Решение № 133 от 06.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Кюстендил, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20241500100386 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба от Л. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.

„***************“ № ***, чрез адв. В. С. от САК, със съдебен адрес и такъв за призоваване: гр. С., район „*******“, ул. „*************“ № *, ет. *, против „Застрахователно акционерно дружество **************** **, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „*******“, ж.к. „********“, бул.

„**********“ № *.

В исковата молба се сочи, че на 02.07.2020 г. Х. В. В., ЕГН **********, управлявайки лек автомобил, марка „********“, модел „****“, в общ. Д., на път ВП П62, км 14+ 180, около 11:15 ч., претърпявал ПТП при пряк сблъсък с двуколесно МПС, марка „******“, модел „********“ с регистрационен номер ********, управлявано от С. В. Р., в резултат на който настъпила смъртта и на двамата водачи.

Сблъсъкът бил причинен в резултат на неправилно маневриране от страна на Р., който със значително превишена от допустимата скорост, изпреварвал колона от моторни превозни средства в пътно платно с единична непрекъсната линия, което довело до челен сблъсък между моторните превозни средства, управлявани от него и пострадалия В..

Пристигналите на място на произшествието органи на МВР констатирали наличие на виновно поведение на Р., причинил гореописаното ПТП, като не било установено спрямо участниците в ПТП да са употребили алкохол или упойващи вещества.

Към датата на настъпване на Застрахователното събитие виновният причинител на ПТП – С. Р., притежавал валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника за периода 1

08.04.2020 г. - 08.04.2021 г.

Ищцата била съпруга на пострадалия Х В., починал в резултат на процесното ПТП, като от брака си двамата нямали деца и тя била негов законен наследник.

По случая било образувано Досъдебно производство № 594/2020 г. по описа на РУ гр. Кюстендил.

Пред Окръжен съд - гр. Кюстендил било образувано т.д. № 85/2020 г. от името на Е. Х. В. и В. Х. В., и двамата чрез законния си представител Д. Р. Т. срещу Застрахователя – ответник по настоящото делото, по което ищците претендирали обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на настъпилата смърт на Х. В., който бил техен биологичен баща. В рамките на производството били установени следните факти обстоятелства - установен е механизмът на извършване на ПТП; че ПТП е причинено вследствие на виновно поведение от страна на С. Р.; че смъртта на В. е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното ПТП и поконкретно същата е настъпила вследствие на множеството наранявания, причинени от удара на моторните превозни средства, управлявани от В. и Р.; семейното положение на пострадалото лице, в това число съпружеските отношения между пострадалото лице и увреденото лице; трудово-правното положение на пострадалото лице, в това число дохода му от трудови и извънтрудови правоотношения.

С Решение № 260021/16.05.2022 г. Окръжен съд - гр. Кюстендил осъдил ответника да заплати на ищците, както следва: сума в размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Е. Х. В.; сума в размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от В. Х. В.; сума в размер на 9 060 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставените на ищците адвокатски услуги в производството; сума в размер на 12 382.74 лева, представляващи държавна такса и сторени в производството разноски. С Решение № 361/22.03.2023 г. по в. гр. д. № 2626/22 г. по описа на САС било потвърдено в цялост решението на първоинстанционния съд. С Решение № 381/20.06.2024 г., постановено от ВКС, по жалба на Е. Х. В. и В. Х. В. решението на САС било отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, като са отхвърлени исковете по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за разликите над 150 000 лева до 180 000 лева, както и в частта по присъдените на ответника на основание чл.78 от ГПК разноски и било постановено, че осъжда ответника да заплати на Е. Х. В. и В. Х. В. разликите над 150 000 лева до 180 000 лева или по 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им.

Твърди се, че на 28.05.2023 г. ищцата депозирала писмена молба до ответника на основание чл. 380 от КЗ и към нея приложила всички относими и необходими документи за формиране на преценката на ответника, по която претенция застрахователят не се произнесъл в срока чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Поддържа се наличие на основанията за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: изискуемо вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди, и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на МПС и ответника.

В резултат от противоправното деяние - нарушаване на правилата, установени в ЗДвП от делинквента, настъпили за ищцата неимуществени вреди, които са пряка и 2 непосредствена последица от него, изразяващи се болки, страдания, депресивни състояния и изключително силен стрес в следствие на смъртта на съпруга й, причинена от ПТП.

Обосновава размера на претендираното обезщетение с обстоятелството, че в настоящия случай се касае за загуба на съпруг, опора в семейството на ищцата, към който тя била силно емоционално привързана, имала съвместно съжителство, изградили стабилно и хармонично семейство, което се е крепило на обич, привързаност и взаимопомощ. Внезапната смърт на В. поставила ищцата в състояние на шок, лишила я от обич, от морална и материална подкрепа, и й причинила непоправими болки и страдания.

Към датата на настъпване на ПТП починалият В. бил в активна, трудоспособна възраст, на 51 г., ползвал се с добро име и статус в обществото, бил образован, изпълнявал висококвалифициран труд, заемал престижна професия и се е ползвал с уважение в обществото.

Настъпването на ПТП и последващата смърт на пострадалия, отнела на ищцата грижовен и всеотдаен съпруг и й причинила неимоверни болки и страдания, като към настоящия момент тя все още не можела да се съвземе от случилото се въпреки помощта и съдействието от близки и специалисти.

Посочва се, че претенцията на ищцата е предявена пред застрахователя на 28.05.2023 г., 3-месечният срок, в който ответникът следвало да се произнесе, изтекъл на 28.08.2023 г., поради което и законната лихва за забава започвала да тече от тази дата, на основание чл. 409, вр. чл. 405 КЗ.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното дружество „*******************“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „******“, ж.к. „********“, бул. „Г. М. Д.“ № *, да заплати на Л. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на настъпила смърт на съпруга й Х. В.

В., в резултат на претърпяното ПТП - на 02.07.2020 г., когато Х. В. В., ЕГН **********, управлявайки лек автомобил, марка „********“, модел „****“, в общ. Д., на път ВП II-62, км 14+180, около 11:15 ч., претърпял ПТП при пряк сблъсък с двуколесно МПС, марка „******“, модел „********“ с регистрационен номер *******, управлявано от С. В. Р., в резултат на който настъпила смъртта и на двамата водачи, в размер на 500 000 лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищцата.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото си на отговор чрез пълномощника си юрисконсулт А. С..

Сочи, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата за причинени неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП, във връзка с което била образувана застрахователна преписка № ***********/****-**, по която бил постановен мотивиран отказ.

Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по 3 основание и по размер, както и всички изложени твърдения в исковата молба.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача С. Р. при управлението на мотоциклет “******“ с peг. № *******.

Оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача С. Р.

Оспорва твърденията, че поради настъпване на процесното ПТП за ищцата са настъпили описаните в исковата молба болки и страдания.

Твърди, че отношенията между ищцата и починалия са били единствено документални, и двамата не са живели на един адрес, а починалият е имал връзка с друга жена, от която има два деца.

Оспорва твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, като недоказано.

На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния инцидент.

Прави се възражение за наличие на изключителен принос от страна на пострадалия В., най-малко с 90%, за настъпване на ПТП и травмите при осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като водач на лек автомобил “********“, с peг. № ********, нарушения на установени от ЗДвП правила - от една страна, именно В., като водач на МПС и в нарушение на чл. 38, ал. 4 ЗДвП, отнел предимството на водача на мотоциклет марка „******", и от друга страна, поради непоставяне или неправилно поставяне на предпазен колан в нарушение на чл.

137А от ЗДвП.

Счита, че с тези си действия В. е станал основна причина за леталния изход на двамата водачи.

Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми, в конкретния им морфологичен характер и тежест за пострадалия, е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането му и същите са резултат от липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен обезопасителен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалият В. създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и улеснил тяхното възникване, доколкото поради липсата на поставен предпазен колан от негова страна не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителният колан, от което бил възможен контактът на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила, от което са настъпили травмите.

Твърди, че телесните травми на пострадалия са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе.

Поддържа, че при използване на предпазния колан от пострадалия, той не би получил травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер.

4

Оспорва размера на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като изключително завишен, несъответстващ на приложимия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. На самостоятелно основание, твърди, че претендираната сума е недължима и поради съпричиняване от страна на загиналия за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което счита за приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.