Решение № 88 от 21.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000084 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище гр.София срещу решение № 314/29.12.2025 година по гр. дело № 288/2025 година на ШОС, в частта с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Х. М. А., застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически и психични болки и страдания от ПТП, настъпило на 07.01.2025 г. около 10 часа, в гр. Шумен на ул.

„Софийско шосе“ при кръстовището с ул. „Генерал Скобелев“ между л.а. „Опел Зафира“, рег.

№ ХХХХХХХХ, управляван от И Д М и л.а. „Рено Клио“, рег. № ХХХХХХХХ, управляван от А. М. А., за горницата над 5112.92 евро (равностойността на 10 000 лева) до пълния присъден размер от 13293.59 евро (равностойността на 26 000 лева), предявен като частичен от сумата в общ размер на 17895,22 евро (равностойността на 35 000 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията по чл.380 от КЗ – 07.03.2025 година до окончателното плащане.

Във въззивната жалба на застрахователя, обжалваната част от решението се оспорва като недопустима и незаконосъобразна. Счита, че производството е недопустимо, тъй като исковата претенция е предявена преди изтичането на срока предвиден в чл.496 КЗ.

Основното възражение на страната е свързано с неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и определяне размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че за пострадалата е нямало усложнения, лечението е било консервативно, поради което намира обезщетение в размер на 10 000 лева за справедливо. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че с оглед претърпените от страната болки и страдания, интезитета на нараняванията и необходимото лечение, определеният размер на имуществена обезвреда е справедлив по критериите на чл.52 ЗЗД.

Иска се присъждане на разноски за предоставена адвокатска защита на страната по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

1

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ присъдената с решението сума е 13293.59 евро (равностойността на 26 000 лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Действително исковата молба е подадена в съда преди изтичане на срока по чл.496 от КЗ, който срок обаче е изтекъл към датата на подаване на отговора на исковата молба, в който застрахователят е оспорил изцяло претенцията и не е изразил готовност за плащане на обезщетение. Това обстоятелство с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, следва да бъде съобразено от съда и обуславя извод за допустимост на иска.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, за разликата над 5112.92 евро (равностойността на 10 000 лева) до пълния присъден размер от 13293.59 евро (равностойността на 26 000 лева), предявен като частичен от сумата в общ размер на 17895,22 евро (равностойността на 35 000 лева), решението е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 5112.92 евро (равностойността на 10 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че ищцата Х. М. А., в резултат на произшествието е получила счупване на седмо и осмо ребро в ляво по аксиларната линия /предна линия на мишничната ямка в ляво/, без увредена функция на бял дроб, като в периода 07.01. – 13.01.2025 г. е била приета в болница за лечение. Според експерта счупването на ребрата е причинило болка със сравнително висок интензитет, довело е до затруднено дишане, трудно и болезнено придвижване, затруднено лягане и ставане, както и затруднено самообслужване с левия горен крайник. За срастването на ребрата са били необходими 30-40 дни, а за възстановяване на възможността за полагане на тежък физически труд още 30-40 дни. При извършване на прегледа не са установени рани и белези от рани като вещото лице сочи, че за в бъдеще пострадалата няма да търпи болки, страдания и физически неудобства от счупванията.

От заключението на вещото лице по СПЕ се установява, че в резултат на произшествието е настъпила негативна промяна в психичното и емоционалното състояние ма пострадалата, характеризираща се със страхови изживявания, нарушения на съня, нервна слабост, раздразнителност, избухливост и нарушена социална адаптация. Според експерта, психотравмата е с висок интензитет и към датата на прегледа, което налага прием на медикаменти. При проведеното психологично изследване експертът е установил, че емоционалната сфера на освидетелстваната е с характеристиките на емоционална 2 лабилност, чувствителност, която при фрустрация лесно прави преход към свръхчувствителност. В характеровите й особености се отчита страхова готовност, която в нейния емоционален фон предполага бързо ескалиране на страхови изживявания, с които не винаги се справя успешно. Състоянието на тревожност провокира лесна плачливост, невъзможност да се концентрира в ежедневните си дейности, като и на малки неблагополучия в ежедневието тя реагира с раздразнителна слабост и избухливост – нехарактерни за характера и нейната личностова реактивност. Проявата на тази слабост я води до инертност в поведението и ограничаване пълноценното й справяне с домакинските си задължения. Все още чести остават ретроспекциите към инцидента на претърпяната злополука, последиците от нея и мисълта, че това отново може да се случи. Установена е остра стресова реакция, довела до разстройство на адаптацията й към нейния социален живот, която в момента е на етап, в който се дезактуализират като сила емоционалните изживявания.

От показанията на свидетели А. М. А. и Й А. М., които съдът кредитира като непосредствени и взаимно допълващи се, но и преценени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед тяхната заинтересованост се установява, че след удара, пострадалата е изпитвала силна болка в областта на гърдите, което наложило да бъде приета в болница, където престояла седем дни, тъй като се установило, че има счупени две ребра. По времето на престоя в болничното заведение за ищцата се грижели съпругата на сина й и една тяхна близка, а след изписването й, в продължение на три месеца била на легло. Както в болницата така и в първите два-три месеца от следболничното лечение, постадалата постоянно ползвала чужда помощ при задоволяване на физиологични нужди и при хранене. След инцидента, често се оплаквала, че сънува произшествието и изпива страх от пътуване с автомобил за себе си и близките си, каквито страхове преди това не е имала. Преди произшествието се занимавала с къщата, градината и отглеждането на домашни животни, но след него всички тези дейности се вършели от съпруга й. Продължавала да се оплаква от болки в лявата част на ребрата, а понякога вечер пиела обезболяващи и сънотворни.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение №22 от 11.03.2022 г. по гр. д. №117/2021 г. на Върховен касационен съд и редица други.

Степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по-горе в мотивите, са обусловили болки, страдания със значителен интензитет в първите два месеца след катастрофата и са довели до необходимост от активната чужда помощ, като процесът на физическо възстановяване е приключил напълно в рамките на около шест месеца след инцидента, но преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение 3 са нанесли психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищцата и към настоящия момент не е преодоляла напълно.

Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпеният инцидент се е отразил негативно върху неимуществената сфера на ищцата, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Шумен, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лева. Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до уважения размер от 26 000 лева /13293.59 евро/, поради което решението в обжалваната осъдителна част, следва да се потвърди.

При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ищцата, следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция размер, съобразно обжалваем интерес в осъдителната част (8180.67 евро), в размер на 500 евро с включен ДДС.

Възнаграждението се определя съоразно обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на делото и факта, че производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание. С оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатса работа възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда.