Решение № 7 от 06.02.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Търговско дело 5/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 06.02.2026
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Ловеч, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело № 20254300900005 по описа за 2025 година
Производство по чл.432 от Кодекса за застраховане.
Постъпила е искова молба вх. № 397/ 20.01.2025 г. и уточнителна молба вх. № 1281/ 18.02.2025 година от К. А. Д. ЕГН ********** с адрес: село Д, улица ***, област Л, чрез адвокат Л. Г. от АК - Перник, с адрес: гр. С., улица *** срещу ЗАД „ Далл Богг Живот и Здраве" АД ЕИК 200299615 град С., Централно управление бул. „Г. М. Д." № 1. В молбата посочва, че на 17.01.2020 г. около 08:25 ч. при тежко ПТП на път 307 км. 3+700, между лек автомобил марка „ Тойота" модел Рав4" с peг. № OB 1076 BP, управляван от М.И.Т., и лек автомобил марка ВОЛВО модел 850 с peг. № РВ 4651 ВМ, управляван от А.Д.А. - баща на ищеца, последният изпада в коматозно състояние, продължило до 05.11.2021 г., когато пострадалият починал.
B резултат на тежките увреждания ищеца е търпял значителни имуществени вреди и сериозни социално-битови ограничения, изразяващи се в невъзможност да се самообслужва, което налагало същия да ползва денонощни чужди грижи и придружители за периода от 08.06.2020 г. до 29.04.2021 г. Грижите се полагали от жената, с която живеел на семейни начало, при условията на фактическо съжителство, от нейната майка и от самия ищец и то денонощно по 24 часа в денонощието на смени, за което се наложило да напуснат работа.Твърди, че разходите за болногледачи, полагане на ежедневни грижи и придружители като размер за този период са в размер на 30 000 лева, ведно с законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради липса на достатъчно апаратура, необходима за поддържката на ищеца в домашни условия, пострадалият бил настанен в Хоспис в град С. през лятото на 2021 г., където е починал на 05.11.2021 г. поради тежките 1 усложнения - белодробен и мозъчен оток. За този период от 01.06.2021 г. до 05.11.2021 г. за ищеца са заплащани суми в размер от по 2 600 лв. на месец за период от пет месеца или общо сума в размер от 13 100 лв.
На 15.03.2021 г.бащата на ищеца бил транспортиран за допълнително лечение от Р България в Турция и настанен за изследвания и високоспециализирано лечение в болница РЕЯП - Истанбул и обратно до РБ.
За транспортирането със специализиран транспорт от дома му до болничното заведение е заплатена сума в размер от 1 500 лева, а за лечението – 165 938 турски лири, с левова равностойност 34 000 лева по курса към деня на плащането им, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021 година до окончателното плащане.
Лек автомобил марка „Тойота" модел Рав 4" с per. № OB 1076 BP е застрахован по задължителна застраховка „ гражданска отговорност" в ЗАД „ Далл Богг Живот и Здраве" с полица № BG / 30 / 119000779999 - , сключена на 15.03.2019 г. със срок на действие до 15.03.2020 г. - с покритие към деня на ПТП.
На 23.03.2021 г. по нохд № 25/ 2021 г. на Районен съд - Луковит, съдът е одобрил постигнатото споразумение, между представителя на държавното обвинение и подсъдимия М.И.Т., с което се е признал за виновен за причиняване на ПТП – то и на тежка телесна повреда - продължително разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние кома, на А.Д.А.
Твърди, че предявили писмена застрахователна претенция към ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие още на 20.08. 2020 г. / пратена по пощата на 17.08.2020 г. / , вкл. с искане за обезщетяване на описаните в настоящата искова молба имуществени вреди за придружители и болногледачи, както и за изплащане и на обезщетение за предстоящо лечение, осъществено впоследствие, както и разходите за извършването му, като до настоящия момент ответното дружество не е извършило плащане на описаните имуществени вреди. Претендира се заплащане на горните суми, както и разноските по делото. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на искова молба вх. № 2300/28.03.2025 г. от Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, в който е оспорена исковата молба предявена от К. А. Д. и моли да бъде отхвърлена изцяло като, процесуално недопустима, евентуално като неоснователна и недоказана. Оспорва всички заявени твърдения в исковата молба, която почива на недостоверни и противоречиви твърдения. Излага подробни съображения, като посочва, че исковата молба е процесуално недопустима, тъй като за претенциите за обезщетяване, ищецът не е предявил извънсъдебна застрахователна претенция, т.е не е изчерпил задължителното рекламационно производство пред застрахователя въведено от Кодекса на застраховането.
2
Признават за безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 17.01.2020 г., по отношение собствеността и ползването на л. а. Тойота, модел Рав 4, с per. № OB 1076 BP по силата на Застрахователна полица № BG/30/119000779999/15.03.2019 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Признават за безспорно състоянието на А.А. след ПТП, вкл. изпадането му в кома и не се противопоставят това обстоятелство да бъде отделено като безспорно. Изразяват становище по доказателствените искания на ищеца и от своя страна правят такива.
С разпореждане рег.№ 129/ 20.05.2025 година е дадено указание на ищеца в едноседмичен срок от получаването му, да представи доказателства за заявена претенция по чл. 380 от КЗ за имуществени вреди, произтичащи от заплатено лечение и престой в хоспис, което е предпоставка за допустимостта на исковата претенция в тази част.
С определение № 108/ 26.06.2025 година е върната обратно на основание чл. 129, ал.3 от ГПК исковата молба, предявена от К. А. Д.,чрез адв. Л. Г., АК – Перник, с адрес: град С., ул. ***, против до ЗАД „Далл Богг Жимот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, адрес: град С., бул. „Г.М.Д.“ № 1, за заплащане на имуществени вреди общо в размер на в общ размер от 165 938 (сто шестдесет и пет хиляди) турски лири, които по курса на деня на плащането им - към дата 26.03.2021 година възлизат на сума в общ размер от 34 000 (тридесет и четири хиляди и сто) лева, платени за лечението на увредения по сметка на болница РИЯП в Истанбул Турция за периода от 15.03.2021 г. до 29.03.2021 г., ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от 26.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както следва: сума в размер от 44.497.50 турски лири и петдесет куруша, чиято левовата равностойност по курса към деня на плащането им на 12.03.2021 г. е в размер на сума от 9 000 (девет хиляди) лева; сума в размер от 30 558 турски лири (3 530 евро) с левова равностойност на 7 000 (седем хиляди) лева, платени на 20.03.2021 г. за лечението на увредения; сума в размер от 75 055 турски лири (седем десет и пет хиляди турски лири) платени на 22.03.2021 г., левова равностойност 15 000 (петнадесет хиляди) лева; сума в размер от 15 573 турски лири, платени за лечението на увредения по сметка на болница Рияп Истанбул на 26.03.2021 г., с левова равностойност 3 000 (три хиляди лева); сума в размер на 938 турски лири, левова равностойност 100 лева, платена за лечението на ищеца на 26.03.2021 г., поради неотстраняване на нередовностите й в срок, и производството е прекратено в тази част.
Прекратителното определение е връчено на страните съответно на 11 и 17.07.2025 година и като необжалвано при условията на чл. 296т.2 от ГПК е влязло в сила.
С определение № 155/ 29.08.2025 година на основание чл. 130 от ГПК, вр. чл. 380 от КЗ производството по т.д. № 5/ 2025 година е прекратено в частта, в която К. А. Д.,чрез адв. Л. Г., АК – Перник, с адрес: град С., ул. ***, е предявил против до ЗАД „Далл Богг Жимот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, 3 адрес: град С., бул. „Г.М.Д.“ № 1, претенция за заплащане на имуществени вреди за период от 01.06.2021 г. до 05.11.2021 г., произтичащи от заплатени от ищеца суми в размер от по 2 600 лв. на месец за период от пет месеца или общо сума в размер от 13 100 лв, за престой в хоспис, като недопустимо.
В открито съдебно заседание на 06.11.2025 година с протоколно определение производството по делото е прекратено производството по т.д. № 5/2025 г. в частта относно претенция за сумата 1500 лв., представляваща имуществени вреди, заплатени за транспортирането на бащата на ищеца до Истанбул, Турция, като производството е останало висящо само по отношение на претендираната сума в размер на 30 000 лв. по 2 500 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане за периода от 08.06.2020 г. до 29.04.2021 г. – времето, през което е полагал лично 24-часови денонощни грижи за баща си, за което е напуснал работа и е прекъснал следването си.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от адв.
Л. Г. от АК – Перник, поддържа исковата си претенция за имуществени вреди по повод полагани извънредни денонощни грижи за своя баща, заедно с още две лица – майка му и баба му, които се грижили 24 часа в денонощието и били непрекъснато до ищеца през този период и с изключение на времето, когато са имали нужда от сън.
Ответното дружество се представлява от адв. Д. С. от САК, който оспорва предявения иск, като изтъква, че исковата претенция е недоказана, още повече, че на ищеца е заплащано възнаграждение за личен асистент в размер от 512 до 612 лева месечно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на другата страна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на 17.01.2020 година А.Д.А., баща на ищеца е пострадал в ПТП, като автомобилът, причинил произшествието е застрахован в ответното дружество. Не се спори и, че на 20.01.2020 година пострадалият е изпаднал в коматозно състояние.
Не се спори между страните, че на бащата на ищеца са присъдени неимуществени вреди в размер на 700 000 лева, като делото са приложени доказателства за превод по банков път по сметката на ищеца сумата от 112 778.80 лева с основание частично главница и лихва съгласно решение по т.д. № 96/ 2020 година по описа на ОС – Ловеч и 120 000 лева главница по д.
116/ 2024 година на ОС – Велико Търново, както и общо сумата от 1 089790.29 лева с основание плащане по запор на ЧСИ Йордан Ценов и Михаил Делибозов .
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в процесния период от 08.06.2020 година до 29.04.2021 година бащата на ищеца е бил в кома и за него са се грижили освен ищеца и други лица.
Представени са трудов договор № 176/ 31.07.2020 година допълнително 4 споразумение № 198/ 30.12.2020 година към трудов договор и и заповед № 85/ 28.04.2021 година, от които се установява, че в периода от 31.07.2020 година до 30.04.2021 година ищецът е бил назначен за личен асистент на баща си, с основно месечно възнаграждение в размер на 737.52 лева и от 01.01.2021 година в размер на 789.60 лева.
По делото въпреки дадените указания не са представени доказателства, ищецът да е напуснал работата си или следването си, за да се грижи за баща си, нито пък са представени доказателства за заплащане на възнаграждение от негова страна за грижите, които са полагали трети лица.
При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя за обезщетение на имуществени вреди в размер на 30 000 лв. по 2 500 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане за периода от 08.06.2020 г. до 29.04.2021 г. – времето, през което е полагал лично 24-часови денонощни грижи за баща си, за което е напуснал работа и е прекъснал следването си.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управлявания от причинителя на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.