Решение № 177 от 20.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100500041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№46183/06.12.2023г. по описа на БРС, предявена от Х. А. Ч. с ЕГН **********, чрез адвокат Е. Топузанова , против Решение № 2310/14.11.2023г., постановено по гр.д.№ 2569/2023г. по описа на РС-Бургас, с което ответникът –въззивник е осъден да заплати на ищеца „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, неустойка в размер на 3326,10лева, ведно с обезщетение за забава върху тази сума, на основание сключено между страните допълнително споразумение от 25.05.2021год. за обучение за придобиване на специалност, към постоянен трудов договор от 06.08.2020год.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради допусната множество нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила;освен това съдът не бил обсъдил в цялост всички представени му доказателства, както и възраженията на ответника,а с решението си въвеждал аргументи в полза на ищеца,които същият не бил въвел по делото.Във въззивната жалба се твърди, че било незаконосъобразно изменението на трудовия договор на д-р Ч. с „УМБАЛ“-Бургас от безсрочен в срочен такъв,тъй като липсвало изискуемо според чл. 67, ал. 3 от КТ изрично заявено писмено съгласие от работника;цитира съдебна практика:

Решение № 284 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр, д. № 1154/2010 г., Щ г. о., ПС Решение № 53 от 19.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 2907 /201 Зг., IVr. о., ГК.Несъстоятелни били съображенията за това, че трудовият договор бил „новиран“, тъй като хипотезата на чл. 11, ал. 1,т.1 от Наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването/ изисквала да се сключи срочен договор с лекаря - специализант за срока на обучението;изложени са правни съображения за това, че цитираната от съда разпоредба на чл. 11, ал. 1, т, 1 от Наредбата не можела да дерогира императивна разпоредба на Кодекса на труда, който е нормативен акт от по-висока степен, поради което в отношенията между д-р Ч. и работодателя „УМБАД Бургас“ АД следвало да бъде спазено условието на чл. 67, ал. 3 от КТ и да се изисква писмено изразено волеизявлението на работника, отправено до работодателя, в което ясно и 1 безусловно се изразява воля за превръщането му от безсрочен в срочен.При липса на такова, сключеното допълнително споразумение от 22.05.2021год. за обучение и придобиване на специалност било нищожно и не е породило действие между страните, поради което претенциите за заплащане на неустойка, предвидена в него е неоснователна.На следващо място се изтъкват съображения за това, че дори и да се приеме за действително допълнителното споразумение, съдът е следвало да кредитира възражението за това, че „УМБАЛ - Бургас“ АД не е изправна страна по допълнителното споразумение и поради това няма право да претендира неустойка.Излагат се съображения и се цитира съдебна практика: Решение № 21 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 470/2009 г., II т. о., ТК,според което за да бъде ангажирана отговорността по чл. 92 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да съществува задължение; 2/ това задължение да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3/ неустойката да е уговорена между страните; 4/ кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.Въззивникът заявява, че работодателят не е изпълнявал своите задължения по допълнителното споразумение към трудовия договор и затова нямал право да получи уговорената в него неустойка;сочи, че работодателят единствено и еднократно е предоставил платен отпуск на д-р Ч. за участие в обучение по модул „Реанимация и интензивна терапия при сърдечносъдови и белодробни спешни състояния и синдроми и други“, предвидено в индивидуалния обучителен план и проведен в МУ-Варна в период от 14.02.2022 до 04.03.2022 год., но не е изпълнил задължението си да заплати цената на теоретичното обучение по специалността.Това се установявало от представено по делото платежно нареждане,от което се установявало, че д-р Ч. сам е заплатил на МУ-Варна стойността на проведеното теоретично обучение по индивидуалната програма. Освен това работодателят не изпълнил и друго свое задължение по чл. 9. ал.1 от споразумението във връзка с чл.11, ал. 3 от Наредбата - да осигури на специализанта обучението в друго лечебно заведение за частите от учебната програма, за които „УМБАЛ-Бургас“ АД не може да проведе,каквото в случая по индивидуалния план за обучение по специалността за периода от 01.10.2021год. до 29.10.2021год. е било предвидено в УМБАЛСМ НИ Пирогов : 4- седмично обучение по модул „Спешни състояния в пулмологията“ , което е следвало да се проведе в УМБАЛСМ НИ Пирогов. До прекратяване на трудовия договор на 29.07.2022 год. „УМБАЛ - Бургас“ АД не е изпратила д-р Ч. в УМБАЛСМ Н.И Пирогов .На следващо място работодателят не изпълнил задължението си ,предвидено в чл. 10 от споразумението във връзка с чл. 25, ал. 3, вр. ал. 1, б. „б“от Наредба № 1/22.01.2015 год. на M3, а именно: при прекратяване на трудовия договор със специализанта да му издаде удостоверение за преминатото до момента практическо обучение. Това удостоверение било от значение за професионалното развитие на въззивника, както и при евентуално продължаване на специализацията му в друга база за обучение.Така изложените задължения на работодателя към обучителния план на д-р Ч.,които не са били изпълнение от УМБАЛ АД-Бургас,се отразили демотивиращо и са довели до вземане на решение за прекратяване на трудовия договор от д-р Ч..На следващо място се изтъкват съображения и доводи за необоснованост изводите на първоинстанционния съд за действителност на клаузата, с която в полза на болницата е уговорено задължение за заплащане на неустойка в троен размер на направените от нея разходи за обучението на специализанта при едностранно прекратяване на обучението от негова страна;твърди се , че не били обсъдени възраженията на ответника за нищожност на т.14.1 от допълнителното споразумение поради противоречието й със закона и с добрите нрави. Във основа на тази клауза болницата претендира сума в размер на 3326,10лева, въпреки че изплатеното от нея на лекаря е 1108,70 лева - за платен служебен отпуск от 14 дни, ползван в периода от 14.02.2022год. до 04.03.2022 год. за провеждане на предвидено в учебната програма теоретично обучение в МУ-Варна,но предоставянето на платен отпуск за обучение било нормативни задължение на работодателя, което изначално не можело да служи като основание за претендиране на вреди към работника/служителя. Заявява се, че от приложената Заповед за отпуск № 978/09.03.2022год. било видно, че работодателят е разрешил служебен отпуск за периода от 14.02.2022г. до 04.03.2022г.Заповедта била издадена на 09.03.2022 г., след като отпускът е бил ползван.Обсъждайки отразеното в тази 2 заповед въззивникът извежда довода за недобросъвестно оформяне от работодателя на ползваният отпуск като служебен явно с единствената цел да осигури правото си да претендира неустойка в трикратен размер на платената сума за служебен отпуск.Заявява се, че съдът пропуснал да вземе под внимание заявление на представителя на УМБАЛ АДБургас от съдебно заседание, според което претенцията за неустойка е в този размер тъй като има за цел да бъдат компенсирани вредите, които ищецът търпи, защото е бил лишен от квалифицирания труд на д-р Ч., за чието обучение бил вложил средства.Въззивникът цитира указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на БКС по т. д. № 1/2009 г., ОСТК,според което договорната неустойка е нищожна поради нарушение на принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла на чл. 26. ал. 1 ЗЗД когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.В случая, доколкото работодателят претендира компенсиране на вреди от непрестиране на квалифициран труд по специалността, неустойката е уговорена като компенсаторна. Липсата на настъпване на такива вреди правел неоснователна претенцията на ищеца да получи неустойка. Крайният извод е за това, че уговорената в чл. 14, ал. 1 от допълнителното споразумение неустойка нарушавала принципите на справедливост и моралните правила, поради което,се счита същата за нищожна.Излагат се съображения срещу мотивите на районния съд относно възражението на д-р Ч. за прекомерност на неустойката; сочи се, че доколкото обучението не е било завършено и не е придобита нова квалификация, работодателят не търпи вреди под формата на пропуснати ползи от непрестиране на квалифициран труд по специалността, поради което единствените вреди, които може да подлежат на компенсиране, се свеждат до направени от него разходи за обучението, доколкото може да се приеме, че такива са налице.Моли се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция;при условията на евентуалност-намаляне на претендираната неустойка поради прекомерност; моли се присъждане на разноските.

В срока по чл.253,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от УМБАЛ АД-Бургас с вх.№ 208/03.01.2024г.,предявен чрез изпълнителния директор д-р Миразчийски, с който се заявяват подробни и обстоятелствени съображения по всяко от оплакванията на въззивника срещу първоинстанционното решение. Сочи се, че по делото е приложена молба с вх.№ 6369/25.05.2021г. от д-р Х. А. Ч. до Изп.директор на „УМБАЛ -Бургас“ АД, с която същият м о л и да бъде преназначен на длъжност „лекар-специализант“ по спешна медицина в отделение по Спешна медицина, считано от 01.06.2021г.,след което е подписано допълнителното споразумение от 25.05.2021г. към Трудов договор. По тази причина намира, че били налице законови предпоставки, които обуславяли превръщането на безсрочния трудов договор в срочен. Съгласието на работника: безсрочният му трудов договор да се превърне в срочен, било дадено с подадената молба до работодателя за преназначаването му на длъжност „Лекар-специализант по спешна медицина“ в отделение по Спешна медицина, считано от 01.06.2021г. Следователно, допълнителното споразумение било подписано в съответствие със законовите изисквания на КТ и съобразно предвиденото в Наредба No l/22.01.2015г. на M3 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването; правилни били изводите на БРС за това, че с допълнителното споразумение е новиран трудовият договор между страните при условията, посочени в него;обосновани били правните изводи на съда, че предвид смесения характер на този договор-трудов договор и договор за обучение, по отношение на неговото изпълнение и последиците от неизпълнението му са приложими общите правила на гражданското законодателство-ЗЗД.На второ място изтъква неоснователност и недоказаност на твърдението на въззивника за това,че „УМБАЛ -Бургас“ АД не е изправна страна по допълнителното споразумение и поради това няма право да претендира неустойка.Заявява,че за разходите, които д-р Ч. направил при обучението си във Варна за периода от 14.02.2022г. до 04.03.2022г., същият не подал заявление до работодателя си за възстановяването им по сочено от д-р Ч. сметка, независимо от това, че бил уведомен от работодателя от отдел „След дипломно обучение“, че ако подаде заявление, теоретичното обучение ще бъде заплатено от работодателя.Освен това в чл.40, ал.З от Наредба N°1 от 22.01.2015г. на M3“ било предвидено, че таксата за 3 теоретично обучение може да бъде заплащана от специализанта, а именно, при прекратяване на трудовия договор със специализанта да му издаде удостоверение за преминатото до момента практическо обучение. Неправилни и не отговарящи на обективната истина били възраженията на ответника за това, че УМБАЛ-Бургас не бил издал удостоверение при прекратяване на ТПО, от което да е видно проведеното през време на трудовия договор практическо обучение на специализанта – такова било издаденото и представеното по делото , а именно:Удостоверение с изх.№11351/ 02.08.22г. за практическо обучение, издадено от „УМБАЛ Бургас“ АД.Неоснователни и недоказани били твърденията на въззивника:че решението му да прекрати трудовия си договор с болницата били поради неизпълнение на поетите задължения и небрежното отношение от страна на работодателя към изпълнението на обучителния план, в каквато насока изтъкват обстоятелства и се излагат аргументи.Твърди се, че неизправна страна по трудовото правоотношение е именно д-р Ч., като излагат съображения относно правилността на първоинстанционното решение в тази насока.Излагат се съображения за неоснователност доводите на въззивника за нищожност поради противоречието със закона и добрите нрави на клаузата на т.14. 1 от допълнителното споразумение, в хипотезата на прекратяване на трудовия договор по желание на специализанта,като се излагат аргументи за правилност на съображенията в тази насока, изложени от районния съд. Първоинстанционният съд правилно в решението си приел, че процесното допълнително споразумение, свързано с предстоящото обучението на лекаря-специализант, цели да гарантира от една страна правото на специализанта да проведе обучението, а от друга страна да осигури за лечебното заведение необходимия в съответната област специалист, който да работи по придобитата специалност през следващите 5 години след завършване на обучението /т. 15.1 от договора/.По тази причина правните изводи на PC-Бургас, че договорната неустойка по т. 14.1 обезпечава пълното изпълнение на договора от страна на специализанта и обезщетява лечебното заведение за вредите,които търпи от неизпълнението, били правилни. Излагат се съображения и за търпяните от работодателя вреди под формата на пропуснати ползи поради непрестиране на квалифициран труд по специалността от д-р Ч.,както и относно направените от ответника възражения за прекомерност на уговорената неустойката.Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение.