Решение № 1500 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100510222 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5905 от 06.06.2022 г. по гр.д. № 72600/2021 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от А. Е. С. срещу „О.Ф. БГ” ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1/15.10.2021 г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Отговорник спомагателни дейности” и за заплащане на сумата от 2342,57 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 27.10.2021 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В тежест на ищеца са възложени направените от ответника разноски в размер на 200 лв.

Решението е обжалвано от ищеца като постановено при неправилно приложение на материалния закон, с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове. Излага се възражение срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че исковете са предявени след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Жалбоподателят поддържа, че по делото не са налице доказателства, че ищецът е бил уведомен за наложеното му 1 дисциплинарно наказание „уволнение” на 17.10.2021 г., както твърди ответникът.

Сочи, че датата, от която започва да тече двумесечният давностен срок за предявяване на исковете, е 27.10.2021 г., която дата е посочена в уведомлението на ответника до НАП, евентуално – на 25.10.2021 г., на която дата е бил проведен изричен разговор по телефона с получател и служител на „Еконт”. Навежда се и евентуален довод за неправилност на извода на съда, че започналият да тече на 18.10.2021 г. двумесечен срок е изтекъл на 19.12.2021 г. В тази връзка се сочи, че с оглед обстоятелството, че 19.12.2021 г. е неделен ден, то срокът е изтекъл на следващия присъствен ден, а именно 20.12.2021 г., на която дата е входирана исковата молба в съда, поради което давността за предявяване на исковете не е изтекла, дори и да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е била връчена на 18.10.2021 г.

С отговора на въззивната жалба насрещната страна оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от А. Е.

С. срещу Народно читалище „О.Ф. БГ” ЕООД, искове за признаване на прекратяването на трудовото му правоотношение на ищеца за незаконосъобразно, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 11138,34 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че на основание сключен на 29.12.2012 г. трудов договор е работел при ответника на длъжността „Отговорник спомагателни дейности”. Твърди, че страда от заболявания – „исхемична болест на сърцето” и „захарна болест”, за които му е определена трайна намалена работоспособност с експертно решение от 16.11.2020 г., за което работодателят е бил информиран. Ищецът твърди, че поради заболяванията си е бил в отпуск по болест през м. септември 2021 г., след което бил спрян служебния му телефон и сменена паролата му за достъп до служебния имейл, което правело невъзможно да изпълнява служебните си задължения, а управителят на ответното дружество отказал да разговаря с него. В проведен разговор със служител от отдел „ТРЗ” на ищеца било обяснено, че е възложено на адвокатска кантора да подготви документите за уволнението му, но такива документи не му били предоставени. При справка в НОИ ищецът узнал, че е освободен от заеманата от него длъжност на 27.10.2021 г. Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно поради липсата на предварително разрешение от Инспекцията по труда, изискуемо съгласно по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Твърди също, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание – не били снети от него писмени обяснения относно конкретни нарушения и не му е връчвана 2 мотивирана заповед за уволнение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че между него и ищеца е бил сключен трудов договор за длъжността „отговорник спомагателни дейности”. Твърди, че ищецът е извършил дисциплинарни нарушения, а именно – неявяване на работа в течение на четири последователни работни дни и нарушение на чл. 19 от трудовия договор, за които на 19.10.2021 г. е било изпратено искане за даване на писмени обяснения, но ищецът е отказал да получи искането.

Ответникът твърди, че на 15.10.2021 г. е издадена заповед № 1/15.10.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, която заповед поради невъзможността да бъде връчена на ищеца на работното му място и невъзможността за установяване на какъвто и да било контакт с него, е била изпратена чрез куриерска фирма „Еконт”, като ищецът е отказал да получи пратката. Ответникът възразява, че исковете са предявени след изтичане на давностния срок по чл. 358 от КТ. Излага довод, че ищецът не се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, поради липсата на доказателства същият да боледува от болест, определена в Наредба № 5/1987 г.

В тази връзка сочи, че описаните в представеното от ищеца експертно решение № 3787/16.11.2020 г. заболявания не са от категорията заболявания, описани в посочената Наредба. Твърди също, че в представената от ищеца при постъпването му на работа карта за предварителен медицински преглед е вписано, че същият е клинично здрав и може да изпълнява длъжността „отговорник спомагателни дейности. Излага твърдение, че ищецът е извършил дисциплинарните нарушения, за които му е наложено дисциплинарното наказание, тъй като за дните 01.10 и 04.10.2021 г. същият не е имал законово основание да отсъства от работа, както и е нарушил чл. 19 от сключения трудов договор, създаващ задължение за служителя по време на действие на договора да не става съдружник в дружество, извършващо дейност, еднаква, сходна или конкурентна на дейността на работодателя. Излага доводи за спазена процедура по чл.

195 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

С допълнителна писмена молба ищецът сочи, че датата, която следва да се счита за начало на двумесечния давностен срок за предявяване на исковете, е 27.10.2021 г.

/посочена от самия работодател до НАП като дата на прекратяване на трудовото правоотношение/, поради което счита, че давностният срок за предявяване на исковете не е изтекъл. Освен изложеното в исковата молба основание за незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, ищецът въвежда и възражение за неспазване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ – уволнението било извършено по време, в което ищецът бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Оспорва да е извършил посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения. Твърди, че на 03.12.2021 г. е сключил друг трудов договор, поради което периодът на оставането му без работа поради процесното уволнение е от 27.10.2021 г. до 03.12.2021 г.

3

С протоколно определение от 15.04.2022 г. предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ е изменен досежно периода на претендираното обезщетение, а именно – 27.10.2021 г. до 02.12.2021 г., а с протоколно определение от 23.05.2022 г. е намален размерът на този иск на сумата 2342,57 лева за посочения период.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че по силата на трудов договор от 29.12.2011 г. ищецът е работел при ответното дружество, като е заемал длъжността “отговорник спомагателни дейности”. Трудовият договор е бил сключен при условията на чл. 71 от КТ и не е бил прекратен до изтичане на срока за изпитване. Съгласно последното сключено допълнително споразумение към договора уговореното основно месечно трудово възнаграждение е 1856,39 лв.

Видно от представеното експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Йоан Кръстител” ЕАД № 3787 от 16.11.2020 г. е, че след преосвидетелстване на ищеца е определена 50% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване за срок от 3 години, с водеща диагноза „атеросклеротична сърдечно-съдова болест”. В графата „общи заболявания” са посочени: „ИБС – стенокардия ІІ ФК. Хип. Болест ІІ степен.

Хип. Сърце СН. Захарна болест ИНТ. Диабетна полиневропатия. Дискова болест. Хр. радикулопатия Л5-Ес1 двустр. ХВБН-ЦОНС”. Това експертно решение е изпратено на работодателя от РКМЕ към РЗИ София град.

Със заповед № 1/15.10.2021 г. на управителя на „О.Ф. БГ” ЕООД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – на 01.10 и 04.10.2021 г., и нарушение на чл. 19 от трудовия договор, и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 18.10.2021 г.

Видно от представената справка от „Еконт”, горепосочената заповед с получател А. С. от гр. София е изпратена с товарителница № 710930026/15.10.2021 г. В справката е посочено, че за пратката има опит за доставка от куриер на дата 18.10.2021 г., като същата е върната с причина „отсъствие на получател”. Отразено е, че по същата пратка има въведено разпореждане от 18.10.2021 г. от получател пратката да бъде доставена до офис София - Западен парк, както и че 25.10.2021 г. има проведен разговор с получател, който е уведомен за предстояща пратка и отказва да я получи.

От представената справка от НАП е видно, че работодателят е подал уведомление за прекратяване на трудовия договор с ищеца, считано от 27.10.2021 г.

Видно е от представените болнични листа, че ищецът е бил в отпуск по болест от 05.10.2021 г. до 15.10.2021 г.

Не се спори от ответника, а се установява от представеното писмо от Дирекция 4

„Инспекция по труда Софийска област” изх. № 22001127/11.01.2022 г., че от работодателя не е постъпвало искане за предварително разрешение за уволнение на ищеца.

На 03.12.2021 г. ищецът е сключил трудов договор с „БС Клининг” ООД.

Според приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 27.10.2021 г. до 02.12.2021 г., определено на база брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ уволнението, възлиза на сумата 2342,57 лева.

Според приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, на базата на поставената на ищеца съгласно експертното решение на ТЕЛК № 3787/16.11.2020 г. диагноза „атерослеротична сърдечно-съдова болест” е настъпила „исхемична болест на сърцето”. В заключението са отразени същността и признаците на заболяването „исхемичната болест на сърцето”, като е посочено, че същата е подвид атеросклеротична сърдечно-съдова болест. При разпита му в съдебно заседание вещото лице разяснява, че артерослеротичната сърдечно-съдова болест е по-широкото понятие на исхемична болест на сърцето. Към момента на експертното заключение при ищеца е налице исхемична болест на сърцето.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

В производството по чл. 344, ал. 1 от КТ в тежест на ответника работодател е да докаже предпоставките за законосъобразно упражняване на правото му да прекрати договора с оглед наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността на уволнението. Работодателят следва съобразно наведените от работника оспорвания да установи надлежното осъществяване на фактическия състав, предвиден в приложеното от него основание за прекратяване на трудовоото правоотношение.