Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 23608 от 10.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4886/2025
Вид
Протокол № 23608
Подписан
10.10.2025
В сила
10.10.2025
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.212 · Кодекс на труда

ПРОТОКОЛ

№ 23608 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110104886 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:12 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ С. Д. Р. - редовно уведомен представлява се от адв.А., с пълномощно на лист 9 от делото.

ОТВЕТНИКЪТ „АММ 2020“ ООД - редовно уведомен представлява се от адв.Н. Г., с пълномощно, представено днес, което съдът прилага по дело, преупълномощена от адвокатско дружество „***“, с пълномощно на лист 68 от делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. К. Й.-М.- редовно призован, явява се.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. С. В. - редовно призован, не се явява.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовната процедура по призоваване на страните, счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА делото съобразно свое определение от 16.07.2025 година, в което е обективиран проекта за доклад по делото.

ДОКЛАДВА постъпила на 23.07.2025 година молба от ответника, към която са приложени писмени доказателства, ведно с разпореждане на съдията1 докладчик.

ДОКЛАДВА молба от 07.08.2025 година от ищеца с разпореждане на съдията –докладчик, в която са изпълнени указания на съда, с искане по чл.214, ал.1, предлож.1 от ГПК за изменение на предявения иск.

ДОКЛАДВА постъпила на 27.08.2025 година молба от ответника във връзка с направено искане по чл.214, ал.1 от ГПК.

ДОКЛАДВА постъпила на 24.09.2025 година писмо от Национален осигурителен институт с изх.№ 1023-03165, във връзка с удостоверения и представени писмени доказателства.

ДОКЛАДВА постъпила на 06.10.2025 година писмо от Национален осигурителен институт, ТП-* ** с изх.№ 1050-18-2722, с представени удостоверения и писмени доказателства.

АДВ.А.: Поддържам исковата молба. Поддържаме молбата за промяна на правното основание на предявения иск, който не го поддържаме вече по чл.200 от Кодекса на труда. Да се счита предявен по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. Иска по чл.200 КТ не го поддържам, оттеглям го. Моля да промените правното основание на иска по чл.200, който го оттеглям и да се счита предявен по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. С оглед предявената претенция искът се явява подсъден на СГС с оглед на предявената сума, поради което считам че настоящото дело трябва да бъде прекратено пред СРС и трябва да бъде изпратено по подсъдност на СГС.

АДВ.Г.: Поддържаме отговора на исковата молба и оспорваме исковата молба. Поддържаме становището, което сме депозирали по отношение на така направеното изменение на иска. Но с оглед заявеното от страната в днешното съдебно заседание, че се оттегля този иск, не се касае за изменение, а за оттегляне. По отношение на направеното изменение на иска считаме, че с оглед Тълкувателно решение № 45 по дело № 33 от 1989 година недопустимо е да се ангажира отговорността на работодателя по чл.49 от ЗЗД, с оглед наличието на специален иск по чл.200 от Кодекса на труда. В същия смисъл е актуалната практика по чл.290 на ВКС по въпроса, която допълва това становище и развива съображения за това, че ЗЗД намира приложение в споровете между работник и работодател единствено в случаите на 2 неуредените въпроси. По аргумент от чл.212 от КТ и в този смисъл съображенията на страната да бъде разглеждан иск за имуществени вреди по реда на чл.49 е недопустим. Не даваме съгласието искът по чл.200 КТ да бъде оттеглен и производството по делото да бъде прекратено, с оглед защитата на интересите на ответната страна. С оглед разпоредбата на чл.214 от ГПК изменението на иска в настоящия случай е недопустимо. Защото тук говорим за защита на интересите и на ответната страна. И в краен случай, след като вече има депозиран отговор, в който се прави изрично възражение за това, че искът не е предявен в съответният давностен срок по Кодекса на труда, то очевидно е, че настоящото изменение на иска по чл.49 се прави с оглед спазване на другия по-дълъг давностен срок по чл.49 от ЗЗД – 5 годишния срок. И в този смисъл считаме, че така направеното изменение има по-скоро за цел да се съхранят интересите на страната да е предявила иска си в срок, отколкото да се изтъкнат правни аргументи за това, че е налице фактическият състав на чл.49 от ЗЗД. И същото искане в този смисъл, ние считаме, че е недопустимо изменението на иска. В този смисъл считаме за недопустимо с оглед изискването на чл.214 от ГПК, тъй като това не е в интерес на страната.

Ако страната твърди, че има други претенции, включително и за неимуществени вреди, то няма как настоящото производство да бъде направено изменение иска в този смисъл, доколкото по същество това представлява нов иск, с нови основания и различен фактически състав.

Съдът, след като изслуша становището на страните, доколкото процесуалният представител на ищеца адв.А. е надлежно упълномощена с правата по чл.34, ал.3 ГПК в представеното по делото пълномощно на лист 9 и доколкото същата заявява в днешното съдебно заседание, че оттегля предявените искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда в първото по делото съдебно заседание, счита че производството по тези искове следва да бъде прекратено на основание чл.232 от ГПК, като съгласието на ответната страна в настоящия случай не е необходимо. Ищецът може да оттегли исковата си молба до приключване на първото заседание по делото и без такова съгласие.

Същевременно, доколкото настоящият съдебен състав е десезиран от разглеждане на спора така, както той е очертан в определението по чл.140 от ГПК, на правното и фактическото основание, което съдът счита за предявено, не следва да се произнася по направеното искане по чл.214, ал.1, предл.1 от 3

ГПК за изменение на предявения иск. Доколкото страната твърди, че се заявява ново основание, а именно излага фактически твърдения, че трети лица - работници на ответната страна са причинили със свое противоправно и виновно поведение вредата, този иск, на основание чл.104, т.4 вр. чл.103 ГПК, с оглед неговата цена, е подсъден на окръжен съд, а с оглед местната подсъдност - на СГС като първа инстанция, поради което извършването на процесуални действия от страна на настоящия състав на районния съд, в това число произнасяне по исканията за допустимост, редовност, основателност или неоснователност с оглед разясненията, дадени по Тълкувателно решение № 45 по гр.д. № 33 от 1989 година на ОСГК, би се явило недопустимо. Ето защо,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. Д. Р. срещу „АММ 2020“ ООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 500 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на трудова злополука, станала на 11.12.2020 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата на увреждането – 11.12.2020 г., 5801,06 лева за имуществени вреди – извършени разходи за лекарства за периода от м. януари 2021 г. до 31.12.2024 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата на увреждането – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и 13148,42 лева – пропуснати ползи представляващи разлика между възнаграждението, което би получавал ако работеше и размера на получаваната пенсия за инвалидност, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва и съответно по евентуалното възражение за прихващане с вземанията на ответника описани в определението от 16.07.2025 година, на основание чл.232 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред Софийски градски съд.

С оглед направеното изявление на процесуалния представител на ищеца, че поддържа иск с правно основание по чл.49, ал.1 вр. чл.45 ЗЗД за сочените суми, счита че производството по делото следва на основание чл.104, т.4 вр. чл.103 ГПК да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по подсъдност на 4

Софийски градски съд като родово компетентен с оглед цената на иска, който следва да извърши съответните процесуални действия във връзка с така поддържаната претенция. Ето защо,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4886/2025 година по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред Софийски градски съд.

ПРИЛАГА днес представените пълномощни и докладвани молби.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:31 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Секретар: _______________________

5