Решение № 5257 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5257 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110146721 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК **********, срещу А. К. Е., ЕГН: **********, с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7319.53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ), доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С......, абонатен номер ***** за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2025 г., мораторна лихва за забава в размер на 894.28 лева за периода от 01.05.2023 г. до 29.08.2025 г., както и сумата в размер на 126.36 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2025 г. и 19.01 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 29.08.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответникът А. К. Е., в качеството си на наследник по закон на К.

В. Е. и съсобственик на топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Поддържа, че по силата на нормативната уредба всички собственици и ползватели в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са длъжни да заплащат консумираната ТЕ. Посочва, че продажбата се извършва при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР, които имат силата на договор. Твърди, че количествата ТЕ са отчитани от общ топломер в абонатната станция и са разпределяни между индивидуалните потребители от фирма за дялово разпределение (ФДР) „Д.“ ООД чрез система за дялово разпределение с индивидуални разпределители. Начисленията са правени чрез прогнозни месечни вноски, коригирани с годишни изравнителни сметки на база реален отчет. Твърди се, че съгласно чл.

33 от ОУ клиентите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, като при забава се дължи законна лихва. Ищецът поддържа, че ответницата, в качеството си на правоприемник на починалия титуляр и собственик, не е изпълнила задължението си за плащане. Претендира и разходите за услугата „дялово разпределение“ съгласно чл. 155, ал.

1, т. 2 ЗЕ. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като партидата не е на нейно име, а облигационната обвързаност според съдебната практика се определя от носителя на партидата. Оспорва качеството си на собственик и наследник, приел наследството на починалия К. Е., като счита, че ищецът не е доказал този факт.

Възразява срещу начина на начисляване на енергията, отдадена от сградната инсталация, 1 като се позовава на решения на ВАС, с които е отменена методиката за нейното определяне (т. 6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата). Счита претендираната сума за "абсурдна" спрямо обичайното потребление (около 700 лв. на месец). Оспорва изправността на общия топломер и индивидуалните разпределители, като изисква метрологични проверки и протоколи за въвеждане на АС в експлоатация. Възразява срещу мораторната лихва, твърдейки, че ищецът не е установил датата на публикация на фактурите в интернет страницата си, което е начален момент на забавата според Общите условия. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение и правото на ищеца да ги претендира.

Претендира разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Третото лице помагач не взема становище по исковете Д. ООД.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

2

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

От представения и приет по делото Договор за доброволна делба на съсобствена новопостроена жилищна сграда и дворно място от 06.11.1976 г., се установява, че К. В. Е. и Е. Б. Е. са получили в дял и са станали собственици на югоизточния апартамент на първия етаж, с площ от 87 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, входно и разпределително антре, находящ се в сградата на ул. ......

Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № РКС25-УГ014194/11.04.2025 г., издадено от Столична община, район „Красно село", Е. Б. Е. е починала на 19.03.2005 г.. След смъртта си същата е оставила за свои законни наследници съпруга си К. В. Е. и дъщеря си – ответницата А. К. Е..

С оглед настъпилата впоследствие смърт и на К. В. Е., чийто правоприемник по закон също се явява ответницата, съдът приема за безспорно установено, че по силата на сключения договор за доброволна делба от 1976 г. и настъпилото наследствено правоприемство, А. К. Е. се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот.

В това си качество и по силата на императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, тя притежава качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди и е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените облигационни искове за претендирания период.

По отношение на размера на доставената топлинна енергия.

По отношение на реално доставената топлинна енергия и нейния размер, съдът кредитира изцяло приетите по делото съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (ССчЕ) експертизи. От заключението на СТЕ, изготвено от в.л. инж. Т. К., се установява безспорно, че процесната сграда (находяща се в гр. С......) е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период от м. 05.2023 г. до м. 04.2025 г.. Вещото лице констатира, че ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в абонатната станция, който е от търговски тип и е преминавал задължителен метрологичен контрол, като отчетените технологични разходи са отчислявани за сметка на ищеца съгласно действащата методика. Дяловото разпределение на топлинната енергия за етажната собственост и за процесния имот е извършено от фирма „Д.“ ООД в съответствие с нормативната уредба, проверените документи и данните от уредите за сградата. Според изчисленията на вещите лица, претендираната от ищеца главница за реално доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на общо 7319.53 лева. Въз основа на тези обективни констатации съдът приема, че през процесния период до сградата и съответно до имота на ответницата реално е доставяна и отчитана топлинна енергия.

С оглед обстоятелството, че с Решение № 7276 от 03.07.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 746/2021 г., оставено в сила с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. дело № 85/2024 г., е отменена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост (Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването), която разпоредба регламентира приложимата формула за изчисление на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК.

Доколкото основанието на вземането е безспорно установено, но размерът му в частта за сградна инсталация се базира на отменен подзаконов нормативен текст, съдът, прилагайки правомощията си по посочената норма и съобразявайки установените от вещото лице по ССчЕ Д. В. конкретни суми за сградна инсталация за исковия период, определя стойността на неоснователно начислената сума по това перо на 716.07 лева (съответстваща на 336.12 евро по изчисленията на експерта).

С оглед на това, съдът намира предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за основателен и доказан до размера от 6603.46 лева (получен след приспадане на сумата за сградна инсталация от 716.07 лева от общо претендираните 7319.53 лева), като за разликата над 6603.46 лева до пълния претендиран размер от 7319.53 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Разпечатката съдържа 37 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1bd0eb42-74ee-4791-8b57-57992fc9e9a6