Акт от 27.04.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 2930/2022
- Подписан
- 27.04.2023
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал.1 изр. последно · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79, ал. 1 и ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79, ал. 3 и ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79, ал. 6, т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 80 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 80, ал. 2, т. 1 - 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 80, ал. 2, т. 1 - 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 80, ал. 2, т. 1 - 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 80, ал. 2, т. 1 - 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 80, ал. 2, т. 1 - 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 10, ал. 6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 204, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 215а · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 28, ал. 2 и ал. 3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 28, ал. 2 и ал. 3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 50 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 52 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 54 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 54, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 54, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 58 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 59 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 13, ал. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 24, ал. 2 · Закон за счетоводството
- чл. 4, ал. 3 · Закон за счетоводството
- чл. 6, ал. 1, т. 1 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 792 гр. Пловдив, 27.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2930 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на „ПИ ПАК ПРИНТ“ ООД, ЕИК ***, с адрес: гр.
Първомай, обл. Пловдив, ***, представлявано от управителя П. П. П. , против ревизионен акт /РА/ № Р-16001619004677-091-001 от 31.03.2020 г., издаден от И.
К. – началник сектор, възложил ревизията, и Г. Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 276 от 16.06.2020г. на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, относно допълнително установен ДДС в общ размер на 60 013,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18062,50лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 8 587,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 353,88лв. и установен намален размер на данъчната загуба за 2016г. на стойност 380 529,97лв. и за 2017г. на стойност 201 371,79лв.
Жалбата е изцяло отхвърлена с решение № 1555 от 22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1705 по описа на Административен съда - Пловдив за 2020г. Този съдебен акт е отменен с решение № 10185/10.11.2022 г., по адм. дело № 10965 по описа 2021 г. на Върховен административен съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на оспорващия срещу допълнително установените му с РА № Р-16001619004677-091-001 от 31.03.2020 г. задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 23550,15 лева главница и 8631,56 лева лихва за данъчни периоди от м. 07.2016г. до м.01.2018г. и увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. и 2017 г. по реда на чл. 26, т.1 ЗКПО, съответно в размер на 27619,18 лева, 32857,32 лева и за 2017 г. - по реда на 28, ал. 2 ЗКПО в размер на 33471,47 лева, със задължителни указания към настоящата инстанция.
Оспорващият счита, че РА е незаконосъобразен като се претендира, че същият е постановен при констатации и изводи, направени в нарушение на ДОПК, АПК, ЗДДС, ППЗДДС, ЗСч, ТЗ, ЗЗД. В жалбата са изложени твърдения, че органите по приходите не са обсъдили направените от РЛ възражения, което е довело до неправилни правни изводи. При новото разглеждане на делото оспорващият поддържа жалбата си в цялост като твърди, че ревизионният акт е нищожен в частта, с която се засягат данъчни периоди от 01.01.2016г. до 20.06.2016г., които се явяват извън ревизирания период. Иска се отмяна на акта и се претендират съдебни разноски. Подробни доводи се излагат в писмена защита.
3. Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. - Н., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в оспорената част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната процедура:
6. Ревизията е повторна, след като с решение № 412 от
05.07.2019г. е отменен РА № Р-16001618001792-091-001 от 22.04.2019г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на за издаване на нов акт.
Със заповед №
Р-16001619004677-020-001/19.07.2019г., издадена от И. К. - началник при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено извършване на данъчна ревизия на „ПИ ПАК ПРИНТ“ ООД с обхват: данъчни задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2016г. до 31.01.2018г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.
Определен е краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 25.07.2019г. по електронен път. Срокът за извършване на ревизията е удължен до
23.12.2019г. със заповеди № № Р-16001619004677-020-002/25.10.2019г. и Р-16001619004677-020-003/22.11.2019г., връчени отново по електронен път, Със заповед № Р-16001619004677-023-001/20.12.2019г., на основание чл. 34, ал. 1, т.
2 от ДОПК ревизионното производство е спряно до 20.02.2020г., а със заповед № Р-16001619004677-143-001/21.02.2020г. производството е възобновено, считано от 21.02.2020г., като е определен срок за приключване – 24.02.2020г.
В срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619004677-092-001/09.03.2020г., въз основа на който, възложилият на ревизията и ръководителят на ревизията са издали обжалвания в настоящото производство ревизионен акт № 16001619004677-091-001/31.03.2020г.
По жалба на „ПИ ПАК
ПРИНТ“ ООД е издадено решение № 276 от 16.06.2020г. на директор Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден оспореният в настоящото производство ревизионен акт.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по делото са представени заповед № РД-09-1/03.01.2017г. и заповед № РД-09-2428/13.12.2019г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив.
В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт в частта, с която се засягат данъчни периоди от 01.01.2016г. до 20.06.2016г., са неоснователни. Органите по приходите не са установили задължения на ревизираното лице за посочения период. Изложени са единствено фактически констатации, които са послужили за обосноваване на начета по ЗДДС в ревизирания период. Този подход на приходната администрация напълно кореспондира с правилото на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, което изисква начисляването на данъка по ал. 1 – 3 да се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Твърденията на приходната администрация са, че РЛ не е изпълнило именно това задължение, възникнало в ревизирания период поради използване на активи на дружеството извън целите на дейността, за които активи е ползван данъчен кредит. Дали тези констатации са правилни е въпрос, който следва да бъде решен при преценката за законосъобразността на административния акт.
ІV. Фактите по делото:
7. „ПИ ПАК ПРИНТ“ ООД е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП – гр. Пловдив с ЕИК *** на 27.09.2013г. Основната дейност на дружеството е дълбок и флексопечат върху опаковки. Деклариран КИД 2008 код: 1812 – Печатане на други издания и печатни продукти. Деклариран НКИД 2003 код: 2125 – Производство на други изделия от хартия и картон. Деклариран предмет на дейност: - производство на етикети и опаковки от хартия, полиетилен и всякакви други материали. Дейността се упражнява в обект - фабрика за опаковки в гр. Първомай, за което е сключен договор за лизинг на имот (производствена сграда), намиращ се в гр. Първомай, ***. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 09.12.2013г.
8. През данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. (извън ревизирания период) РЛ е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 8268,69 лв. по 9бр. фактури, издадени от "СОЖЕЛИЗ – БЪЛГАРИЯ" ЕООД (изчерпателно изброени на стр. 21 от РД), с предмет на доставката авансова вноска, лизингови вноски и др. на обща стойност 41343,48 лв.
С договор за финансов лизинг от 09.12.2015 г. дружеството е придобило при условията на лизинг лек автомобил марка "ИНФИНИТИ XQ70" (рег. № ***) от "ВИТОША АУТО" ООД на стойност без ДДС 56972,83 евро и ДДС – 11349,57 евро. Автомобилът е предаден с приемо – предавателен протокол от 11.01.2016 г. и е заведен по сметка 207 "Транспортни средства".
Както хода на ревизията, така и при съдебното дирене от страна на жалбоподателя не се представят доказателства (пътни листове, пътна книжка или др. подобни) за използването на автомобила за икономическата дейност на дружеството.
Между страните не се формира спор, че посоченият автомобил е бил експлоатиран в ревизирания период.
Това обстоятелство се потвърждава и от информация, постъпила от ИА "Автомобилна администрация", според която МПС е преминало периодични технически прегледи на 16.01.2017 г. с изминати 28167 км и на 10.01.2018 г. с изминати 44962км.
При анализ на събраните доказателства, ревизиращият екип е направил извод, че РЛ не е спазило разпоредбите на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС във връзка с промяна на предназначението на автомобила, не е съставило протокол и не е отразило корекция на ползвания през периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. данъчен кредит. Корекцията на ползвания данъчен кредит е извършена при ревизията, като за период, през който е установено ползването на автомобила за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството – м.07.2016 г., който е първият период в обхвата на ревизията. На основание разпоредбата на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размера на ползвания данъчен кредит – 8268, 69 лв.
През данъчен период от
01.07.2016 г. до 31.01.2018 г. дружеството е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 4587,17 лв. по 19 бр. фактури с издател "СОЖЕЛИЗ – БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с предмет на доставките лизингови вноски за автомобил "ИНФИНИТИ XQ70" с рег. № ***.
През м. 07.2016 г. е приспаднат данъчен кредит в размер на 4000 лв. по фактура с издател "НЕСИКАРС" ЕООД с предмет покупката на лек автомобил марка БМВ Х5 с рег. №***. Автомобилът е заведен в дружеството по сметка 207 Транспортни средства с отчетна стойност 20 000 лв. и през 2016 г. за него е начислена амортизация в размер на 2 083, 33 лв.
Както хода на ревизията, така и при съдебното дирене от страна на жалбоподателя не се представят доказателства (пътни листове, пътна книжка или др. подобни) за използването на автомобилите за икономическата дейност на дружеството. Между страните не се формира спор, че посочените автомобили са били експлоатиран в ревизирания период.
При така установеното, ревизиращият екип е направил извод, че автомобилите не се използват за икономическата дейност на дружеството. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 587, 17 лв.
9. При направените констатации за завеждане на процесните автомобили "ИНФИНИТИ XQ70" и БМВ Х5 като ДМА по сметка 207 Транспортни средства и отчетените разходи за амортизации в следните размери: за първия автомобил за 2016 г. в размер на 25 535, 85 лв. и за 2017 г. в размер на 27 857, 28 лв. и за втория автомобил за 2016 г. в размер на 2 083, 33лв. и за 2017 г. в размер на 5 004, 04 лв., с органите по приходите са приели, че не следва да се признаят на РЛ за данъчни цели разходите за амортизации, тъй като автомобилите не се използват за икономическата дейност на дружеството. На основание разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на декларирания СФР за 2016 г. със сумата в общ размер на 27 619, 18 лв. (25 535, 85 лв. + 2 083, 33 лв.) и за 2017 г. със сумата в общ размер на 32 857, 32 лв. (27 857, 28 лв. + 5 000, 04 лв.). Контролният административен орган е прецизирал мотивите на ревизиращите като е приел, че в случая приложение следва да намерят норми на чл. 54 от ЗКПО, тъй като се касае за осчетоводени разходи за амортизации,. Това означава, че след като заведеният по материална сметка от гр. 20 актив не се използва за осъществяваната от дружеството икономическа дейност, следва да не се извършва увеличение на декларирания СФР на основание разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, а да не се признае намаление на декларирания СФР по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, по конкретно за 2016 г. със сумата в размер на 27 619, 18 лв.
Разпечатката съдържа 49 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1bd0d9b7-7381-4485-8191-ff895ee6046c