Решение № 324 от 18.03.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Горна Оряховица, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120102701 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от В. Б. С. против „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, с която се иска от съда да признае за установено, че задължението на ищеца към ответника, възникнало на основание изпълнителен лист от 17.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 1670/2012 г. по описа на РС – Г.

Оряховица, както и разноските по иницииране на изпълнителното дело, е погасено по давност и не се дължи.

Ответникът депозира в срок писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че погасителната давност не е изтекла.

Представя доказателства по наведените от него твърдения за поискани и извършени действия по изпълнителното производство действия, спиращи и прекъсващи течението на давността. Иска от съда да отхвърли предявения иска и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на процесните вземания.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на 1 съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания.

По делото е приобщено копие от изп. дело № 493/2012 г. по описа на ЧСИ М. Пашова с район на действие ОС-Варна, както и изп.дело № 20158070401724 по описа на ЧСИ Н. Денчева с район на действие ОС-Варна, от които се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 5612/24.09.2012 г. на взискателя "Райфайзенбанк" ЕАД против длъжниците В. Б. С. и И.К. С.а, въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1670/2012 г. по описа на РС-Г. Оряховица. По издадения изпълнителен лист длъжниците В. Б. С. и И.К. С.а са осъдени да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк" ЕАД сумата от 4290,94 евро, представляваща изискуема главница по договор за банков кредит от 08.08.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 16.08.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1044,52 евро за периода от 25.08.2009 г. до 11.10.2011 г., мораторна лихва за забава в размер на 964,95 евро за периода от 25.09.2009 г. до 15.08.2012 г. и 742,90 лева разноски по делото. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил и правата по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

С молба вх.№ 4539/03.09.2014 г. първоначалния взискател "Райфайзенбанк" ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 24.06.2013 г. и конкретен договор за цесия от 22.08.2014 г. е прехвърлил вземанията си по представения в делото изпълнителен лист на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“, считано от 22.08.2014 г.

С молба от 18.09.2014 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ е поискало да бъде конституирано като взискател на основание договор за цесия и е възложило на съдебния изпълнител да извърши всички необходими действия по изпълнителното производство на основание чл. 18 от ЗЧСИ. Съдебният 2 изпълнител с разпореждане от 18.09.2014 г. на основание чл. 429 ГПК е конституирал новия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“.

С молба от 24.11.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискало по новообразуваното изп. дело № 20158070401724 по описа на Н.

Д.Г. спрямо длъжника В. С. да се извърши справка в ТД“НАП“ за валидно сключени трудови договори, декларирано движимо, недвижимо имущество и банкови сметки, както и да бъдат предприети действия по обезпечаване събирането на вземането.

Установява се, че на 18.03.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „БКС Горна Оряховица“ АД, с което е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в резултат на което на: 06.05.2016 г., 06.06.2016 г., м.07.2016 г., м.08.2016 г. третото задължено лице е направило удръжки от трудовото възнаграждение по 88 лв. месечно и е превело по банкова сметка на съдебния изпълнител част от дължимите суми.

Установява се, че на 13.07.2017 г., е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Макс-4М“ ООД, връчено на 08.09.2017 г.(стр. 174 от ИД), с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Установява се, че с 14.09., 17.09. и 23.10.2017 г. са изпратени запорни съобщения съответно до „ОББ“ АД, „Първа инвестиционна банка“АД и „Банка Пиреос България“ АД за вземанията на длъжника.

Установява се, че на 18.07.2017 г., е изпратена молба за вписване на възбрана до Агенция по вписванията Горна Оряховица на ид. част от земеделски земи, находящи се в землището на с. П., собственост на длъжника.

Установява се, че с постановление от 03.06.2021 г. изпълнителното производство по изп. дело № 20158070401724 по описа на Н. Д.Г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С протокол от 27.03.2024 г. изпълнителният лист е върнат на представител на взискателя.

По делото е приобщено копие от изп. дело № 20247280400616 по описа на ЧСИ Д. Колева-Стефанска, от което се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 4329/07.08.2024 г. на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД против длъжника В. Б. С. въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1670/2012 г. по описа на РС – Г.

3

Оряховица. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал пристъпване към принудително изпълнение срещу длъжника.

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т.

14), задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.

Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

В т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. д.

№ 2/2023 г., ОСГТК е прието, че погасителната давност се прекъсва от 4 изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите си ВКС приема, че "Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноравен ефект на предприетите изпълнителния действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителния действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. ". Прието е още, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение, като съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Съгласно задължителните разяснения на ВКС "Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.

Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.".

В случая процесните вземания произтичат от договор за банков кредит и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.

417 ГПК. Предвид това приложим е 5-годишният давностен срок, който е започнал да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила, в случая от 17.08.2012 г. Предвид разясненията на горепосочените тълкувателни решения съдът приема, че за периода до 26.06.2015 г. давност за процесните вземания не е текла, съответно считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който би 5 изтекъл на 26.06.2020 г. Изпълнителното производство по второто по ред изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право (последното изпълнително действие спрямо длъжника е било вписване на възбрана извършено на 13.07.2017 г.), който факт е констатиран от съдебния изпълнител в нарочно постановление за прекратяване от 03.06.2021 г. Ново искане за образуване на изпълнително производство с посочен конкретен изпълнителен способ е направено едва с молба с вх. № 4329/07.08.2024 г. на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД. Следователно, в периода от 13.10.2017 г. (налагане на запор върху вземане на длъжника по банковата му сметка в „Банка Пиреос България“ АД до 13.10.2023 г. е налице бездействие на кредитора продължило повече от 5 години, което води до погасяване на процесните вземания по давност. Образуваното впоследствие трето по ред изпълнително производство е ирелевантно по отношение изтеклата погасителна давност, съответно не санира кредиторовото бездействие.

В случая дори и съобразяване на периода на обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) – от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., през времетраенето на който давност не е текла, не би довело до различен извод.