласно заключението на счетоводната експертиза възлиза на сумата 80,36 лева.

Независимо от това съдът дължи служебна проверка на валидността на клаузите на договора, тъй като същият е сключен с кредитополучател с качеството потребител, които се ползват от особена закрила.

Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, тъй като договорът няма как да е безвъзмезден.

Предоставянето на парична сума за временно ползване от кредитополучателя изисква същият да заплати цена за ползването на предоставения му финансов ресурс. В получаването на тази цена се състои икономическият интерес на банката да предоставя средства на трети лица като тази цена съставлява уговорената възнаградителна лихва, която е съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки – чл. 430, ал. 2 ТЗ.

В случая, в сключения договор за банков кредит възнаградителната лихва (годишен лихвен процент) страните уговорили да се формира от базов лихвен процент, който включва два компонента: базов лихвен процент на банката, който има променлив характер и надбавка, която в договора е определена в абсолютно число – 5 %. Тази клауза от договора не се установява да е неравноправна.

В решение № 378 от 28.03.2019 г. по т. д. № 2775/2017 г., 4

Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е разяснено, че според формираната константна практика на

ВКС, една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/. да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП клауза да не бъде третирана като неравноправна по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, е изменението на цената