Решение № 229 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20228002104038 по описа за 2022 година

Образувано е по касационна жалба на на С. П. П. с пълномощник адв. Г. С. срещу решение №838 от 16.06.2022г по в.гр.дело №74/2022г. на Пловдовски окръжен съд , потвърдил решение от 07.11.2021г по гр.д. № 8003//2020 на Пловдивски районен съд. Срещу касаторката С. П. П. е уважен иск,предявен частично за сумата 15 000лева ,част от вноска с падеж 28.02.2019г ,при вече падежирани първи две вноски в размер на по 60 000лева съгласно сключено между страните споразумение за разсрочено погасяване на нейно задължение към „Асклеп-П” ООД в общ размер на 223 288лева.В исковата молба са изложени обстоятелствата, че от 2013 до 2019г ответницата е работела за ищцовото дружество като служител в дрогерия в [населено място] ,общ.Първомай. След направена ревизия в дрогерията били установени липси в размер на 223 288лв. Констатирането им ответницата не е оспорила в саморъчно писмено обяснение с дата на нотариална заверка 31.01.2019г ,с което в качеството си на служител на фирма „Асклеп” признава че от 2013г до 31.01.2019г работи в дрогерията в [населено място],за който период „присвоила парични средства и медикаменти на стойност 233288лева”и заявява,че желае сключване на споразумение с цел избягване на наказателно производство. На следващия ден - 01.02.2019г е сключено споразумение,с което ответницата се е задължила към ищеца да изплати сумата на вноски, при договорен погасителен план.

Споразумението е „за разсрочено плащане на парично задължение”и в т.1 от него се възпроизвежда даденото в нотариално завереното „обяснение” самоуличаване в 1 присвояване на сумата през периода от постъпването на работа през 2013г до 31.01.2019г .Плащания няма извършени.

В отговора на исковата молба ответницата С. П. П. е възразила по допустимостта на иска-поради непосочване на материалното му основание,както и по редовността на исковата молба-с оглед непосочване на обстоятелства на които искът е основан.

Задължението е оспорено като несъществуващо , споразумението е оспорено като нищожно.

Допускайки,че искът се основава на твърдение за извършено присвояване,защитата на ищцата го оспорва с довод,че гражданския съд не може да се произнася извършено ли е престъпление и следва да се игнорира соченото писмено доказателство съдържащо самопризнание в тази насока .Поддържа се,че споразумението за разсрочване на задължението е нищожно поради упражнено насилие и заплаха за живота и здравето на лицето и негови близки, както и че е основано на непозволен договор,т.к.не може да се изключва наказателна отговорност от общ характер по волята на извършителя,пък дори със съгласие на пострадалия. Посочено е наличието на висящо досъдебно производство,тогава още неприключило.В случай че искът се основава на търсена имуществена отговорност в пълен размер,ответницата оспорва да е извършвана ревизия и да са налице предпоставки за нейна отговорност в качеството на МОЛ за липси - както се твърди в исковата молба,без да са установени и изследвани финансовите потоци, отчетността и контрола. С отговора е поискана съдебно-икономическа експертиза, която първоинстанционният съд е отказал да допусне, тъй като в доклада по делото е освободил ищеца от тежест да доказва друга облигация освен тази по сключеното на 01.02.2019г между страните споразумение за признаване и преуреждане на задължения за определени суми,с конкретни падежи.Въз основа на споразумението, което е приел за спогодба по чл.365, ал.2 ЗЗД и единствено материалноправно основание на вземането, същевременно валиден договор,чиято нищожност поради липса на съгласие и упражнена принуда ответницата не е доказала на заявеното основание,първоинстанционният съд е уважил иска. Поисканата от ответницата съдебно-икономическа експертиза е допусната от въззивния съд по задачи,поставени от защитата. Заключението на експертизата ,въз основа на представената от дружеството документация не потвърждава липси в дрогерията в [населено място],за които е отговорна ответницата, тъй като предоставената от ищеца документация е била недостатъчна за изводи. Трудови правоотношения между страните е имало от 20.12.2011г до 29.12.2014г,по който трудов договор местоработата на ответницата като помощник-фармацевт е била в аптека в [населено място], а не в дрогарията ,с. Караджово.От 01.06.2015г ,когато е сключен последващия трудов договор за длъжността помощник-фармацевт ,нейната месторабота е дрогерията в [населено място],като същият е бил прекратен считано от 06.04.2017г. По трудов договор от 07.02.2019г до дисциплинарното уволнение на ответницата(считано от 29.08.2019г), същата отново е заемала длъжността помощник-фармацевт в дрогерията .Няма приемателно-предавателни протоколи и други отчетни документи.Според отчетите на фискалната памет на обекта (касовия апарат) целият оборот за периода в който ищцата е работила там, сборно(сумарно) е 87 240,36лв. Било е прекратено и образуваното по сигнал на управителя на ищцовото дружество наказателното разследване за длъжностно 2 присвояване (ДП №415/2019 на отдел „Икономическа полиция” ОДМВР-Пловдив) за престъпление по чл.203,ал.1 вр чл.26,ал.1 НК ,на основание чл. 24 , ал.1 т.1 НПК (с постановление на ОП-Пловдив от 22.07.2020г). Въззивният съд не е отдал значение на така установените обстоятелства като е изтъкнал,че при постигната спогодба действителните отношения между страните не подлежат на съдебен контрол, съдът не би могъл да преценя интереса на страните при нейното сключване изследвайки налице ли е липса, какъв е нейния размер,възможно ли е да бъдат генерирани задължения в уговорения в споразумението размер и дали именно ответницата е присвоила констатираните от дружеството липси в размер на 223 288 лева. Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и законът в чл.365, ал.1 ЗЗД допуска договор за спогодба като процесния ,който не е нищожен поради опорочена воля,за което при изслушаните свидетели не е проведено пълно и главно доказване от ответницата за упражнено спямо нея насилие.

С тези мотиви първоинстанционното решение е потвърдено .

В касационната жалба се изтъква недопустимост, незаконосъобразност и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК. Решението е постановено по недопустим,неправилно формулиран иск и обстоятелства, на които искът се основава , въз основа на абсурдна, неслучила се в реалната действителност и правния мир фактическа обстановка. Очевидно няма валидно възникнало облигационно отношение между страните съобразно сключеното споразумение за преуреждане на задължания,уговорка за дължимост на определени суми,задължение за плащане на първа вноска в претедирания размер- както е било указано да се установява в доклада на първоинстанционния съд. Спогодбата,ако е за дълг възникнал в резултат на присвояване - тежко престъпление с нанесени вреди в особено големи размери, е върху „непозволен договор”.Непозволен между страните е договор с който се признава присвояване без това да е установено, а в случая поради прекратяване на наказателното производство, се опровергава.

Не е постъпил отговор .

С определение №.745 от 18.04.2023г на ВКС, ІІІ г.о жалбата е допусната до разглежданеза да се провери допустимостта на обжалваното въззивно решение. Критерият по служебно преценено основание за допускане до касационна проверка ,изведен в ТР №1от 19.02.2010 ,ОСГТК на ВКС в случая е мотивиран с дължима касационна проверка относно предметните предели на спора предвид начина по който е очертан с исковата молба,дали съдебното решение е постановено въз основа на обстоятелства, на които искът е основан, съответно изложени ли са били от ищеца правопораждащите факти по начин, предпоставил служебно извод за редовна искова молба,както са приели съдилищата.

Върховен касационен съд ІІІ г.о, при служебна проверка на обжалваното въззивно решение,констатира неговата недопустимост като произнесено по нередовна искова молба ,която нередовност съдилищата не са проявил активност да посочи и укажат за отстраняване на ищеца. В резултат на това в полза на ищцовата страна е постановено недопустимо съдебно решение.

Когато със споразумение за разсрочено плащане (като представеното)служител на дружеството-ищец е поела задължение да възстанови на работодателя на вноски 3

/разсрочено/ в пълен размер парична сума от 223 288 лева ,която признава за стойност на присвоени от нея парични средства и вещи/медикаменти/,спогодбата която съдът може да зачете не е върху наказателна отговорност за така посоченото при самоуличаване деяние.Дали избягването на наказателна отговорност е целта на договора и дали тази цел е позволена,дали е позволена спогодба ,основаваща се на самоуличаване в извършителство на престъпление и затова се поема задължение за репариране на вредите , съдът следва да съобрази при проверка на неговата валидност, съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/ 27.04.2022 г. по тълк.д.№1/ 2020г.,ОСГТК,ВКС,но първо следва да изясни предмета на делото:основава ли ищецът частичната си парична претенция на спогодба като основание за вземането, или изтъква сключеното споразумение предвид договорената в него изискуемост, т.к дългът е разсрочен.Тогава,макар да се позовава на споразумение, ищецът излага в обстоятелствената част на исковата молба фактите от които произтича вземането му, въвежда ги в предмета на делото,а споразумението може да има доказателствено значение на признание за едно вече възникнало паричното задължение за обезвреда, което ищецът предявява по основание,като излага правопораждащите факти за него. Исковата молба не се тълкува и когато не е ясно на кои обстоятелства ищецът е основал иска си /какво твърди/, съдът изисква от ищеца уточнение. Когато не са изложени обстоятелства за правоотношението,върху което страните са постигнали и подписали споразумение ,т.е ясно е, че ищецът извежда основанието на вземането от постигната спогодба, както и при предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК ,когато вземането е било заявено като основаващо се на спогодба-документ по чл.417 т.3 ГПК, в преобладаващата практиката на ВКС предметът на спора е ограничаван до действието на спогодбата (чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.365 и сл.ЗЗД) поради нейното преобразуващо действие. Същото е и когато преобразуващото действие на спогодба недвусмислено определя съдържанието на искането .Случаят с понастощем предявения иск не такъв,което е налагало ищецът да уточни основанието му. В т.4 ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001г. е прието, че спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба. .Спогодбата е двустранен договор,с който по дефиниция на чл.365,ал.1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор.При позоваване на нея,основателността на претенциите,въведени като предмет на спора зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение и това очертава спорния предмет на делото,както и квалификацията на спорното право доколкото договорът за спогодба е самостоятелен,неформален и консенсуален договор .Ответникът в този случай може да се защити срещу ефекта на спогодбата която е сключил , само ако оспори нейната валидност,като при определени предпоставки съдът проверява действителна ли е спогодбата и без да е направено възражение от ответника ,но условието е ищецът да е основал иска си на нейното действие.Спогодба е приложима и в отношенията между служител и работодател, включително ако има за предмет преобразуващо уреждане на правоотношения по възникнала пълна имуществена отговорност,но съдът не зачита споразумение, което противоречи на закона,заобикаля го ,или нарушава добрите нрави,което би довело до нищожността му. (Реш.№ 249 от 27.12.2011г. по гр.д.№ 1037/2010г.на ІІ г.о , реш. № 4

134/2019 г по гр.д.№ 4255 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. Реш № 60156 / 14.07.2021 г. по гр.д.