Решение № 709 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20241100513858 по описа за 2024 година

П роизводството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 17608 от 01.10.2024 г., постановено по гр. дело № 30405/2024 г. по описа на СРС, Столична община е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец” АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2751,45 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „БМВ 750“, рег. № **** от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 09.06.2020 г., в гр. София, на ул. „Неделчо Бончев“, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /28.05.2024 г./ до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2751,45 лв. до пълния предявен размер от 2843,85 лв., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 944,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.05.2021 г. – 27.05.2024 г., като предявеният иск е отхвърлен за разликата над размера от 944,07 лв. до пълния предявен размер от 976,87 лв. и за деня 28.05.2024 г. Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец” АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 700,08 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове, а ЗАД „Армеец” АД, е осъдено да заплати на Столична община, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3,28 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от 1 предявените искове. Решението е постановено при участието на трето лицепомагач на страната на ответника – “Хидрострой” АД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена от въззивна жалба ответника Столична община с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.

Жалбоподателят счита, че решението е постановено без да са изложени мотиви, като съдът не разгледал нито един от изложените от ответника аргументи. Посоченият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП останал недоказан, а решението почивало единствено на свидетелските показания на разпитания по делото водач на увреденото МПС. Тези показания не били достатъчно ясни и подробни, за да се установи от тях точното място на настъпване на произшествието. Жалбоподателят е допълнил, че от свидетелските показания се е установило, че причина за вредите е наличието на метален предмет, а ищецът твърдял, че на пътя е имало дупка. По делото липсвал протокол за ПТП, като това обстоятелство пречело делото да се попълни с доказателства, които да не произлизат от заинтересована страна, както и да се установи противоправното поведение на водача, управлявал застрахования при ищеца автомобил. Предвид това, счита предявените искове за недоказани. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец „ЗАД Армеец“ АД в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Страната претендира разноски.

Конституираното трето лице – помагач – “Хидрострой“ АД е взело становище по предявената въззивна жалба, като е изразило становище за нейната основателност. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 410 КЗ за ангажиране отговорността на ответното дружество.

Решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълния предявен, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „ЗАД Армеец“ АД срещу Столична община обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1. иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2843,85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „БМВ 750“, рег. № **** от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 09.06.2020 г., в гр. София, на ул. „Неделчо Бончев“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /28.05.2024 г./ до окончателното й изплащане; 2. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 976,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.05.2021 г. – 28.05.2024 г., дължима върху претендираната в производството главница.

Ищецът твърди, че на 9.06.2020 г., в гр. София, на ул. „Неделчо Бончев“ водачът на лек автомобил „БМВ 750“, рег. № ****, попаднал с автомобила в 2 необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение, което е станало причина за реализиране на ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото събитие на лекия автомобил са нанесени щети на стойност 2833,85 лв. Твърди, че процесното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, съгласно полица № 1 0000830739 от 24.06.2019 г., със срок на действие от 28.06.2019 г. до 27.06.2020 г. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „Армеец“ АД е подадено уведомление за щета, във връзка с което е образувана щета № 10020030112062, по която е изплатено обезщетение в размер на 2833,85 лв. и са сторени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. Сочи, че до ответника е изпратена регресна покана за доброволно заплащане на претендираната парична сума, но задължението не е изпълнено, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на 976,87 лв. за периода 28.05.2021 г.

– 28.05.2024 г.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, оспорва наличието на застрахователното правоотношение между ищеца и застрахованото при него лице и оспорва материалноправната си легитимация, вкл. твърди съпричиняване. Оспорва се и иска за лихва за забава, като се прави възражение за погасяването на акцесорното вземане по давност.

От приетата двустранно подписана застраховката полица за автомобилна застраховка “Каско и злополуки“ по комбинирана застрахователна полица № 0000830739 от 24.06.2019 г., със срок на застрахователно покритие 28.06.2019 г. – 27.06.2020 г. се установява, че към датата на реализиране на процесното събитие /09.06.2020 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек автомобил „БМВ 750“, рег. № **** е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско“.

Представено е уведомление – декларация за щета № 10020030112062 от 10.06.2020 г., от което се установява, че на 09.06.2020 г. водачът М.К. при управление на процесния автомобил, движейки се по ул. „Подп. Неделчо Бончев“, посока от кръгово движение към Бусманци по околовръстен път, автомобилът е попаднал в дупка със стърчаща арматура, в резултат на което е срязана предна дясна гума и е нарушена повърхността на джантата, за което е уведомил ЗАД “Армеец“ АД. С оглед на претенцията на водача на лекия автомобил, от ЗАД “Армеец“ АД е изготвен опис на щетите от 10.06.2020 г., които са констатирани, както следва: подмяна на предна дясна гума и ремонт на предна дясна джанта.

По делото е представено възлагателно писмо от 10.06.2020 г., с което на М Кар София ООД е възложено извършването на ремонт на МПС с рег. № **** по щета № 10020030112062. От представено платежно нареждане от 26.10.2020 г. /л. 20 от делото пред СРС/, се установява, че ЗАД “Армеец“ АД е заплатил на М Кар София ООД сумата от 2833,85 лв., като за основание на извършения превод е отбелязан щета с № 10020030112062.

По делото е приложена и регресна покана от 06.11.2020 г., адресирана от ищцовото дружество до Столична община и входирана на 09.11.2020 г., с която е направено искане за заплащане на сумата от 2843,85 лв. по щета № 10020030112062, за което е даден 7-дневен срок.

3

В производството пред първоинстанционния съд е изслушана съдебноавтотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, съгласно която всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя, заявлението за изплащане на обезщетение и в декларацията на водача, са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съгласно заключението, стойността, необходима за възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2741,45 лв.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.К. – водач на автомобила, чиито показания съдът кредитира изцяло и от които се установява, че преминава през процесния участък често, като състоянието му не е добро – има множество неравности /дупки/ по платното за движение.

Съгласно показанията на свидетеля към момента на настъпване на инцидента дупката, която се намирала на пътното платно, не е била обозначена или сигнализирана, като в резултат на попадането в нея на автомобила били причинени увреждания.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във въззивната жалба.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.

Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице - изпълнител, извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, която се предполага), вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

Установява се по делото, че за процесното МПС е бил сключен договор за застраховка Каско”, клауза „Пълно Каско“ в сила към датата на процесното ПТП, както и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение за отстраняване на 4 причинените щети в размер на 2833,85 лв.

Неоснователни са възраженията, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличие на дупка на пътното платно, нито наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и констатираните щети. Действително представените по делото документи са частни такива, поради което и не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи. Въпреки това същите не са лишени от доказателствена стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в производството доказателства. В конкретния случай лошото състояние на пътната настилка е възприета от разпитания по делото свидетел М.К., чиито показания по начало следва да бъде ценени в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, но доколкото заявеното от него съответства на установеното от останалите доказателства, съдът не намира основание да не им даде вяра. На следващо място следва да бъде посочено, че обстоятелството, че не е бил съставен протокол за ПТП не означава, че същото не се е състояло, тъй като съгласно чл. 125 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие в изрично посочените в разпоредбата хипотези, в които не попада процесното ПТП.