Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3744 от 10.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8906/2022
Вид
Решение № 3744
Подписан
10.07.2023
В сила
10.07.2023
Състав
Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Теодора Мирославова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.43, ал.5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.9, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.9 · Закон за държавния служител
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.403, ал.1 · Закон за съдебната власт
  • чл.20 · Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
  • чл.100 · Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 3744 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

ТеоД. М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508906 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20164112 от 27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 54110/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 30 състав, е отхвърлен предявеният иск от М.НА В.Р. срещу Е. Х. Н. – за заплащане на сумата от 363, 35 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 24.09.2019 г., до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски. Ищецът е осъден да заплати на ответника, сумата от 350 лв. – сторени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от М.НА В.Р., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно. В качеството си на вещо лице ответницата е изготвила експертизи през 2016 г. и 2017 г. по дела пред СГС, ОС-Благоевград и РС-Сандански, като е получила неправомерно възнаграждение в размер на 363, 35 лв., от които: 270 лв. от СГС, 25, 41 лв. – от ОС-Благоевград и 67, 94 лв. – от РС-Сандански. По време на работата си ответницата не е била в отпуск, а е получавала трудово възнаграждение за същия период от ищеца. За времето на явяването си в съдебни заседания ответницата е получавала едновременно две възнаграждения – заплата от бюджета на МВР, както и възнаграждение от съд. Поддържа, че призоваването и явяването в съдебно заседание като вещи лица на служителите във връзка с извършените експертизи се явяват последващи във времето действия спрямо изготвянето на сметките и не са отразени в тях.

Неизплащането на неотразените в сметките разходи а труд води до вреди за бюджета на МВР. Явяването пред съд на служители на НИК е в рамките на установеното работно време и той получава за същото това време 1 заплата/трудово възнаграждение от бюджета на МВР, с което за последното възникват разходи за труд, които не са включени в сметките по чл.23, ал.3 от Наредба № 2/29.06.2015 г. по обективни причини. Счита, че определените в съдебно заседание възнаграждения на служителите на НИК следва да се превеждат по сметка на МВР, като заплащане на разходи за труд, които министерството прави. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на възивната жалба от ответницата Е. Х. Н., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е спазил процесуалните правила и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Поддържа, че е обоснован изводът на решаващия съд, че получената от нея сума за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. е налице годно законово основание – ответницата в качеството си на експерт по наказателни дела е получила определеното възнаграждение за явяване и изслушване в открито съдебно заседание, независимо от това, че е служител на МВР, като тези суми не се следват на ищеца- На основание чл.21 от Наредба № 2 в редакцията до 05.10.2018 г. при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по – малко от 20 лв. На това основание е получила възнаграждения по съдебните дела, по които е била експерт. По делото е установено, че МВР е получило дължимите му се суми за изготвяне на самите експертизи, които са изготвени в досъдебната фаза от сготвения възложител. До 05.10.2018 г. не съществува правно основание тези средства да бъдат присъдени на МВР. Твърди, че е добросъвестен получател на изплатените възнаграждения. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените поделото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Ищецът твърди, че със заповед № 196з-45/30.03.2015 г. на директора на НИКК-МВР ответницата е преназначена на изпълнителска длъжност „Специалист III степен“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при Научноизследователски институт по криминалистика и криминология – МВР. Със заповед № 196з-32/26.02.2016 г. на директора на НИКК-МВР ответницата е преназначена на длъжност „специалист II степен“, в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при НИКК-МВР.

Със заповед № 8121К-1124/-02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.9 ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР ответницата е назначена за държавен служител на длъжността „главен експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при НИКК-МВР, считано от 01.02.2017 г. Считано от 15.05.2017 г. със заповед № 8121К6225/27.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи във връзка с изменение на заповед рег. № 8121К.519/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на НИКК-МВР ответницата е преназначена на за държавен служител на длъжност „главен експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при НИК-МВР. При всички извършени преназначения е запозната със съответните длъжностни характеристики. На 2 основание чл.100 ПУДМВР НИК изготвя експертизи по реда на НПК, изготвя експертни справки за нуждите на оперативно - издирвателната дейност и международното оперативно полицейско сътрудничество, участва в действия по разкриване и разследване на престъпления и др. На основание чл.4, т.1 от ПУДНИКК основна задача на НИК е осъществяване на експертно криминалистична дейност в съответствие с нормативната уредба, като събира, изготвя и изследва веществени доказателства и веществени доказателствени средства, извършва оценка на следи.

Със заповед рег. № 8121з1350/16.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи е разпредено експертите от звената на МВР да извършват експертизи след писмено разпореждане на ръководителя на структурата, в която работят или определено от него длъжностно лице. Със заповедта се въвежда забрана за изготвяне на експертизи без наличие на възлагателен документ, регистриран в деловодството на структурата. В случаите, когато служител на МВР бъде определен за вещо лице от съда и структурата, в която работи не е уведомена за това, служителят следва да изиска от съда да уведоми писмено структурата, в която работи. Когато вещи лице – служители на МВР, са изготвили експертизи и се явяват пред съда във връзка с дадено от тях експертно заключение, изготвено в качеството им на служители на НИКМВР, за времето на съдебното заседание те изпълняват служебните си задължения и съответно получават възнаграждение от МВР. Поддържа, че макар защитата на изготвените експертизи да не е изрично посочена в основните задачи и дейности на НИК, то експертно - криминалистическата дейност е комплекс от дейности, свързани с откриването, фиксирането, изземването и изследването на веществени доказателствени средства, изготвяне на експертизи и тяхната защита. Явяването пред съд по своята същност представлява действие по повод изпълнение на служебни задължения по смисъла на § 1, т.5 на ДР на ЗМВР. При явяването си пред съд като вещи лица служителите на НИК не ползват отпуск и се явяват в рамките на установеното работно време Във връзка с работата на министъра на вътрешните работи е извършена проверка от дирекция „Инспекторат“ – МВР относно правомерност на действия на служителите на НИК-МВР при прилагането на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица проверката е приключила с доклад, в който се съдържали данни за неправомерни действия на служители на НИК-МВР, сред които и ответницата. В качеството си на вещо лице същата е изготвила експертизи през 2016 г. по дела в СЖС и РС-Сандански, а пред 2017 г. пред ОСБлагоевград и РС-Сандански, като неправомерно е получила сумата от 363, 35 лв., от която: 270 лв. от СГС, 25, 41 лв. – от ОС-Благоевград и 67, 94 лв. от РС-Сандански. По време на работата си върху възложените на МВР и изготвени от ответницата експертизи същата не е била в законоустановен отпуск, а е получавала трудово възнаграждение за същия период от МВР.

Така ответницата е получавала едновременно две възнаграждения – заплата от бюджета на МВР, заедно със съответните осигуровки за сметка на държавния бюджет и в същото време за същите дейности – възнаграждение от съда, което е от бюджета на съда или от депозит по делото. Ответницата е издала на свое име документи (сметки, фактури) по чл.9, ал.2 ЗДДФЛ.

Подписала е 7 на брой декларации по чл.43, ал.5 ЗДДФЛ, като писмено е 3 декларирала неверни данни, че е самоосигуряващо се лице. По този начин за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. ответницата е получила неправомерно възнаграждение от различни съдилища в лично качество във връзка с извършените в изпълнение на служебните й задължения експертизи на обща стойност 363, 35 лв. По силата на чл.22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. направените разходи, включително и тези за труд, се изплащане на МВР, тъй като то заплаща на служителите си техния труд и прави всички разходи за организация на дейността, закупуване на техника, оборудване, консумативи, действия по акредитация и лицензирани дейности, обучение на персонал, изплащане на обезщетения при трудови злополуки и др. Поддържа, че явяването в съдебно заседание като вещи лица на служителите във връзка с извършените експертизи, се явяват последващи във времето действия спрямо изготвянето на сметките и не са отразени в тях. Незаплащането на неотразенте в сметките разходи за труд води до вреди за бюджета на МВР.

Счита, че след като явяването на служителя е в рамките на установеното работно време, във връзка с негово длъжностно задължение – извършването на експертни изследвания и е свързано с дадено експертно заключение по възложена експертиза, извършва се със знанието и съгласието на неговия ръководител, то може да се приеме, че служителят изпълнява други задачи, възложени му от ръководителя, съгласно длъжностната му характеристика. С оглед на това определените в съдебно заседание възнаграждения служителите на НИК следва да се превеждат по сметка на МВР като заплащане на разходи за труд, които МВР прави. За изготвянето на експертизите от бюджета на МВР са направени редица разходи. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 363, 35 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. На основание чл.21 от Наредба № 2 в редакцията до 05.10.2018 г. при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер на не по – малко от 20 лв. На това парено основание е получила възнагражденията по посочените в исковата молба съдебни дела, по които се е явявала като експерт. Решаващият съм й е определил възнаграждение за явяването и изслушването й в съдебно заседание. Счита, че това възнаграждение няма нищо общо с дължимите към МВР суми за изготвяне на самите експертизи, които са изготвени в досъдебната фаза и съответно са заплатени на МВ от съответния възложител.

До 05.10.2018 г. не е съществувало правно основание тези пари да бъдат превеждани на МВР. Такава правна възможност е предвидена едва с изменението на Наредба № 2. Счита, че тези възнаграждения покриват разходи, които не се компенсират от МВР. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла 3-годищна давност на част от претендираните възнаграждения – възнаграждение по НОХД № 2834/2015 г., изплатено на 10.05.2016 г. от СГС; възнаграждение по дело № 3807/2015 г.., изплатено на 21.03.2016 г. от СГС; възнаграждение по НОХД № 131/2016 г., изплатено на 06.06.2016 г. от РС-Сандански. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.