Решение № 82 от 06.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Бургас, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20212001000206 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 264662, подадена от НАП, срещу решение № 65 от 12.03.2021 т. по т. д. н. № 339/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което, по молбата на „Р.Д.“ ЕООД присъединените кредитори: „О. АД; О. К. Н.; А.“ А.ОЛ“ ЕООД и „Ц.“ ЕООД на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността; открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелността на „В.“ ООД; определена е начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността – 01.01.2017 г.; наложени са всеобща възбрана и запор върху имуществото на „В.“ ООД и е постановено прекратяване дейността на предприятието на търговеца; постановено е спиране на производството по несъстоятелност като на длъжника и кредиторите е указана възможността и правото по чл. 629б ТЗ да предплатят сумата от 15 000 лв. за покриване началните разноски в производството по несъстоятелност, като са предупредени за неблагоприятните последици при невнасяне на определената от съда сума в едногодишен срок от вписване на решението.

Във въззивната жалба подадена от НАП решението се обжалва в 1 частта относно определената начална дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост – 01.01.2017 г. С оглед установените от експертното заключение по делото коефициенти на ликвидност за търговеца „В.“ ООД към 2013 г. е оспорен изводът на съда за влошаване на финансово – икономическото състояние на дружеството едва към 01.01.2017 г.

Съдът на направил изследване относно състоянието на длъжника в хипотезата на чл. 608, ал. 2 ТЗ, презюмираща този факт при липсата на заявяване за обявяване в ТРРЮЛНЦ на годишните финансови отчети за три години на дружеството спрямо датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Такава в случая била подадена на 11-ти август 2016 година като по партидата на В. ООД в ТРРЮЛНЦ не били постъпвали заявление за обявяване на годишните финансови отчети от 30 юни 2012 година. Поддържа се, че било възможно откриване на производството по несъстоятелност и на двете основания като в случай не различия в датите и предпоставките като начална дата на неплатежоспособността следвало да се обяви по-ранната дата спрямо момента на постановяване на решението

Иска се отмяна на решението в посочената част – за определяне начална дата на свръхзадължеността и неплатежоспособността на „В.“ ООД, с ЕИК ************* – 1-ви януари 2017 г. и вместо това – определяне на началната дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост на „В.“ ООД – 31.12.2013 г.

Приложени са писмени доказателства относно активната легитимация на въззивника.

В срока по чл. 263 ГПК не е подаден отговор от въззиваемите длъжника и кредиторите, предявили молба за откриване на производството по несъстоятелност.

Бургаският апелативен съд, в свое определение от 7-ми октомври 2021 г., прие, че жалбата е допустима – като подадена надлежно легитимирано лице съгласно чл. 613а, ал. 2 ТЗ – държавата чрез НАП като кредитор за вземане, произтичащо от представените с въззивната жалба влезли в сила ревизионни актове 02251100083 от 07.12.2011 г. и Р02000214001418-091-001 от 20.04.2015 г., установяващи публичноправни задължения.

2

По основателността на жалбата, съобразно правомощията си по чл.

262 ГПК и чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ въззивният съд, съобразява следното:

Обжалваното решение е валидно, като с оглед обхвата, определен от обжалването единствено на началната дата на несъстоятелността и свръхзадължеността, в същинската част относно откриването на производство по несъстоятелност на „В.“ ООД, решението е влязло в сила и въззивният съд не може да преценява допустимостта на решението, вкл. и по отношение на онези части, които са задължителна последица от откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл - решение № 174 от 05.12.11 г. по т. д. № 567/11 г. на II т. о. на ВКС.

Във връзка с настояването във въззивна жалба, че с оглед установените от съдебно-счетоводната експертиза коефициенти на ликвидност е следвало да се обсъди предположението за неплатежоспособност поради липсата на заявление за обявяване на годишни финансови отчети (ГФО) и следва да се определи като начална датата на неплатежоспособността – 31-ви декември 2013 г., а не датата 1-ви януари 2017 г., от който момент с решението на окръжния съд е прието, че са налице и двете основания за откриване на производство по несъстоятелност – както неплатежоспособност, така и свръхзадълженост, Бургаски апелативен съд приема следното:

Съгласно приетото в решение № 348 от 19.02.19 г. по т. д. № 1022/18 г. на II т. о. презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ намира приложение с оглед и на служебно известните на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ факти, като следва да се съобрази нейният оборим характер, предвид ирелевантността на липсата на обявявани ГФО, ако се установи, че са заявявани, така и с оглед възможността на длъжника да обори предположението, като представи без съобразяване преклузиите на чл. 131- 133, чл. 147 и чл. 266 ГПК необходимите финансови отчети и доказателства. Последните следва да бъдат анализирани с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособността, въз основа на всички установени в процеса изискуеми парични задължения, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ, независимо дали те са намерили отражение в счетоводните книги на длъжника за изследвания период, като се съобрази структурата на активите и коефициентите на ликвидност, като се съобрази ликвидността и възможността за реализиране на активите. (Решение № 18 от 10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1845/2018 г., I т.

3 о., ТК, докладчик съдията К. Г.)

Съобразявайки гореизложеното, по правилността на решението в обжалваната част, БАС намира за установено следното:

От служебно известните данни съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че последният заявен за обявяване от „В.“ ООД (н) ГФО е за 2011 г. с № 20120630132752 от 30-ти юни 2012 г., като по заявлението е бил постановен отказ.

За изясняване икономическото състояние на дружеството по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, изготвена въз основа на представени от длъжника счетоводни отчети и справки на дружеството; посочени и представени от кредитора „Р.Д.“ ЕООД счетоводни отчети и справки, от анализа на които вещото лице в заключението си е установило задължения за периода 2013 г. – 2018 г. вкл. само по вид и размер, съобразно отчитането им по счетоводните сметки и главната книга, към които липсват записи за установяване на всички кредитори.

Така по сметка 152 – дългосрочни заеми е записано единствено задължение към „Ю. Б.“ АД от 13.02.2013 г. съгласно договор за заместване в дълг – 398 354.07 лв., като общият размер от 8 883 422 лв. е формиран и по салдо от предходен период – за 2012 г. Този размер на дългосрочните задължения е намален през 2014 г. с 43 801.22 лв. към „Ю. Б.“ АД и 151 463.33 лв. – прехвърлени задължения на „И.“ ООД, по партида 491 – други доверители – или общо със сумата от 234 699.60 лв. Крайното салдо е в размер на 8 453 458.34 лв., като е останало непроменено и в края на 2015 г.

По сметка 159 – други заеми и дългове са били отразени задължения за 2013 г., представляващи начално салдо от предходен период – 2012 г. в размер на 3 456 529.83 лв., който размер на задълженията е останал непроменен и в края на 2015 г.

За 2016 г. общият размер на задълженията – дългосрочни и краткосрочни е нараснал до 18 516 552.69 лв. с посочени в главната книга длъжници – „А.“ ЕООД, „Ю. Б.“ АД; „Ц.“, О.Н. и И. Й., като липсват данни за кредиторите за задължения в размер на 4 496 438.01 лв. Размерът на дългосрочните задължения е нараснал през 2017 г. с 1 478 695.54 лв. по споразумение с О.Н. – или общо 13 780 956.01 лв., като по сметка 159 не е имало движение и е отразен размера от 2016 г. – 5 717 853.53 лв. По 4 посочените сметки за 2018 г. не е отразено движение, като задълженията на „В.“ ООД (н) са нараснали със записани задължения по сметка 499 – други кредитори с 2 612 012.49 лв. – по договор за цесия, нараснал до 3 011 997.49 лв.

По делото вещото лице не е установило данни за извършени плащания към нито един от кредиторите по делото.

По въпрос 4 от заключението вещото лице е установило структурата на активите и пасивите. Относно активите се установява, че за 2013 г. същите са с балансова стойност от общо 25 673 хил. лв., от които краткосрочни – 13 166 хил. лв., от които вземания - 8 189 хил. лв.; за 2014 г. 24 866 хил. лв., от които краткосрочни – 13 648 хил. лв., от които вземания – 9 315 лв.; за 2015 г. - 25 243 хил. лв., от които краткосрочни 14 490 хил. лв., от които вземания – 10 175 хил. лв.; за 2016 г. 17 303 хил. лв., от които краткосрочни – 9 472 хил. лв., от които вземания 5 218 хил. лв.; за 2017 г. – 12 268 хил. лв.; от които краткосрочни – 7 317 лв., от които вземания 3 082 хил. лв. и за 2018 г. 12 261 хил. лв., от които краткосрочни – 7 309 хил. лв., от които вземания - също 3 082 хил. лв.

При тези данни коефициентите на обща ликвидност, определяща възможността на дружеството за покриване на краткосрочните си задължения с всички краткотрайни активи за периода от 2013 г. – 2016 г. са сравнително добри – съответно 0.84, 0.81 и 0.94, като намаляват от 0.45 до 0.29 за периода от 2016 г. до 2018 г.

Определените от вещото лице коефициенти на бърза ликвидност, изясняващи възможността на предприятието да обслужва краткосрочните си задължения с бързо ликвидни активи, без да е необходимо осребряването на суровини, незавършени производства и продукция, а само с вземания, инвестиции и парични средства, стойностите са както следва: за 2013 г. – 0.52; за 2014 г. – 0.59; за 2015 г. – 0.66; за 2016 г. – 0.17; за 2017 г. – 0.07 и за 2018 – 0.06.

Видно от определените от вещото лице коефициенти на ефективност на приходите и на разходите, този на приходите е нараствал, докато е намалявал коефициентът на разходите. От залегналия в тях размер на приходи – 1980 хил. лв. за 2013 г., 1 404 хил. лв. за 2014 г.; 1 166 хил. лв. за 2015 г.; 1 261 хил. за 2016; 623 хил. лв. за 2017 г. и 0 за 2018 г. не може да се направи извод, че 5 намаляването на размера на вземанията, участващи в размера на краткосрочните активи се дължи на тяхната събираемост. Освен това при нарастване размера на разходите, този на задълженията също е нараствал, при все, че в счетоводните книги на дружеството не са намерили отражение всички задължения: така - към ТД на НАП съгласно справка към 7-ми май 2019 г. – в размер на 10 395 512.25 лв. в т. ч. лихви за закъснели плащания 4 021 349.69 лв., а по счетоводни данни са били отразени за 2018 г. – 2 305 962.55 лв.; към О. Н. - 590 386.69 лв. съгласнсо справка от 12-ти август 2019 г.; към „О. АД, в размер на 4 779 424.71 евро по запис на заповед, издаден от „К.“ ЕООД, авалиран на 12-ти септември 2011 г., от „В.“ ООД за обезпечаване задължения на Г.“ ЕООД; към „Р.Д.“ ЕООД в размер на 5 307.38 евро ведно с лихва 6 % годишно за периода от 1-ви януари 2011 г. до 31-ви декември 2015 г., придобит от О.н Н. по договор за паричен заем с падеж 31-ви декември 2010 г.; към „И. ЕООД за заплатен от това дружество наем към „И.“ ООД по договор за наем от 16.05.2016 г. в размер на 600 000 лв. с падеж до 30-ти май 2016 г. в размер на 300 000 лв. и с падеж до 16-ти май 2012 г. в размер на 300 000 лв.

В тази връзка за периода от 2013 г. – до 2018 г. коефициентите на абсолютна и незабавна ликвидност, отразяващи възможността на дружеството да покрие текущите си задължения с бързоликвидни активи – парични средства и краткосрочни инвестиции са нулеви, като коефициентите на бърза ликвидност – установяващ възможността на дружеството да удовлетвори своите кредитори и с оглед на краткосрочните си вземания – също е под 1- ца – 0.52 за 2013 г.; 0.59 за 2014 г. и 0.66 за 2015 г., като спада до 0.17 за 2016 г. и 0.06 и 0.07 за 2017 и 2018 г.