Протокол № 2056 от 21.12.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 2056 гр. Варна, 16.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100102977 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:33 часа се явиха:

Ищецът Б. А. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от особения представител адв. С. Д., назначена по Закона за правната помощ.

Ответникът С. Д. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, редовно призовани, не изпращат представител.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Становище с вх. № 29774/16.12.2022 г., депозирано от юрисконсулт Р.Ч. – процесуален представител на третото лице – помагач ЗК “ЛЕВ ИНС”, в която същата заявява, че не могат да осигурят представител за днешното съдебно заседание, но при липса на процесуални пречки не възразява да бъде даден ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. З.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни 1 фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

Адв. Д.: Трудно ми е да предявя нови факти и обстоятелства, защото последното, което направих като опит да отговоря на поставените въпроси беше да изпратя Вашите указания във Врачанския затвор, където е ищеца. Той ми се обади във вторник тази седмица, като твърдеше, че е изпратил писмо с всички свои обяснения. До днес обаче такова писмо не е получено. Уведомила съм и Окръжен съд и Адвокатска колегия, ако се получи нещо да ми се обадят. Не знам кога ще пристигне това писмо. Снощи са разрешили на ищецът да ми се обади, той ми звънна и каза, че намалява на 50 000 лв. иска си. Каза, че пак ще праща писмо.

Обясних му, че няма смисъл да го праща, но това е неговата воля. Това, което е по делото, само това мога да представя на съда. Казах му, че така голословно изявление 50 000 лв. много ме ангажира, защото все пак аз съм особен представител. Ако съда реши да го приеме, това е телефонен разговор.

Моля, тъй като в доклада не е посочено кога всъщност е установено по безспорен начин, че Ф. И. е починал, да прибавим, че това става известно с Решение на ВРС от 08.02.2019 г. тъй като имаме спор относно погасителната давност и Застрахователната компания се позовава на датата на смъртта, то реално погледнато към него момент нямаме акт за смърт, а той е впоследствие. Твърдя от името на доверителя ми, че той е узнал, че починалото лице на автомагистрала Хемус на 03.05.2015 г. е неговия брат едва миналата година, когато е бил търсен от следовател от Окръжна следствена служба във връзка с това дело. Каза ми, че е знаел от миналата година, но примерно достоверен е фактът на съдебното решение.

Моля, във връзка с това, което ми сподели доверителя ми в разговор снощи иска да бъде намален от 90 000 лв. на 50 000 лева, като Б. И. ми заяви, че желае да се откаже от разликата над 50 000 лв.

Адв. З.: По отношение на намаляването на исковата претенция считам, че е допустима, направена в първото по делото съдебно заседание, изцяло в прерогатив на ищеца и следва да бъде уважена.

По отношение на наличието на нови факти и обстоятелства тези, които заяви колегата особен представител на ищеца, на практика не са неизвестни. От наша страна няма нови факти и обстоятелства, които считаме, че са релевантни за процеса и следва да бъдат въведени.

Адв. Д.: Не става въпрос за нов факт. Аз поисках допълване на проекто – доклада с указване кога всъщност е станало известно.

2

СЪДЪТ на основание чл. 214 от ГПК намира, че искането за допускане на изменение на размера на предявения иск следва да бъде уважено. Допустимо направено е в първото по делото съдебно заседание, поради което размерът на иска следва да бъде изменен до сумата от 50 000 лв., неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на ответника на автомагистрала Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА на осн. чл. 214 от ГПК изменение на цената на иска чрез намаляне на същия и приема, че съда е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника С. М. Д. да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лева в следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на ответника на автомагистрала Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч., ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.05.2015г. до окончателното й изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Б. А. И. против С. М. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на разликата над 50 000 лева до 90 000 лева, на основание чл. 233 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес, за явилите се страни и от получаване на съобщението за третото лице – помагач.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Б. А. И. с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника С. М. Д. да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лева в следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на брат му Ф. А. И. при ПТП с участието на ответника на автомагистрала Хемус в посока от гр.Варна- към гр.Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч., ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.05.2015г. до окончателното й изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата и уточняващата молби ищецът Б. А. И. твърди, че неговият брат Ф. А. И. е починал след пътен инцидент на 03.05.2015г., когато предвижвайки се пеша на автомагистрала Хемус в посока Варна-Девня, след пътен възел Летище Варна около 21:30ч.

3 е бил ударен от лек автомобил марка „Сузуки“ с рег.№ В 0377 ВВ управляван от ответника С. Д. М., което е причинило смъртта му. Твърди, че след извършена проба за алкохол на ответника е установено наличие на алкохол в кръвта му над 1,2 промила. Посочва, че изтърпява наказание лишаване от свобода и новината за смъртта на брат му го е сринала.

Твърди, че приживе с Ф. са живели заедно и са разчитали един на друг, а смъртта му е причинила болки и страдания, за обезщетяването на които претендира обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на смъртта – 03.05.2015г. до окончателното изплащане. Уточнява, че самоличността на починалото в следствие на ПТП лице е установена едва на 20.07.2018г., но към този момент не е бил издаден акт за смърт, поради което счита, че не е изтекла погасителна давност за иска за вреди.

В уточняваща молба от 09.03.2022г. ищецът посочва, че в постановление на ОП[1]Варна по досъдебното производство е прието, че смъртта на Ф. И. е настъпила в следствие на това, че същият се е движил в активната лента на движение на автомагистралата в нарушение на правилата по ЗДвП, при висока концентрация на алкохол в кръвта, като това е било основната причина за настъпване на ПТП, но въпреки това счита, че отговорен за смъртта му е водачът на автомобила причинил катастрофата и смъртта му.

Посочва, че е налице влязло в законна сила постановление на прокурор при ОП-Варна по ДП № 114/2021г., с което е постановен отказ от образуване на наказателно производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. М. Д. е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Не оспорва, че Ф. И. – брат на ищеца е починал на 03.05.2015г. в следствие на настъпил пътен инцидент с участието на ответника С. М..

Твърди обаче, че с постановлението от 21.10.2021г. по преписка № 1470/2015г. по описа на ОП Варна и ДП № 114/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Варна е прието, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и същото не е извършено виновно от С. М..

Посочва, че пострадалият Ф. И. е допринесъл за вредоносния резултат с факта, че е бил в състояние на алкохолно опиянение с 4,7 промила алкохол в кръвта. Отделно от това прави възражение за погасяване по давност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди.

По искане на ответника с определение от 23.08.2022г. е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника С. М. Д. - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.219 от ГПК.

В предоставения срок за отговор е депозирано становище от третото лице помагач на ответника за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради предявяването му извън давностния срок за това – искът е предявен в съда повече от 5 години след настъпване на смъртта на Ф. И. на 03.05.2015г.

Оспорва се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания от настъпилата смърт на Ф. И., както и наличието на родствена връзка между двамата. Дори да се приеме, че са братя, то се твърди, че легитимирани да претендират обезщетение за 4 смъртта на Ф. И. са неговите най-близки роднини – дете и съпруга, а не и неговият брат, с който не са били в трайна и дълбока емоционална връзка. Оспорва се ищецът да е имал с пострадалия отношения, които да обосновават правото му на обезвреда. Оспорват се и твърденията в исковата молба, че вина за настъпване на смъртта на Ф. И. има водачът на МПС, с което е причинена смъртта – ответникът С. М., като се посочва, че същото е случайно деяние.

Оспорва се твърдението, че Ф. И. е починал единствено в резултат на ПТП, като се посочва, че за това е допринесло и състоянието му на силно алкохолно опиянение. Твърди се, че водачът на МПС – С. М. е управлявал автомобила със съобразена за пътната обстановка скорост, а причината за настъпилата смърт на лицето се заключва изцяло 2 в неговото виновно поведение, т.е налице е пълно съпричиняване на вредата от страна на пострадалия изразяващо се в излизане в активната лента на пътното платно във време с намалена видимост в състояние на силно алкохолно опиянение. В случай на извод за основателност на исковата претенция се твърди, че е прекомерно завишен размерът на претендираното обезщетение. По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, прави се възражение за погасяването й по давност с изтичане на 3 годишен срок считано от датата на настъпване на произшествието.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни твърдения, а именно: че е претърпял неимуществени вреди – психически стрес, болки и страдания от посочения вид, които са следствие на настъпилата на 03.05.2015г. смърт на неговия брат Ф. И. в следствие на неправомерното и противоправно поведение на ответника причинил на посочената дата ПТП, довела до смъртта на брат му, както и размера на претенцията и твърденията си за момента, в който е узнал кога е настъпила смъртта на неговия брат;

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да установи правоизключващите си възражения, включително че на 03.05.2015г. е управлявал автомобила си във времето и на мястото на настъпване на ПТП при спазване на правилата на ЗДвП; че настъпилата смърт на Ф. И. е случайно деяние, както и възражението си за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия с факта на появата му в активната лента на пътното платно на 03.05.2015г. с концентрация на алкохол в кръвта от 4,7 промила;