Решение № 87 от 29.06.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 85/2025
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 21.07.2026
- Състав
- Светослав Неделчев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. гр. Добрич, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900085 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С. Д. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. М. Я. – АК Д. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата: сума в размер на 18 406.51 евро /36000 лева/, претендирА. като неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2024г., около 07:11 часа в гр. Добрич, по ул. „Никола Петков“, на пешеходна пътека зад Спортно училище „Георги Сава Раковски“ по вина на водача на товарен автомобил марка и модел „Дачия Докер“ с ДКН ***, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сума в размер на 124.28 евро /243.08 лева/, претендирА. като неизплатен остатък обезщетение за имуществени вреди (такси и лекарствени препарати) претърпени от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 01.10.2024г., около 07:11 часа в гр.
Добрич, по ул. „Никола Петков“ на пешеходна пътека зад Спортно училище „Георги Сава Раковски“ е настъпило ПТП между товарен автомобил марка и 1 модел „Дачия Докер“ с рег. № ***, управляван от Е. П. М. и пресичащата по пешеходна пътека тип „Зебра“ С. Д. В..
В резултат на възникналото ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания, а именно: охлузна рА. по дорзалната повърхност на пети пръст на лявата ръка; фрактура в основата на проксималната фаланга на 5-ти пръст на лявата ръка, без дислокация на фрагменти.
Въз връзка с произшествието бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1035-473, а на виновния водач на товарния автомобил бил съставен АУАН № GA 1172849. По подадена от ищцата жалба във връзка с трайно затруднение движението на горен крайник били образувани досъдебно производство № 891/2024г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич и прокурорска преписка № 4900/2024г. по описа на Районна прокуратура – Добрич, производството по която не било приключило.
Ищцата счита, че причината за настъпване на произшествието се корени в субективните действия на водача на товарния автомобил Е. П. М., който допуснал виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, като не се съобразил с предимството на пресичащата по пешеходна пътека ищеца и не изпълнил задължението си да я пропусне.
Непосредствено след произшествието ищцата била откарА. в Центъра за спешна медицинска помощ към „МБАЛ – ДОБРИЧ“ АД и приета от дежурен лекар в отделението. След направени консулти и изследвания със специалист ортопед било установено, че в резултат на пътния инцидент ищцата е получила охлузна рА. по дорзалната повърхност на пети пръст на лявата ръка; фрактура в основата на проксималната фаланга на 5-ти пръст на лявата ръка, без дислокация на фрагменти. След направена имобилизация по спешност на пострадалата бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за 30 календарни дни, считано от датата на инцидента до 30.10.2024г.
До ответното дружество била отправена претенция вх. № 214294/24.10.2024г., по която била образувА. щета № 0411-110-0019-2024.
Състоянието на ищцата не се подобрило, а се влошило и това наложило в началото на м. ноември тя да посети лекари специалисти. На 07.11.2024г. лекар – специалист физиотерапевт препоръчал на ищцата да продължи с физикалната терапия, но още същия ден заради оток и плапаторни болки в основата на 4-та метакарпална кост лекар – специалист ортопед – травматолог я насочил към рентгенография. Резултатите показали данни за фрактури на базите на 4-та и 5-та метакарпална кост и сублукация на пета и фрактура на проксималната фаланга на пети пръст.
Ищцата първоначално не можела да приеме, че близо месец след като е лекувА. консервативно с имобилизация са настъпили такива неочаквани усложнения, но поради силните болки решила да потърси второ мнение с лекар – специалист от гр. Варна. При прегледа били отчетени настъпили вследствие на претърпяното ПТП фрактури, които първоначално не се разчитали от направените рентгенографии.
2
На 14.11.2024г. при последващ преглед на ищцата било констатирано, че лечение на настъпилите травми на лявата ръка не мможе да бъде постигнато в условията на извънболнична помощ. Лекарят преценил, че са необходими допълнителни изследвания и консултации и на ищцата било издадено направление за хоспитализация по КП № 222.
Съобразно предвиден планов прием на 17.11.2024г. ищцата постъпила в Ортопедично отделение на МБАЛ – Добрич АД като окончателната диагноза, която лекарите поставили била: множествени счупвания на метакарпални кости – четвърта и пета на лява ръка, закрити с луксация на четвърта и пета КМС. Операцията била извършена още при постъпването на пострадалата като било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, карпални и метакарпални. Състоянието на ищцата наложило престои от 4 дни в болничното заведение. На ищцата бил издаден болничен лист за отпуск от 34 календарни дни, от които 4 в болничен режим и 30 в домашен режим от 17.11.2024г. до 20.12.2024г. включително.
Болките на ищцата не утихвали, а тя забелязала и започнала да усеща все по-осезаемо ограничените движения и затруднения в захвата на лявата си ръка. Това наложило ищцата отново да постъпи в МБАЛ – Добрич АД за извършване на спешна оперативна намеса с оглед на обективното си състояние. Ищцата била приета в ортопедично отделение на 24.01.2025г. и след претърпяна операция била изписА. за амбулаторно лечение.
През цялото време ищцата била в продължителен болнични и не можела да влезе напълно в нормалния си ритъм на живот и да се върне на работа.
Ищцата твърди, че е търпяла и продължава да търпи ежедневни болки и страдания в резултат от претърпяното произшествие. Силните болки в областта на получената фрактура и невъзможността за извършване на активни и пасивни движения с лявата ръка създали изключителни неудобства свързани с битовото обслужване на пострадалата, което наложило тя да разчита на грижите и помощта на своите близки. Ежедневните трудности и болки, които пострадалата търпяла, шокът и стресът от преживяното се отразили силно на нейната психика. Тя непрестанно си припомняла случилото се, чувствала се изключително напрегната, не можела да спи да се храни нормално, вследствие на което се чувствала отпаднала и изнемощяла.
Към датата на произшествието ищцата работела на длъжност Старши учител по английски език във Финансово – стопанска гимназия „Васил Левски“ в гр. Добрич, но с оглед на получените травми и фрактура тя за доста продължителен период от време била неработоспособна.
Във връзка с лечението били извършени разходи на стойност 423.75 лева за такси и лекарствени препарати.
Към датата на настъпването на събитието по отношение на товарен автомобил марка и модел „Дачия Докер“ с рег. № *** била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на покритие от 21.11.2023г. до 20.11.2024г.
3
Ищцата предявила претенция пред застрахователя нова претенция с вх.
№ 21-4805/02.12.2024г. с оглед настъпилите усложнения. С писмо изх. № 212752/20.01.2025г. ответното дружество предложило споразумение като на ищцата бъдат изплатени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 4000 лева и за имуществени вреди в размер на 180.67 лева.
Ищцата не е съгласна с предложения от застрахователя размер на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, като счита за справедлив размер за претърпените от нея травми сумата от 40 000 лева.
Въпреки изрично изразеното несъгласие на ищцата с предложените размери на обезщетения, на 07.03.2025г. по банкова сметка получила сума в общ размер на 4180.67 лева с основание „застрахователно обезщетение, номер на щета 041111000192024“.
Моли за уважаване на исковите претенции в пълен размер и присъждане на разноски, прави искания по доказателствата.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.
Поддържа, че исковата претенция за имуществени вреди в размер на 243.08 лева е недопустима, доколкото тази сума не е включена в застрахователната претенция и ответното дружество е изплатило в пълен размер от 180.67 лева разходите, за които пред него са представени доказателства.
Не се оспорва, че по отношение на товарен автомобил марка и модел „Дачия Докер“ с рег. № *** е бил сключен с ответното дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност от 21.11.2023г. до 20.11.2024г.
Ищцата отправила към ответното дружество претенция с вх. № 214291/24.10.2024г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15000 лева и за претърпени имуществени вреди в размер на 70 лева. В резултат била образувА. преписка по щета № 0411-110-0019-2024г. По вече образувА.та щета ищцата депозирала нова претенция с вх. № 21-4805/02.12.2024г. с която по същество били изменени размерите на исканите застрахователни обезщетения – за претърпени неимуществени вреди – 40000 лева и за имуществени вреди – 180.67 лева.
На 27.02.2025г. застрахователят свикал нарочна комисия, която взела решение на ицщата да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4180.67 лева, като претенцията за имуществени вреди била изцяло уважена в претендирания размер от 180.67 лева. Ищцата била уведомена за решението с писмо от 29.01.2025г., получено на 04.02.2025г., а определените суми били изплатени по посочената пред застрахователя банкова сметка. В писмото до ищцата било изрично посочено, че има възможност да изрази становище – да се съгласи или възрази срещу определения размер на обезщетение в срок от 3 работни дни от получаване на писмото, след което преписката по щета е 4 окончателно приключена. В последствие с молби с вх. № 21/5957/11.02.2025г. и с вх. № 21-6169/26.02.2025г. ищцата представила по закритата преписка доказателства, включително фискални бонове за заплатени стоки и услуги на обща стойност 173.08 лева.
Ответникът оспорва, че в резултат на процесното произшествие за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба вреди, както и твърденията за тяхната продължителност. Наложилата се оперативна интервенция на лява ръка на 17.11.2024г. и всички следващи медицински дейности не се намирали в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 01.10.2024г. Поддържа, че последиците за здравето на ищцата от инцидента се свеждали до травма на ръката, преодоляна с консервативно лечение, като възстановителния процес е приключил с провеждането на физиотерапевтични процедури.
Оспорва се също твърдението, че ищцата продължава да търпи ежедневни силни болки и страдания, както и това за понесена от нея тежка психологична травма.
Предявения иск за допълнително обезщетение за неимуществени вреди бил в изключително завишен размер и не бил съобразен с критериите по чл.52 ЗЗД и съдебната практика по подобни случаи.
Оспорва се изключителната вина на водача Е. М. за обема и степента на понесените от ищцата травматични увреждания, като се въвежда и възражение за съпричиняване от стрА. на ищцата, която нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП и така допринесла за настъпване на събитието и за собственото си увреждане.
Ответникът прави искания по доказателствата, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.