Определение № 379 от 26.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Велико Търново, 25.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500182 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК .

Подадена е частна жалба вх. № 3756 от 29.02.2024 г. от Г. В. В. срещу определение № 87/14.02.2024 г., постановено по гр. д. № 395/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса във връзка с молба по реда на чл. 303 от ГПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а именно определение № 22/17.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо и постановено в противоречие със закона и Вътрешните правила на съдилищата, тъй като от една страна Окръжен съд – Ловеч не е компетентен да администрира молбата му след изпращане на делото по компетентност на Административен съд – Плевен, а от друга страна компетентен да се произнесе по исканията му е ВКС. Излагат се и твърдения за лично отношение на съдията – докладчик поради участие в медийно известни кръгове на влияние. Иска се от ВКС да отмени обжалваното определение поради постановяването му от незаконен състав и да разпореди продължаване на съдопроизводствените действия.

С обжалваното определение № 87/14.02.2024 г., постановено по гр. д.

№ 395/2022 г. Окръжен съд - Ловеч е оставил без уважение молбите на Г. В.

1

В. за освобождаване от държавна такса в размер на 5 лв. по депозираната молбата за отмяна вх. № 1249/22.01.2024 г. и предоставяне на правна помощ, като е приел, че същият разполага с финансова възможност да заплати дължимата такса и да заплати възнаграждение на адвокат, а наред с това по отношение на втората молба е налице и хипотезата на чл. 24 ЗПрП. В определението е посочено, че същото подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. По отношение на подаването на жалбата в срок е постановено определение № 2957/12.06.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2016/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че законният срок е спазен.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че ОС - Ловеч не е компетентен да администрира молбата за отмяна и акта му е нищожен на това основание. Съгласно чл. 306 ал. 3 ГПК първоинстанционният съд в случая ОС - Ловеч, както е приел и ВКС, изпращайки молбата за администрирането й на този съд следва да се произнесе по направените искания за освобождаване от такса и за допускане на правна помощ, тъй като същите са направени във връзка с подадената молба за отмяна, която администрира.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Въззивният съд приема, че преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК е индивидуална и се прави към момента за подаване на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, като следва да се съобразят както дължимия размер на държавната такса и разноските в производството, така и конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на лицето да я внесе, като съдът следва да направи обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова 2 заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да заплати дължимите държавни такси и разноски. Като съобрази представената пред ОС Ловеч декларация относно възрастта, семейното състояние на частния жалбоподател, както и обстоятелството, че същият е лишен от свобода от дълъг период от време, не работи и не получава трудови или други доходи, няма данни да притежава банкови сметки с парична наличност, нито има възможност да се разпорежда с имотите си, за да извлече парични средства от същите, както и служебно известното на съда обстоятелство, че частният жалбоподател е завел множество граждански дела, по всяко от които има искания за освобождаване от такси и разноски, въззивният съд приема, че същият не разполага с финансови средства, които да му позволяват да заплати дължимата държавна такса по подадената от него молба за отмяна в размер на 5 лв., с която с оглед характера на производството биха се изчерпили разноските му по делото и да остане да разполага с достатъчно средства за задоволяване на житейските му нужди на лишен от свобода. Обстоятелството, че частният жалбоподател притежава имущество, върху което са наложени възбрани в полза на трети лица, както е посочил и първоинстанционния съд не е достатъчно за да се приеме, че същият реализира доходи от това имущество. При съобразяване на гореизложеното въззивният съд намира, че с разполагаемите парични средства частният жалбоподател не може да заплати дължимата за производството по искането по чл. 303 от ГПС държавна такса в размер на 5 лв. въпреки минималния й размер. С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че определението на ОС Ловеч следва да бъде отменено в тази му част и частния жалбоподател бъде освободен от заплащането на държавна такса.

Въззивният съд приема, че правилно първоинстанционния съд е отхвърлил искането за допускане на правна помощ по искането за отмяна в хипотезите на чл. 24 т. 1 и т. 2 от ЗПП . Съгласно цитираната разпоредба правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, което кандидатства за помощ /т.1/ или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима /т.2/. В конкретният случай от ВКС се иска отмяна на определение на ВтАС само в частта, в която Г. В. е осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лв.. При съобразяване на обстоятелството, че дори минимално предвиденото съгласно НЗПП възнаграждение на служебен 3 адвокат многократно надвишава интереса на молителя по молбата за отмяна, както и обстоятелството, че производството по допустимостта на молбата за отмяна се развива в закрито съдебно заседание без участие на страните, т.е. не се изисква процесуално представителство, съдът приема, че в конкретната хипотеза предоставянето на правна помощ на частния жалбоподател не е оправдано от гледна точка на ползата, която би му донесла. Съдът съобрази също, че при администриране на молбата за отмяна първоинстанционият съд не може да обсъжда допустимостта й, доколкото това е от компетентността на ВКС, но все пак следва да извърши преценка при предоставяне на правна помощ по чл. 24 от ЗПП дали подадената молба за отмяна на това определение не е очевидно недопустима и приема, че в конкретният случай с оглед постановеното определение № 3947/07.12.2023 г. гр.д. № 5013/2023 г. на ВКС, І г.о. по идентичен казус на същата страна може да се направи обоснован извод в тази насока. В посоченото определение, известно на частният жалбоподател като страна по него ВКС приема, че атакуваният съдебен акт, в конкретният случай определение № 41 от 25.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 460/2022 г. на ВтАС е влязло в сила определение за потвърждаване на разпореждане за връщане на подадена частна жалба и не е съдебен акт, с който се разрешава спор за материално право или който има сходни правни последици с тези на влязло в сила съдебно решение, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, поради което подадената молба за отмяна на това определение следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че определението на ОС Ловеч следва да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 87/14.02.2024 г. по гр.д. № 295/2022 г. на Ловешкият ОС в частта, в която е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса във връзка с молба по реда на чл. 303 от ГПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а именно определение № 22/17.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

4

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Ловеч от заплащане на дължимата държавна такса по депозираната по реда на чл. 303 от ГПК молба вх. № 1249/22.01.2024 г. по описа на ВКС за отмяна на определение № 22/17.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 87/14.02.2024 г. по гр.д. № 295/2022 г. на Ловешкият ОС в частта, в която е оставена без уважение молбата на Г. В.

В. за предоставяне на правна помощ по молба по реда на чл. 303 от ГПК за отмяна на определение № 22/17.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 462/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се потвърждава определението на ОС Ловеч може да се обжалва от частния жалбоподател пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от същото, с частна касационна жалба, като жалбата следва да се подаде до ВтАС за администрирането й. В останалата му част определението е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5