Решение № 70 от 27.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-П.) като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20215000600362 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения ЛЮБ. АС. МЛ. и защитника му - адв. Е.К. от АК – П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 595/2019 г., по което е постановена Присъда № 8/23.06.2020 г. на Районен съд – С., потвърдена с Решение № 43/29.06.2021 г. по ВНОХД № 1135/2021 г. на Окръжен съд – П., като последното е окончателно.

С присъдата подс. ЛЮБ. АС. МЛ. е признат за виновен в това, че в жилището си – апартамент № 32, намиращ се в гр. С., ул. „Е.“ № 10, вх. В, е държал 131 броя патрони, предназначени за огнестрелни оръжия, от които 75 бр. калибър 7,62х39 мм, за дълго нарезно оръжие, 53 бр. с калибър 12-ти и 3 бр. с калибър 6-ти за ловно гладкоцевно оръжие, всички представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е 1 осъден на наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което съобразно чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на осъдения М. по НОХД № 832/2015 г., по описа на РС – С. наказание от 8 месеца лишаване от свобода при първоначален „Общ“ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 53, ал. 2, б.“а“ от НК, съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – общо 131 бр. патрони, предназначени за огнестрелни оръжия, като останалите веществени доказателства е постановено да се върнат на подсъдимия и са му възложени направените по делото разноски.

Срещу присъдата е депозиран протест от РП – С. с искане за изменение на присъдата с увеличаване размера на наложеното наказание и определяне на първоначален „Строг“ режим, както и въззивна жалба от подсъдимия, с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна такава.

С Решение № 168/24.09.2020 г. по ВНОХД № 39/2020 г. е потвърдена Присъда № 8/23.06.2020 г. по НОХД № 595/2019г. на РС - С..

По подадено искане от осъдения М., чрез защитника му, на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК с Решение № 260037/06.11.2020 г. по НД/В/ № 474/2020 г. Апелативен съд – П. е възобновил ВНОХД № 39/2020 г. на Окръжен съд – С., като е отменил постановеното по него решение и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.

На основание чл. 420, ал.3 от НПК ПАС е спрял изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

С Присъда № 3/14.12.2020 г. по ВНОХД № 74/2020 г. на Окръжен съд – С., подс. М. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 339, ал.

1 от НК, като на основание чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – общо 131 бр. патрони, предназначени за огнестрелни оръжия, а останалите веществени доказателства е постановено да се върнат на подсъдимия.

2

Срещу присъдата на ОС – С. е депозиран протест на ОП – С. с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при оправдаването на подсъдимия.

С Решение № 60/21.04.2021 г. по н.д. № 156/2021 г. на 3 н.о. на ВКС е отменена Присъда № 3/14.12.2020 г. по ВНОХД № 74/2020 г. на Окръжен съд – С. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.

След връщане на делото Окръжният съд С. е констатирал, че не може да образува въззивен състав, като е изпратил делото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждане на делото.

С Определение № 59/14.05.2021 г. по н.д. № 394/2021 г. ВКС е определил П. окръжен съд да разгледа делото, като въззивна инстанция.

С Решение № 43/2906.2021 г. по ВНОХД № 1135/2021 г. П. окръжен съд е потвърдил Присъда № 8/23.06.2020 г. по НОХД № 595/2019 г. на Районен съд – С., като същото е окончателно.

В шестмесечен срок от влизане на последното в сила е постъпило искане от осъдения М. и неговия защитник за възобновяване на наказателното производство като се твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с водените досъдебно и съдебно производство, като постановените съдебни актове са в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е наложено явно несправедливо наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, т.2, т.3 от НПК.

В него е направен подробен доказателствен анализ на приобщените на досъдебното и съдебно производство по делото доказателства. Посочва се, че първоинстанционният и въззивният съд са направили едностранна доказателствена оценка в нарушение на принципните правила на чл.13, чл.

14, чл. 105, чл. 107 и чл. 314 от НПК, с постановената и потвърдена осъдителна присъда срещу подс. М..

В тази връзка се иска при условията на алтернативност да се възобнови 3 производството по делото, като на основание чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК да се отмени присъдата и осъденият М. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в рамките на приетите от инстанциите фактически положения; да се отмени присъдата и да се признае осъденият за невинен на основание чл. 9, ал. 2 от НК или на основание чл. 425, ал. 3, пр. 2 от НПК да се отмени присъдата и се изпрати делото на административен орган за налагане на административно наказание.

Осъденият Л.М. се явява лично и с упълномощения му защитник – адв.

К. от АК – П., като поддържат направеното искане по изложените в него съображения.

Представителят на АП - П., намира искането за частично основателно, тъй като при постановяването на съдебните актове от първоинстанционния и въззивния съд е нарушен материалният закон с отказа да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл са налице основанията за възобновяване на наказателното производство по делото, като следва осъденото лице да бъде оправдано по така повдигнатото обвинение, тъй като се касае за формално извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, но се касае за маловажен случай.

П. апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановената и влязла в законна сила присъда, намира за установено следното:

Искането на осъдения Л.М. е неоснователно.

На първо място, липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от НПК при проведените досъдебно, първоинстанционно и въззивно производства, както и в постановените съдебни актове, ограничили правото на защита на обвиняемия/респ. подсъдимия.

Посочените неотстраними процесуални нарушения от досъдебното производство са почти идентични като отправените възражения от защитата и е взето отношение от ВКС при отмяна на произнесената в предходното 4 въззивно производство оправдателна присъда.

Безспорно е изяснено, че е образувано БП № 481/2017 г. по чл. 356, ал.3, вр. чл.212, ал.2 от НПК на 10.11.2017 г. за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК със съставения протокол за първото действие по разследване, с разпит като свидетел на полицейския служител – АЛ. Б. от РУ на МВР – С. с данни за извършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК и възпрепятстване от страна на Л.М. отварянето на гаража, където се предполага, че държи акцизни стоки без бандерол.

Няма пречка, въпреки че първоначалните данни са били за държане на акцизни стоки без бандерол в гаражното помещение, въз основа на направеното предложение от разследващия орган, да се отправи, на основание чл. 161, ал.1 от НПК, мотивирано искане от прокурора и да се получи разрешение от съда с Определение № 769/11.11.2017 г. по ЧНД № 733/2017 г. на РС – С. за претърсване и изземване, не само на това място, но и в жилището, прилежащите таван и изба на обв. М.[1].

Не отговаря на действителността и твърдението, че след като в искането на прокурора е посочено, че БП е образувано на 10.11.2016 г., даденото впоследствие разрешение за претърсване за изземване е по образувано преди 1 година наказателно производство извън процесуалните срокове. В искането очевидно, поради допусната техническа грешка в началото на текста е посочено, че бързото производство е образувано на 10.11.2016 г., но впоследствие е уточнено, че се касае за БП № 481/2017 г.

За поправената дата в протоколите за претърсване и изземване от 10.10.2017 г. на 11.11.2017 г., видно от хронологията на процесуалните събития е ясно, че същите са били подготвени в бланкетен вид с изготвяне на предложението до прокурора, като след получаване на разрешението от съда са били оформени, защото реквизитите на последното с дата 11.11.2017 г. изрично са вписани в обстоятелствената им част при извършването им[2].

Вярно е, че би следвало тази поправка да се документира, според нормата на чл. 130 от НПК с подписите на участниците в това действие по разследване, но когато това не е сторено, не води автоматично като основание за изключване на резултатите му от доказателствената съвкупност по делото 5 и отпадане на съпричастността към инкриминираната престъпна дейност по смисъла на чл. 105, ал.2 от НПК. Още повече, че не е имало възражение на присъствалите лица, не се отрича и в обясненията на самия обвиняем, впоследствие и подсъдим, и другите гласни доказателства[3].

Изрични са разясненията на ВКС в отменителното решение, че след като е дадено предварително разрешение от надлежния съд по чл. 161, ал.1 от НПК и са проведени процесуално-следствените действия по претърсване и изземване, не е необходимо да се поиска последващото им одобрение по ал. 2 от същия текст. По-важно е да се спази процесуалният регламент за провеждането му по чл. 162 - чл.163 от НПК, който в настоящия случай е налице. Няма пречка, въпреки че искането е мотивирано за намиране и изземване на предмети, свързани с престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, по време на провеждането му да бъдат открити, иззети и инкорпорирани към разследването вещи, за които има основание да се счете, че са свързани с друго престъпление /в случая по чл. 339, ал.1 от НК/, както и това да стане с изготвянето на два отделни протокола, въпреки че разрешението е едно за вписаните общо обекти[4].

По отношение твърдението за липса на конкретно посочване в постановлението за преобразуване на започналото бързо производство при условията на чл. 212, ал.2 от НПК в досъдебно такова от 16.11.2017 г. [5] В случая от наблюдаващия прокурор е спазена разпоредбата на чл. 357, ал.2 от НПК, която е изрична, че когато случаят представлява фактическа и правна сложност, същият постановява разследването да се извърши по общия ред, а извън особените правила в Част пета от НПК, това може да стане единствено по реда на досъдебното производство.

Не е налице допуснато нарушение, тъй като впоследствие в постановленията на наблюдаващия прокурор е посочено, че ДП е било образувано срещу подс. М. за престъпления по чл. 234, ал.1 от НК и по чл.

339, ал.1 от НК, без да е налице привличането му като обвиняем по последния текст. Напротив, спрямо него е налице повдигнато обвинение на 14.01.2019 г. точно по тази разпоредба, макар и да не е изпълнено точно по отношение на посочената инкриминирана дата в даденото изрично предварително указание с постановление от наблюдаващия прокурор, без да е необходимо 6 допълнително съгласуване или подпис в графата за докладване по чл. 219, ал.1 от НПК[6]. Или няма пречка, впоследствие образуваното, с оглед на престъпление по чл. 234, ал.1 от НК досъдебно производство да се счита водено и за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Още повече и да налага прекратяване на наказателното производство, първоначално образувано за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1 от НПК, без спрямо М. да е било повдигано подобно обвинение и поради това, че иззетия домашен алкохол му е бил върнат. В тази връзка и според ВКС е безпредметно образуването и воденото на отделно, паралелно наказателно производство по чл. 339, ал.1 от НК, определяне чрез системата на случаен избор на нов наблюдаващ прокурор и разследващ орган. Този въпрос се решава от същия прокурор, пред когото съгласно чл. 216, ал.2 от НПК е предоставена възможност за преценка, дали да отдели материалите за някои от разкритите престъпления на това лице в отделно дело или не.