Решение № 190 от 15.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. я., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – я., VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 202523302***45 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. я., ж.к. ***, бл.6, вх.Ж, ет.8, ап.118, представлявано от управителя п. П. с., чрез адв. М. А. от АК-я. против Наказателно постановление № *** г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище я., с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. хиляда и осемстотин лева) за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон, без да се излагат конкретни доводи. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител, като чрез процесуалния му представител – адв. А. от АК-я. се поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител – юриск. д. оспорва жалбата и моли съда жалбата да се остави без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.11.2024 г. свидетелите С. П. и Н. Х. – гл. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – я. извършили проверка по спазване нормите на трудовото законодателство в обект на контрол *** - аперитив, находящ се в гр.я., ул.*** 101, стопанисвано от дружеството жалбоподател „***“ ООД гр.я., представлявано от управителите г.д.з. п. П. с., заедно и поотделно. При проверката се установило, че като мияч в обекта работи лицето м.п.а. с ЕГН **********, който бил облечен с работно облекло – престилка. Лицето м.п.а. в предоставената от инспекторите декларация записал, че работи в „***“ ООД в гр.я. от 29.10.2024 г. на длъжност мияч на обект *** аперитив с работно време от 10:00 ч. до 12:30 ч. и получава трудово възнаграждение в размер на 10 лв. на час, като посочил и почивни дни.

Констатациите на проверяващите били отразени в протокол за извършена проверка № *** от 02.12.2024 г. След това, свидетелят П. извършила и проверка по документи, при която се установило, че между дружеството жалбоподател и установеното в обекта лице м.п.а. има сключен граждански договор № *** от 29.10.2024 г. с предмет предоставяне на услуги като мияч за срок от десет дни, при заплащане на възнаграждение в размер на 15 лв. на ден. С оглед констатациите при извършените проверка на място и документална такава, на 02.12.2024 г. в присъствието на управителя п. П. с. срещу дружеството бил съставен АУАН № *** от същата дата за нарушение по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, който последният подписал без възражения. На 20.01.2025 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу дружеството е издадено оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя С. П. и на свидетелите Н. Х. и Д. Н., дадени в съдебно заседание, както и приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен от С. П. на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - я., която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.

Издадения в съответствие с процесуалните норми АУАН е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на „***“ ООД не са 2 допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят „***“ ООД е извършил нарушението на основание и на което е издадено и процесното наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция, тъй като на посочената в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление дата жалбоподателят, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ е наел на работа лицето м.п.а., без да сключи с него трудов договор в писмена форма, с което е нарушил императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ. Основното възражение на жалбоподателя е, че лицето м.п.а. се е намирал на обекта към момента на проверката по силата на сключен с него граждански договор № *** от 29.10.2024 г. Макар договорът да е наименован граждански, от неговия предмет се установява, че същият е сключен за предоставяне на работна сила, която дейност, видно от събраните по делото доказателства се е осъществявала в рамките на точно определено време и работно място на обекта на дружеството. Ето защо, предвид наличието на постигнатото съгласие за трудова функция, работно време, работно място и възнаграждение обуславя възникнало между страните трудово правоотношение, а не гражданско такова. Последното е следвало да бъде приведено в съответствие с предписаната в чл.62, ал.1 от КТ правна форма, а именно писмен трудов договор. Липсата на такъв към момента на извършване на проверката води до осъществяване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.414, ал.3 от КТ. В тази връзка е и разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ която сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и предвид наличието на трудово правоотношение между работодателя и лицето м.п.а., за работодателят – жалбоподателят „***“ ООД е възникнало задължение да сключи с работника м.п.а. трудов договор в писмена форма. Преценката, дали един договор е трудов или граждански се прави за всеки конкретен случай, като се изхожда от действителната, а не от привидната воля на страните при неговото сключване. В случая лицето м.п.а. е заварено по време на проверката да престира труд, като е изпълнявал трудовите функции на мияч и е бил облечен с подходящо работно облекло. В попълнената саморъчно от него декларация е посочил точно работно време, място и възнаграждение. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. С допуснатото нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, жалбоподателят е осъществил административнонаказателния състав на чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение. На жалбоподателят „***“ ООД е наложена имуществена санкция към минималния размер, която се явява законосъобразно определена, като са съобразени както степента на обществена опасност на нарушителя, така и тежестта на извършеното нарушение.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки своевременно 3 релевирането искане от процесуален представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище я. юрисконсултско възнаграждение в размер от 130 лв. /арг. от чл.37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище я., с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. я., ж.к. ***, бл.6, вх.Ж, ет.8, ап.118, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева) за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. я., ж.к.

***, бл.6, вх.Ж, ет.8, ап.118 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище я. направените по делото разноски в размер на 130 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – я.: _______________________

4