Решение № 94 от 17.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Велико Търново, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20254001000290 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 42 от 11.08.2025 г., постановено по търговско дело № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, съдът е: осъдил , на основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 477 от Кодекса за застраховането, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на В.

В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, ***********, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 17.07.2021 г., причинено при управление на мотоциклет марка „ГАС ГАС“, модел „ЕЦ 300“, с рег. № ОВ 14***, за който е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.12.2021 г. до окончателното и изплащане.

Отхвърлил иска с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 477 КЗ за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева.

Осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и 1 адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. С. К. Н. от Софийска адвокатска колегия сумата от 2 300 (две хиляди и триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, ***********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 647,14 (шестстотин четиридесет и седем лева и четИ.десет стотинки), представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Осъдил, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Ловеч, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от иска, сумата от 245,71 (двеста четиридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от адв. С. К. Н., в качеството и на пълномощник на ищеца В. В. К..

В жалбата са развити оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено при нарушение на материалния закон (включително чл. 52 ЗЗД), при процесуални нарушения и необоснованост. Излага се, че определеното обезщетение е занижено и несправедливо с оглед характера на телесните увреждания, продължителността и интензивността на болките и страданията, проведеното лечение (включително оперативни интервенции и последваща операция по демонтаж), остатъчните последици, както и психоемоционалните преживявания. Поддържа се, че съдът неправилно е отчел икономическите показатели и е приложил неправилно критерия „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД, при позоваване на ППВС № 4/1968 г. и практика на ВКС. Навеждат се доводи и относно началния момент на законната лихва при иск по чл. 432 КЗ, с позоваване на правилата на КЗ (вкл. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 496 и чл. 497 КЗ) и твърдение, че лихвата е дължима от датата на извънсъдебното предявяване на претенцията – 21.09.2021 г.

С жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло до сумата 35 000 лв., правилно определяне на началната дата на дължимата лихва, както и присъждане на направените разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна.

2

Ответникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно незаконосъобразно, като в отговора са развити възражения в следните насоки: и липса на категорични доказателства относно механизма на ПТП и участието на застрахования водач; наличие на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД; прекомерност на присъденото обезщетение и несъответствие с критерия по чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС.

Направено възнаграждение. е възражение и за прекомерност на претендирано адвокатско

Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

С отговора е направено доказателствено искане за допускане на нова съдебнотехническа експертиза от различно вещо лице или тройна експертиза, което съдът е отказал с определението си по чл.267 ГПК.

По делото се установява, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал въззивна жалба против Решение № 42/11.08.2025 г.. С Разпореждане № 248/17.09.2025 г. Окръжен съд – Ловеч е оставил без движение въззивната жалба на ответника. Поради неизпълнение на указанията, с Разпореждане рег. № 282/20.10.2025 г. по т. д. № 20224300900018/2022 г. ОС – Ловеч е върнал въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

При тези данни въззивното производство се развива само по въззивната жалба на ищеца, при процесуалното положение на ответника като въззиваем, подал писмен отговор.

Въззивната жалба е насочена срещу отхвърлителната част на решението, а именно за разликата над присъдения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв., или за сумата 15 000 лв., като изрично е посочен обжалваем интерес в размер на 15 000 лв., както и в частта на определения от първоинстанционния съд начален момент на законната лихва върху присъденото обезщетение, както и в частта на присъдените разноски.

Въззивната жалба на В. В. К. е допустима: подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в обжалваемата част, в рамките на установения преклузивен срок, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.

260 и чл. 261 ГПК. Налице е правен интерес от обжалването.

Въззивният съд, в изпълнение на служебното си задължение по чл. 269 ГПК, намира, че първоинстанционното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и в изискуемата от закона писмена форма.

3

Производството е образувано по предявен от В. В. К., чрез пълномощника му адв. С.

Н., срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.07.2021 г. около 15:45 часа в с. Черни Осъм, управлявал мотоциклет марка „Симсон“, модел С51В, с рег. № ОВ 09***. В същото време движещият се в обратна посока от с. Черни Осъм към ВЕЦ „Черни Осъм“ мотоциклет марка „ГасГас“, модел ЕЦ 300, с рег. № ОВ 14***, управляван от М. К. С., навлязъл в лентата за неговото движение и го ударил. Поддържа, че виновен за настъпването на произшествието е водачът М. С., който с навлизането си в лентата за насрещно движение е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие.

Ищецът твърди, че в резултат на произшествието е получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка в долната и трета, както и охлузвания и кръвонасядания по голяма площ от меките тъкани в областта на левия крак. Посочва, че по спешност е бил приет в лечебно заведение, където му е било проведено оперативно лечение. Поддържа, че вследствие на получените увреждания е претърпял значителни болки и страдания, като оценява претърпените от него неимуществени вреди на сумата 35 000 лв.

Според изложеното в исковата молба към датата на настъпване на произшествието за мотоциклета „ГасГас“, управляван от М. С., е била сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/121001803879 със срок на действие до 24.06.2022 г., сключена със ЗК „Лев Инс“ АД.

Поради това поддържа, че ответното дружество носи отговорност за обезщетяване на причинените му от застрахования водач вреди, като искът е предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Твърди още, че е отправил до ответното дружество извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди, по която не е получил плащане на претендираното обезщетение.

С оглед изложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие от 17.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2021 г. до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, а при условията на евентуалност – като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

Ответникът поддържа, че не са били налице предпоставките за предявяване на пряк 4 иск срещу застрахователя, тъй като извънсъдебната претенция не е била надлежно комплектована с необходимите документи за установяване на обстоятелствата относно процесното пътнотранспортно произшествие и отговорността за неговото настъпване.

Твърди, че по образуваната при него щета е изискал допълнителни документи, включително акт за приключване на наказателното производство, които не са били представени, поради което не е приключила процедурата по доброволно уреждане на претенцията. Поддържа, че липсата на изпълнение на задълженията по чл. 380 КЗ обуславя недопустимост на предявения иск.

По същество оспорва всички твърдения на ищеца относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, вината на водача на мотоциклета „ГасГас“ и наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. Поддържа, че от представените към исковата молба доказателства не може да бъде направен еднозначен извод относно начина на настъпване на произшествието и причините за него, както и че липсва влязъл в сила акт на компетентен орган, установяващ противоправно поведение на застрахования водач. Счита, че не е установен механизмът на настъпване на произшествието, поради което не са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително противоправност, вина и причинна връзка между поведението на застрахования водач и настъпилите вреди.

Ответникът твърди, че за процесното произшествие е било образувано наказателно производство, което към момента на подаване на отговора не е било приключило, поради което счита, че наказателното производство е преюдициално спрямо гражданския спор.

Поддържа, че именно в рамките на наказателното производство следва да бъдат установени механизмът на деянието, неговият извършител и вината, като изходът на това производство е от значение за правилното разрешаване на настоящия спор.

При условията на евентуалност ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Поддържа, че последният е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена и превишена скорост, не е използвал най-дясната свободна лента за движение и не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство. Твърди, че ако ищецът е съобразил поведението си с нормативните изисквания, произшествието не би настъпило или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Поради това счита, че е налице принос на пострадалия за настъпването на вредите, респективно основание за намаляване на евентуално дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.