Решение № 521 от 02.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Монтана, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630103252 по описа за 2025 година

Предявен е иск от “ЕОС Матрикс” ЕООД, град София и е образувано гр.д. 3252 по описа на РС – Монтана за 2025 година. Повод за образуване на делото е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 587 по описа на РС Трън за 2012 година.

Ищците в производството твърдят, че на 19.04.2022 година между тях и ОТП Факторинг България е сключен договор за цесия, с който е прехвърлено вземане към ответника. Цедентът пък придобил вземането от Банка ДСК. Вземането произтича от договор за текущо потребление от 04.06.2008 година, сключен между ответника и Банка ДСК.

Стойността на отпуснатия кредит бил 7 500.00 Евро. Ответникът се задължил да погаси задължението си в срок до 04.06.2018 година. Поради просрочие на вноски, Банката предявила правата си в заповедно производство, където съдът по ч.гр.д. 587 по описа на РС Трън за 2012 година издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 5 764.93 Евро главница, платима ведно със законната лихва, считано от 07.12.2012 година до окончателното плащане, 30.00 Евро заемни такси, 422.90 Евро редовна лихва за периода 03.04.2012 до 06.12.2012 г, 236.36 Евро санкционна лихва за периода 08.07.2012 до 06.12.2012 година. Въз основа на издадения ИЛ, било образувано изп.д.20179190400604 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева с район на действие СГС. В предвидения срок по чл.414 ГПК след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 21.07.2025 година, 1 ответникът подал възражение, което обусловило и правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в посочения размер. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. Ц. Божков чрез процесуален представител оспорва предявения иск. Развива подробни доводи за недопустимост на производството поради липса на активна легитимация на ищеца, липса на еквивалентност между отразеното в заповедното производство вземане и предявения установителен иск. По същество навежда доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора с ответника, касаещи договорната лихва.

След анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира следното:

Предявеният иск е допустим, предявен в предвидения срок по чл.414 ГПК и от надлежно легитимирано за това лице. В тази връзка са неоснователни направените възражения, че ищецът нямал качеството Банка и не можел да предяви иска. Заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ са издадени в производство по чл.417 ГПК, където заявител е била именно Банката, а в последствие вземането е цедирано.

„Банка ДСК” АД е прехвърлила вземането по процесния кредит, като са приложени пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори. (Доказателствата се намират в заповедното производство на РС – Трън). Такава възможност изрично е предвидена в чл. 16 от ОУ към договора, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента. Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало в случая), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и поражда правните си последици. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор.

Следователно цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира 2 търсените суми в качество на цесионер.

Не се установи и липса на еквивалентност между вземането, предмет на заповедното производство и на настоящия установителен иск – посочването на сметка, по която се търси вземането не очертава параметрите на самото вземане, след като изрично е посочен договора, размера на отделните претенции и същите съответстват на представеното от банката извлечение.

Няма спор между страните, че на 04.06.2008 година между Банка ДСК и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Банката предоставила на ответника кредит за текущо потребление в размер на 7 500.00 Евро. Според заключението на вещото лице, сумата е усвоена от ответника веднага. Според договора срокът за издължаване е 120 месеца. Според чл.7 от договора кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора лихвеният процент по договора е 7.9 %. В договора е посочено още, че ГПР е 8.77 %, както и че кредотополучателят дължи заплащане на такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага. С това индивидуално уговорените клаузи на договора между страните се изчерпват и е налице препращане към Общите условия за кредитиране на Банката, които няма съмнение, че кредитополучателят не е имал възможност да договаря. При сключване на договора, ответникът е подписал екземпляр от действащите към момента Общи условия, погасителен план и копие на условия по кредитна програма „ДСК Престиж“.

При сравняване на индивидуалния договор, подписан между Банката и длъжника и условията, предвидени по кредитна програма „Престиж“ НЕ СТАВА ЯСНО каква хипотеза на програмата е избрал и евентуално договорил кредитополучателя, респ.при КАКВИ УСЛОВИЯ ползва намален лихвен процент, евентуално при какви условия БАНКАТА може да промени договорения лихвен процент. В договора за кредит ответникът не е поемал ангажимент нито да превежда по сметка в Банката работна заплата, нито да заплаща една или няколко комунални услуги през разплащателна сметка (това обстоятелство е посочено от банката пред вещото лице като причина за едностранното повишение на договорения лихвен процент).

Към процесното кредитно правоотношение са приложими нормите на специалния Закон за потребителския кредит, действал в периода 2006 – 2010 година. Законът съдържа съществените за защита на потребителите механизми, съответстващи с установените в Директива 93/13 ЕИО на Съвета на Европа от 05.04.1993 година и препраща към нормите на Закона за защита на потребителите. Установените законови норми еднозначно постановяват, че условията, при които разходите по кредита, в т.ч. и лихвите, могат да бъдат едностранно променяни, следва да са свързани с настъпване на обективни и независещи от волята на страните предпоставки.

Променливата лихва сама по себе си не е забранена. В потребителския договор обаче механизмът за нейната промяна трябва да е ясен, проверим и достатъчно предвидим за 3 кредитополучателя. Потребителят трябва да може да разбере при какви обективни условия и по какъв начин размерът на лихвата ще се промени.

Когато договорът оставя на банката неясна или неограничена възможност сама да определя съществен компонент на лихвата, подобна уговорка може да бъде неравноправна и да не обвързва потребителя, още повече, че в конкретния случай тази клауза НЕ Е индивидуално уговорена.

Клаузата на чл.8 от договора, предвиждаща, че уговорения лихвен процент може да бъде променян едностранно от Банката е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. В настоящия случай, цената на услугата, т.е. лихвата, която ответникът ще заплаща за срока до края на договора е променяна от 7.9 % при сключването му на 04.06.2008 година, на 8.9 % на 21.10.2008 година до 10.9% от 15.03.2009 година. При тези промени на лихвения процент, т.е. на цената на финансовата услуга, ответникът не е уведомяван от една страна, а от друга не е имал и възможност да се откаже от договора, тъй като в този случай би дължал такса (чл.23, т.4 от ОУ).

Именно едностранната промяна на лихвения процент е довела до недостатъчност на договорените погасителни вноски за покриване на задълженията по главница и договорна лихва според първоначалния погасителен план и отнасянето на кредита като предсрочно изискуем от страна на банката. Този извод на съда е въз основа на данните, представени в табличен вид от вещото лице на стр.6 от Заключението, от където е видно, че ответникът е извършвал плащания без прекъсване през целия период от сключване на договора до 05.11.2009 година, но промененият едностранно лихвен процент е довел до недостатъчност на средствата за покриване на задължението. При това положение и спазвайки реда за погасяване разходи, лихви, главница се е достигнало до положение, в което договорените вноски за погасяване на главницата са останали неплатени (това пък е видно от предходната таблица).

В резултат на това Банката едностранно обявява кредита за предсрочно изискуем, удържа такса за това и на 04.12.2009 година сключва допълнително споразумение с ответника. По силата на това споразумение към главницата са отнесени и дължимите според Банката суми за договорна лихва и върху последните отново е начислена лихва (установен е размер на дълга 7 007.37 Евро, включващ остатък от непогасена главница 6873.68 Евро, непогасена редовна лихва 133.13 и 0.67 Евро наказателна надбавка).

Прибавянето на просрочени задължения за лихви към размера на редовната главница, върху които после да се начислява възнаградителна лихва, без съмнение 4 представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, а той е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ.

Следователно недействително между страните се явява и допълнителното споразумение между тях, сключено на 04.12.2009 година.

И при действието на ЗПК (отм.) наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит имат за последица тяхната нищожност. Когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10 ЗПК (отм.), договорът за кредит е недействителен. Според чл.14, ал.2 ЗПК (отм.) когато договорът за кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи.

В конкретния случай съдът констатира съществени нарушения на чл.7, т.7 от Закона, касаещи условията, при които Банката променя едностранно разходите по кредита, поради което и приема, че сключеният договор за кредит е недействителен. В този случай ответникът дължи само чистата сума за главница.