Определение № 84 от 13.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002901003 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд и по касационна жалба на С. И. Х. /привлечена в производството по делото като трето лице помагач на страната на ответника/ срещу решение №210/05.06.2023 г. по в.гр.д.№161/23 г. на Пловдивски апелативен съд. Първият от касаторите обжалва въззивното решение в частта, с която решение №№316/11.10.202г. по т.д.№699/21г. на Окръжен съд Пловдив е потвърдено за разликата над присъдените в полза на П. Х. Б. и Д. В. Б. обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата в ПТП на 20.06.2021г. смърт на дъщеря им от по 75 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, в полза на ищците са присъдени още по 40 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми. Касаторката Х. обжалва въззивното решение в цялата му осъдителна част.

В касационните жалби, със сходно съдържание, се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваните му части. Поддържа се,че при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е приложил правилно ППВС №4/68г., както и относимата към определянето на справедливи размери на обезщетенията за неимуществени вреди от ПТП практика на касационната инстанция; не е съобразил постановките на ППВС 17/63г., ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.

1

№1/2014г. на ОСТК на ВКС и ТР №1/01.08.2022г. по тълк.д.№1/2021г. на ОСГТК на ВКС, определяйки размера на съпричиняването от страна на загиналата дъщеря на ищците; при формирането на изводите си въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът Гаранционен фонд се позовава на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, приложимостта на която обосновава със считаните от него за значими за изхода на делото въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, оплаквания и възражения на страните? /противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и ППВС №1/53г./; 2.Може ли при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил,без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? 2.1 Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определянето на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД? 2.2 Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението? /противоречие с ППВС №4/68г., решение по т.д.№566/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д.№157/2011г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.№1015/2011г. на ІІ т.о. на ВКС/; 3. Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост? 3.1 Следва ли съдът да приложи установените с ППВС №4/68г. общи и специални за конкретния случай критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди? / противоречие с ППВС №4/68г./ 4.Във връзка с 2 приложението на установените в ППВС №4/68г. критерии,длъжен ли е въззивният съд да съобрази съдебната практика по сходни казуси,когато присъжда обезщетение с по-висок от обичайния размер? /противоречие с ППВС№4/68г., решение по т.д.№1879/19г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.

№608/17г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д.№2275/16г. на ІІ т.о./; 5. По въпроса за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда? 5.1.До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхващащо грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или на емпиричното и научно – теоретичното знание? /противоречие с ТР №1/17.07.2001г. по гр.д.

№1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение по т.д.№2546/19г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д.

№2546/19г. на второ т.о. на ВКС/; 6.Какви факти и обстоятелства следва да съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД? 6.1. При определяне степента на съпричиняването длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите? 6.2 Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП? /противоречие с ППВС №17/63г., ППВС №1/53г., ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС, ТР №1/01.08.2022г. по тълк.д.№1/21г. на ОСГТК на ВКС, решение по т.д.№1748/17г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.

№316/11г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д.№3540/13г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.№3871/13г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.№1117/09г. на ІІ т.о. на ВКС/.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката С. Х. поддържа също,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ по съществените за изхода на делото въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и самостоятелно да прецени всички събрани по делото доказателства? /противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и ППВС №1/53г./; 2. Длъжен ли е въззивният 3 съд да мотивира своите изводи в решението, позовавайки се на неговата нова преценка на доказателствата? /противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/; 3.По какъв начин съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди? Длъжен ли е съдът да направи нова преценка на претърпените неимуществени вреди с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото,вземайки предвид отношенията на всеки един от близките с починалата? /противоречие с ППВС №4/68г., решение по т.д.№566/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д.№157/2011г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.№1015/2011г. на ІІ т.о. на ВКС/; 4. По какъв начин съдът следва да определя процента на съпричиняване от пострадалия?

/противоречие с ППВС №17/63г., ППВС №1/53г., ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС, ТР №1/01.08.2022г. по тълк.д.№1/21г. на ОСГТК на ВКС, решение по т.д.№1748/17г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.

№316/11г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д.№3540/13г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.№3871/13г. на І т.о. на ВКС, решение по т.д.№2461/14г. на ІІ т.о. на ВКС,решение по т.д.№1117/09г. на ІІ т.о. на ВКС/.

Насрещните по касационните жалби страни – ищците П. Х. Б. и Д. В. Б., в писмени отговори са оспорили наличието на законоустановените и сочени от касаторите предпоставки за допускане и осъществяване проверка на правилността на обжалвания въззивен акт. Оспорвайки касационните жалби като неоснователни, молят решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. Претендират направените по делото пред касационната инстанция разноски, включително платеното адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, Пловдивски апелативен съд е приел,че съдът е сезиран с иск по чл.557 ал.1 т.2 б.а КЗ вр. чл.558 ал.5 КЗ, доколкото ангажирането на безвиновната отговорност на ответника за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП се търси при наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - виновно и противоправно 4 деяние и настъпили вреди, в пряка причинно-следствена връзка с установеното противоправно деяние, както и на специалните предпоставки, предвидени в посочените разпоредби на КЗ - ПТП, настъпило на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията й и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено в разклеждания случай наличието на всички тези елементи - ПТП, настъпило на 20.06.2021г. по вина на водача на лек автомобил без наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в който е пътувала дъщерята на ищците, починала на място. От заключението на вещото лице съдът е намерил за установен /същевременно и безспорен между страните/ механизмът на ПТП, като причина за настъпилото произшествие е неправомерното поведение на водача на лекия автомобил – управление със скорост около 164 км/ч без съобразяване на скоростта и траекторията на автомобила с конкретната пътно - климатична обстановка; вследствие на настъпилия сблъсък на автомобила със стълб,а впоследствие и с каменен зид наследодатЕ.та на ищците, която е пътувала на предната дясна седалка е получила множество телесни увреждания, несъвместими с живота и е настъпил летален изход, което безспорно е довело до негативни изживявания за ищците,представляващи неимуществени вреди. Като основен спорен между страните въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, съдът е определил въпроса за еквивалентния размер на дължимото от фонда обезщетение за репариране на тези претърпени неимуществени вреди. За приложим при определянето му, доколкото отговорността на Гаранционния фонд е обусловена от отговорността на деликвента, съдът е посочил въведения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съобразил е приетото с ППВС №4/1968г. тълкуване при прилагането на този принцип,сочейки,че това означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. Като такива обстоятелства е посочил характера на увреждането, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, последиците, възрастта на увредения, общественото му 5 положение, като при настъпилата смърт е взел предвид и връзката между пострадалия и претендиращите обезщетение, личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на ищците, понесли вредите. Като релевантни, с оглед установяването на вредите,според тези критерии, съдът е кредитирал събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите - колеги на ищците. От тях е приел за доказано, че между пострадалата и ищците са съществували не само съответстващата на българския бит семейна свързаност, но и близки отношения, обусловени не само от роднинската връзка - починалата е живеела в едно домакинство със своите родители, споделяли са ежедневните радости и проблеми. Съдът е кредитирал изцяло като непосредствени, убедителни и незаинтересовани, почиващи на лични възприятия, показанията на свидетелите, от които се установява тежкото съС.ие, в което са изпаднали ищците вследствие трагичния инцидент, поради което приемали успокоителни, както и факта,че скръбта им не е преодоляна и понастоящем. Освен характеризиращите от субективна страна преки последици от емоционален и психически характер по отношение на ищците от смъртта на дъщеря им, съдът е преценил като осъществяващи обективните критерии - обстоятелството, че починалата М. е била в изключително млада възраст – едва на 20 години , както и това, че смъртта на дете, независимо от неговата възраст, представлява едно от найтежките негативни изживявания за преживелите го родители. Посочил е,че освен младата възраст на загиналата и близката й родствена връзка с ищците, при която претърпените вреди са от непреодолим характер, взема предвид като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди също и стандарта на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Без да възприема за отделен критерий нивата на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /възлизащи към момента на ПТП на 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица/, приложими и към отговорността на Гаранционен фонд, съдът ги е отчел като индиция за икономическата конюнктура, съобразявайки практиката на ВКС по този въпрос. На базата на тези разсъждения съдът е достигнал до извод, че съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищците психически болки и страдания е сумата от по 200 000лв., което е посочил като 6 съобразено и с казуалната съдебна практика по аналогични случаи. Позовал се е допълнително на ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. в които се сочи, че връзката на родство по права линия от първа степен е достатъчна предпоставка за реализиране правото на обезщетение за неимуществени вреди.