Разпореждане № 20320 от 31.01.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20320 гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско дело № 20241110173847 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.

Образувано е по заявление на „***“ АД срещу Н. А. Ф. с ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за суми дължими по Договор за кредит от 16.04.2019 г.

В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна лихва за забава, така и за 120 лева такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които *** прилага по извършени услуги на клиента /Тарифата/, т. нар. „разходи при изискуем кредит“.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

В чл. 18 от процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на такси по Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които *** прилага по извършени услуги на клиента, към които спада и сумата от 120 лв., разходи при изискуем кредит.

Задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето защо клаузите на чл. 18 от Договора и съответно на т.5 от Тарифата е нищожна поради противоречие със закона.

В действителност заявителят не е сторил разходи в този размер, тъй като уведомяването за предсрочна изискуемост е сторено чрез пощенска пратка с обратна разписка, а не чрез ЧСИ или по друг начин. Сумата за предоставяне на тази пощенска услуга е значително по-ниска и не отговаря на претендираните от страната разноски във фиксиран размер.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенцията за сумата от 120 лв., разходи при изискуем кредит.

1

Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 67,23 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер).

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. № 3711/07.11.2024г., подадено от „***“ АД с ЕИК: **** срещу Н. А. Ф. с ЕГН: **********, В ЧАСТТА за сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит по Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които *** прилага по извършени услуги на клиента, както и в частта за разноските за разликата над сумата от 67,23 лв.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2