Решение № 340 от 10.07.2020, Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 221 гр. Габрово, 10.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ при секретаря ЯГОДА

ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 194 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на “ПРОФИ

КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, предявена срещу В.М.Д., ЕГН **********, М.В.Д., ЕГН ********** и Р.М.М., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумата 4272.90 лева - главница по сключен договор за револвиращ заем (ДРЗ) № ********** от 29.08.2013 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, сумата 4771.08 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по револвиращия заем, както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 2311/2019 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение за претендираната главницата, а за сумата 4771.08 лева заявлението било отхвърлено. В срока по чл. 414 ГПК ответниците депозирали възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за сумата 4272.90 лева - главница, обективно съединен с осъдителен иск за сумата 4771.08 лева - неизплатено възнаграждение по процесния заем.

Ищецът излага, че на 29.08.2013 г. между “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като заемодател и В.М.Д., като заемополучател е сключен договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, неразделна част, от който са общите условия на заемодателя. Сочи, че ответниците М.В.Д. и Р.М.М. се задължили да отговарят солидарно за задълженията на заемополучателя, при условията посочени в договора. Излага, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД превело на 30.08.2013 г. по посочената от ответника В.М.Д. банкова сметка ***. От своя страна ответникът поел задължение да погаси предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план неразделна част от договора.

На следващо място, сочи, че съгласно уговореното чл. 4 ОУ длъжниците дължат на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено и се изплаща като част от погасителния план. Сочи, че в случая неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 4771.08 лева. Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили поетите договорни задължения и към настоящия момент са направени само 14 пълни погасителни вноски в общ размер на 3247.27 лева. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорват, обстоятелството, че заемната сума е предадена на ответника В.М.Д.. Същевременно излагат подробни съображения, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като в конкретния случай била нарушена разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 11 ЗЗП. Считат, че договорът нищожен и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Излагат, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. В този случай след приспадане извършените плащания в размер на 3247.27 лева ответниците биха дължали сума в размер на 1025.63 лева - главница.

Същевременно сочат, че уговорените в процесния договор за потребителски кредит клаузи уреждащи претендираната възнаградителна лихва и ГПР са неравноправни, противоречат на добрите нрави и водят до нееквивалентност на насрещните престации.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за револвиращ заем № ********** от 29.08.2013 г., подписан от една страна от В.М.Д. в качеството на заемополучател, М.В.Д. и Р.М.М. в качеството на солидарни длъжници, а от друга - от служител на ищеца „Профи кредит България” ЕООД. Видно от текста на попълнената бланка от договора за револвиращ заем раздел V съдържа параметрите на искания револвиращ заем както следва: сума на заема - 5000, срок на заема - 48, размер на вноската до: 282.51, ГПР: 22.47, годишен лихвен процент: 61.69 и дата на плащане на вноската 15 ден на месеца. Раздел VI съдържа параметрите на одобрения револвиращ заем както следва: сума на заема - 4300, срок на заема: 48, размер на вноската: 242.96, общо задължение: 11765.16, при годишен процент на разходите 79.35% и годишен лихвен процент 61.69%, лихвен процент на ден 0.17%. В същия раздел е записано, сума на всеки револвинг:

3323.52. Съгласно текста на буква "Б" неразделна част от настоящия договор са общите условия към договора за револвиращ заем на физически лица, които са предадени при подписването на настоящия договор и с които клиента е запознат и ги приема. Изрично е вписано, че кредитополучателят и солидарните длъжници внимателно са запознати със съдържанието на тези ОУ преди подписването на договора за револвиращ кредит, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва като неразделна част от договора.

По делото са представени общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, версия 05.08.2013 г, оформени на 2 страници, съдържащи 16 разпоредби, които не са подписани от страните по договора. В т. 2. от ОУ е посочен начинът на сключване на договора. Въз основа на попълнена бланка на проекто - договор за ДРЗ, кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства в искания от клиента или одобрен от кредитора размер, а клиентът се задължава да върне на кредитора заетата сума, заедно с договорното възнаграждение при условията посочени в договора, ОУ и в известието за одобрение на заема, което наред с ОУ е неразделна част от договора (т.

2.1.). Според т.2.2. кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента проектодоговора за договор за револвиращ заем, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери всички съществени клаузи и данни, с изключение на данните, които се попълват от кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише проектодоговора на ДРЗ и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. Подписването от клиента на проектодоговора и предаването му на кредитора представлява същевременно молба за отпускане на заем. Кредиторът попълва договора с конкретните параметри на заема, с което клиентът се съгласява изрично и изпраща на клиента екземпляр от попълнения и подписан от кредитора и клиента екземпляр на договора, заедно с известието за одобрение на заема, както и погасителен план за вноските по заема (т. 2.3. изр.

4). Попълненият и подписан от клиента проектодоговор влиза в сила от момента на подписването му от кредитора, която дата е датата на сключване на договора (т.

2.3. изр. 5). Правото на отказ на клиента от договора е уредено в т. 2.4. от ОУ към договора, като е обвързано с преклузивен срок от 14 календарни дни от сключване на договора. Съгласно т. 2.5, изр.4 от ОУ изплащането на заема от кредитора на клиента се извършва преди изпращането на клиента на известието за одобрение на заема, като клиента е съгласен усвояването на заема да се извърши по този ред. Съгласно т. 4.2. от общите условия за предоставяне на всеки револвинг клиента се задължава да плати на кредитора договорно възнаграждение, което се определя в допълнително споразумение за отпускане на револвинг. В т. 4.3. от ОУ е записано, че страните се съгласяват ДВР да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.

По делото не е представен първоначалния погасителния план и известието за одобрение на заема.

Съгласно анекс № 1 от 08.05.2014 г. към договор за револвиращ заем № ********** от 29.08.2013 г. страните са се съгласили да бъдат отложени погасителни вноски 6 и 7, като са подписали коригиран погасителен план неразделна част от сключения анекс.

Страните не спорят и с определение от 13.03.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите на съществуване на правоотношение по договор за револвиращ заем № ********** от 29.08.2013 г., по който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е предоставило на В.М.Д. сумата от 4300 лева, като по договора извънсъдебно са извършени погасителни плащания в общ размер на 3247.27 лева.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 2311 по описа за 2019 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 4272.90 лева - главница, като за сумата 4771.08 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по револвиращия заем, заявлението е отхвърлено с влязло в сила разпореждане от 09.12.2019 г. на РС Габрово.

По отношение на пасивно субективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, обективно съединени с пасивно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за сумата 4272.90 лева, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен. Допустими са и предявените осъдителни искове, тъй като в производство по чл.410 ГПК, е налице отказ на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение за претендираното договорно възнаграждение, поради което за ищеца остава възможността да предяви осъдителен иск - чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. ал. 1, т. 3 ГПК.

Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на ответниците при условията на солидарност да върнат сумата, предмет на договора, както и уговореното договорно възнаграждение, настъпила изискуемост и релевирано от задължените лица неизпълнение.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума не е спорно между страните. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.

Договорът за кредит/заем/, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Към момента липсва изрична законова дефиниция на "договор за револвиращ кредит", респ. на "договор за револвиращ заем". Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е вид банков кредит, който представлява възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския ктредит, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ищцовото дружество няма качеството и статута на Банка по смисъла на чл.2 ЗКИ, а представлява финансова институция, която по смисъла на чл.3 ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.