Решение № 79 от 10.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Русе, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20254500100743 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Ищецът А. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Н., е предявил против Община Русе искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди, че на 18.11.2024 г. сутринта в гр. Русе, при придвижване по тротоара на ул. „Захари С.“, в района пред бл. 39, в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Русе, кв. „Здравец“, се спънал в надигната и неравна тротоарна плочка и паднал върху дясната си страна. Изпитал силна болка в областта на дясната тазобедрена става и не могъл да се изправи самостоятелно. Твърди, че тротоарната настилка била в лошо състояние – с разместени и надигнати плочки, необозначени и необезопасени от Община Русе, като липсата на поддръжка и неравностите по настилката го поставили в обективна невъзможност да предвиди или избегне опасността. Наложило се той да бъде транспортиран по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, където след извършени прегледи и образни изследвания било установено, че е получил пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост. Сочи се, че ищецът бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе в периода 18.11.2024 г. – 25.11.2024 г. Поради тежестта на увреждането на 20.11.2024 г. била извършена оперативна интервенция – остеосинтеза с метална остеофиксация, като за целта е използван медицински имплант, закупен от ищеца със собствени средства, на стойност 2400 лв. След оперативното лечение настъпили усложнения, наложили допълнително лечение, включително медикаментозна терапия и консултации със специалисти. Ищецът бил изписан на 25.11.2024 г. с указания за ненатоварване на десния долен крайник, провеждане на медикаментозно лечение и рехабилитация.

1

Посочва се още, че след изписването последвала втора хоспитализация в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при същото лечебно заведение в периода 27.11.2024 г. – 04.12.2024 г., поради невъзможност за самостоятелно придвижване и силно ограничени движения в областта на тазобедрената става, съпроводени с изразен болков синдром. Последвала и трета хоспитализация в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе в периода 04.12.2024 г. – 09.12.2024 г., поради влошаване на състоянието на ищеца. Към момента на постъпване ищецът се придвижвал единствено с помощно средство, със силно накуцваща походка, изразен болков синдром и оток, при значително ограничен обем на движение в дясната тазобедрена става. След проведената рехабилитационна програма при изписването му на 09.12.2024 г. е отчетено частично подобрение, с указания за продължаване на терапията и необходимост от съдействие от близките.

Излагат се данни, че вследствие на получената травма и проведеното лечение ищецът бил обездвижен за продължителен период, придвижвал се с помощни средства – проходилка и бастун, и бил зависим от помощта на близките си за извършване на ежедневни дейности. Твърди, че е претърпял значителни физически болки и страдания, както и психически такива, изразяващи се в чувство на безпомощност, несигурност и социална изолация, като и към момента изпитва затруднения при придвижване и извършване на обичайните си дейности.

В исковата молба се поддържа, че процесният инцидент е настъпил в резултат на неизпълнение на задълженията на Община Русе, чрез нейни служител, по поддържане на тротоарната настилка в изправно и безопасно състояние. Сочи се, че тротоарът, на който е настъпило падането, представлява общинска собственост, като съгласно разпоредбите на чл. 30, ал.

4 и ал. 5 и чл. 31 от Закона за пътищата задължението за неговото поддържане и обезопасяване е възложено на общината, поради което същата следва да отговаря за причинените на ищеца вреди.

Горните обстоятелства, според ищеца, обосновават правния му интерес да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които оценява на 50 000 лв. Освен това ищецът претендира и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на медицински импланти и лечение, които сочи, че са в общ размер на 2 850 лв.

Претендира и законната лихва върху сумите, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В указания от съда срок ищецът е представил писмена защита, в която поддържа изцяло предявения иск, като счита същия за доказан по основание и размер. Развива съображения, че от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и заключения на назначените експертизи – се установява по категоричен начин механизмът на настъпване на инцидента, причинно-следствената връзка между състоянието на тротоарната настилка и 2 падането, както и настъпилите за ищеца неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Русе е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, по основание и размер. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, че процесният инцидент е настъпил при твърдения механизъм, както и че към момента на инцидента тротоарната настилка е била в неизправно състояние и е представлявала опасност за пешеходците. Сочи се, че не може да се направи категоричен извод, че падането на ищеца е причинено от състоянието на тротоара, като не се изключва възможността същото да е настъпило вследствие на други обстоятелства, включително поведението на самия ищец.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерен.

Посочва се, че от представената медицинска документация не се установява настъпване на трайно или животозастрашаващо разстройство на здравето, като в медицинските документи е отбелязано подобрение на здравословното състояние и липса на усложнения.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че след първоначалното падане ищецът се е изправил и е продължил придвижването си, без да потърси незабавно медицинска помощ, като впоследствие е паднал отново, което според ответника е обстоятелство, повлияло върху настъпването и развитието на увреждането.

С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, а при условията на евентуалност – да намали размера на претендираните обезщетения, както и да му присъди направените по делото разноски.

В предоставения от съда срок ответникът – Община Русе, е представил писмени бележки, с които изцяло оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че в хода на производството не са установени по категоричен начин фактите и обстоятелствата относно настъпването на твърдения инцидент и неговия механизъм, както и причинно-следствената връзка между състоянието на тротоарната настилка и полученото увреждане.

Излага се становище, че свидетелските показания не установяват безспорно начина на настъпване на инцидента. Подържа се възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се твърди, че поведението на ищеца е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерен и несъответстващ на действително претърпените вреди.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2024 г., около 10:00 часа, ищецът А. Д. Д. се придвижвал пеша по тротоара на ул. „Захари С.“ в гр. Русе, кв. „Здравец“, в района пред бл. 39.

След разговор със свидетеля ВВ той продължил движението си по тротоара, при което се спънал в надигнати и неравни тротоарни плочки, загубил 3 равновесие и паднал върху дясната страна на тялото си. Падането било тежко и станало в областта на дясното бедро. Ищецът изпитвал силна болка и не могъл да се изправи самостоятелно, което наложило св.В да му окаже помощ да се изпрати. Докато, придържан от свидетеля, се придвижвал към дома си, ищецът се свлякъл на земята. Наложило се сигнализиран екип на Спешна медицинска помощ да го транспортира в УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе, където след извършени клинични прегледи и образни изследвания му била поставена диагноза : пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост.

Ищецът бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология при лечебното заведение в периода 18.11.2024 г. – 25.11.2024 г., с диагноза фрактура пертрохантерика феморис декстра. На 20.11.2024 г. му била извършена оперативна интервенция – остеосинтеза с метална остеофиксация, за която бил използван медицински имплант, закупен от ищеца със собствени средства, за 2 400 лв. Следоперативният период протекъл с усложнения, наложили допълнително лечение. Ищецът бил изписан на 25.11.2024 г. с препоръки за ненатоварване на десния долен крайник и провеждане на рехабилитация. Впоследствие същият бил хоспитализиран в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Канев“ АД в периода 27.11.2024 г. – 04.12.2024 г., както и в периода 04.12.2024 г. – 09.12.2024 г., поради силно ограничена подвижност, изразен болков синдром и невъзможност за самостоятелно придвижване. След проведените рехабилитационни процедури било отчетено частично подобрение, но с остатъчни ограничения в движението и необходимост от помощ при обслужване.

След изписването му от лечебното заведение ищецът продължил възстановяването си в домашна обстановка, като в продължителен период бил с ограничена подвижност и не можел да се придвижва самостоятелно. В ежедневието си той изпитвал значителни затруднения при извършването на обичайни дейности като ставане, сядане, придвижване в жилището, както и при обслужването на елементарни битови нужди. Поради това се налагало да разчита на помощта на близки, които да му съдействат при придвижването и ежедневните грижи. През този период всяко движение било съпроводено със силни болки в областта на десния долен крайник, като придвижването се осъществявало с помощни средства и с чужда помощ, което значително ограничило неговата самостоятелност и обичайния му начин на живот.

Тези обстоятелства се установяват от приложената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза приема, че установеното травматично счупване е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 18.11.2024 г. и представлява типично увреждане, което може да бъде получено при падане от собствен ръст след спъване и падане върху дясната страна на таза.

От заключението се установява още, че възстановителният период при този вид травма, с оглед възрастта на пострадалия, е продължителен, като е не 4 по-малко от шест месеца без физическо натоварване и до осем-десет месеца при физическо натоварване. След оперативната интервенция ищецът е бил на легло, като впоследствие придвижването му е било възможно единствено с помощни средства – първоначално с проходилка, а впоследствие с бастун.

Вещото лице сочи, че в този период ищецът е изпитвал значителни затруднения при извършване на ежедневни дейности, включително при обличане, къпане, придвижване, приготвяне на храна и извършване на домакински дейности, като е имал нужда от чужда помощ. Посочено е още, че извършената оперативна интервенция и поставянето на медицински импланти представляват необходим и медицински обоснован метод на лечение на получената травма и са били необходими за възстановяване на функцията на крайника. По делото са представени фактури за закупуване на медицински импланти на обща стойност 2 400 лв., като вещото лице потвърждава, че тези разходи са във връзка с проведеното лечение на ищеца.

Обстоятелството, че на мястото на инцидента тротоарната настилка била в неизправно състояние, се установява и от заключението на приетата по делото съдебна техническа експертиза, съгласно което мястото на инцидента попада в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.