Решение № 26 от 07.04.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. К., 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от С. М. Стойков Административно наказателно дело № 20241850200072 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Й. И. П., ЕГН ********** от с. К., обл. П., подадена чрез упълномощен представител – адвокат С. П., против Електронен фиш серия К № 6241017, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като се твърди издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се издаване на ЕФ в присъствие на контролен орган, който включва мобилното техническо средство, което противоречи на определението за електронен фиш в ЗДвП. Твърди издаване на ЕФ без справка за собствеността. Твърди неяснота дали техническото средство е одобрен тип.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, като не се явява и упълномощения представител, който писмено твърди недоказаност на нарушението, като изтъква поставяне на знак В26 и табела Т10 в нарушение на закона. Твърди неяснота кой от двата заснети автомобила е с отчетената скорост. Твърди недоказване на условията за повторност, като твърди, че справката от АИС АНД няма доказателствена стойност.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. С писмено изложение е направено искане за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай, че бъдат присъдени такива в полза на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като според жалбоподателя и извадка от АИС АНД, обжалвания ЕФ е връчен на 16.03.2024 г., докато жалбата е заведена в регистратура на съда на 28.03.2024 г. , тоест в цитирания срок.

По същество е неоснователна.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая преносима система ARH CAM S1 с № 120CCA2 /неправилно в ЕФ е обозначено като средство/, на 11.08.2022 г., в 15.43 часа, по път II-81, км. 44 в с. Г. общ. Г., с поска на движение от гр. С. към гр. М., при ограничение на скоростта 50 км.ч. за населено място, въведено с пътен знак Д11 е заснет автомобил марка/модел „Ауди А4“ с рег. № ***, докато същият се е движил със скорост от 69 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 19 км.ч., а са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно приложения протокола за последваща проверка на АТСС от 10.05.2022 г.

В обжалвания ЕФ е посочено, че наказанието се налага при условията на „повторност“ - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К4122494.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ. Неоснователно възражението за липса на справка относно собствеността на заснетото МПС, като такава е налична по преписката и установява, че именно жалбоподателя е собственик на заснетото МПС от регистрацията му в страната през 2021 г. до 2024 г., когато е изготвена справката.

Неоснователно е възражението относно пътните знаци. В случая не се говори за ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, а за общото ограничение за движение 2 в населено място от 50 км.ч., като изрично е посочено, че ограничението установено със знаци Д11 и Д12 отнасящи се до сигнализиране за начало и края на населено място, където е разрешено движение с максимална скорост от 50 км.ч. за леките автомобили с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като цитираното разстояние от 1800 метра е посочено в протокола за използване на АТСС и се отнася за разстоянието до поставения знак Д11.

Няма основание за съмнение и в установените конкретни стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата, час и място, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства, в каквато насока няма основание за съмнение, което е изразено от жалбоподателя в жалбата относно техническото средство.

Неоснователно е възражението, че има неяснота за кой от двата видими на снимките автомобили се отнася установената от техническото средство скорост. Автомобилът, собственост на жалбоподателя е в рамките на стрелките, маркиращи центъра на снимката и обозначаващи фокусирането на заснемането в автомобила, чиято скорост е установена и отчетена., което

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, в който е отразено конкретното място, където е заснето нарушението.

Налице е протокол за използване на АТСС, издаден на 11.08.2022 г. служител на ОД на МВР С. РУ К., в който е отбелязано словесното описание на мястото на извършване на нарушението, както и отразено в ЕФ, а именно ВП II-81 44 км. с. Г..

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушението на правилата за движение, заснето с предвидена в закона автоматизирана система, използвана съобразно специфичните изисквания в цитираната наредба.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая мобилна система ARH CAM S1 с № 120CCA2, на 11.08.2022 г., в 15.43 часа, по път II-81, км.

44 в с. Г. общ. Г., с поска на движение от гр. С. към гр. М., при ограничение на скоростта 50 км.ч. за населено място, автомобилът „Ауди А4“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, е заснет докато се е движил със скорост от 69 км.ч.

3

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя Й. И. П., след като той е собственик на автомобила.

Изложеното дава основание за извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение, да превишава стойността от 50 км.ч. за движение в конкретния участък от ВП 81, което място е част от населеното място – с. Г..

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като видно от приложената справка за жалбоподателя е налице предходно санкциониране з движение с превишена скорост – нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което е съставен ЕФ К/4122494 на ОДМВР П. РУ Т., за който е отбелязано връчване на 29.07.2021 г., както и влизане в сила без дата, но предвид законоустановения срок за обжалване от 14 дни и съобразно правилата за изчисляване на сроковете по НПК, е в сила от 13.08.2021 г., предвид което е налице повторност по смисъла на §6, т. 33, пр. 1 от ДР на ЗДвП, след като обжалвания ЕФ е съставен за нарушение, извършено на 11.08.2022 г., тоест преди да е изтекла една година от влизане в сила на цитирания ЕФ на ОДМВР П., която е обозначен надлежно в обжалвания.

Предвид всичко изложено обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.

Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6241017, съставен от ОД на МВР С., с който на Й. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Й. И. П., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4