Решение № 1175 от 20.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000502212 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.05.2024г по гр.д. № 6850/2023г СГС, ГО, І-10 състав е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на А. Й. Ч. сумата от 15 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 2065/2016г по описа на СГС, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за сумата над 15 000лв до 300 000лв. СГС е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от ищеца.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба и от двете страни в производството.

Ищецът А. Ч. , представлявана от адв. П. от САК, обжалва решението на СГС в отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, но изведените изводи са неправилни и в нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон при събиране и обсъждане на доказателствата. Поддържа, че съдът не е съобразил всички установени претърпени от ищцата вреди. Поддържа, че определеното 1 обезщетение е занижено по размер, а не е справедливо. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Ответникът Прокуратура на РБ обжалва решението на СГС в осъдителната му част с оплакване за неправилност. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като съдът не е отчел, че по делото не се установяват действително претърпени вреди, че не се установява причинна връзка между вредите и действията на прокуратурата. Моли в обжалваната част решението на СГС да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде изцяло отхвърлен. Евентуално моли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.

В о.с.з. въззивникът- ищец се явява и се представлява от адв. П., която поддържа въззивната жалба, по съображенията , изложени в нея. Моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира разноските , направени по делото.

Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор С., който оспорва въззивната жалба на ищеца и поддържа въззивната жалба на ответника Поддържа, че воденото НОХД се характеризира с фактическа и правна сложност, извършени са голям брой процесуално-следствени действия, събрани са сложни експертизи и това е довело до забавяне на производството. Моли размера на присъденото обезщетение да бъде намален.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно, по съображения, изложени във въззивната жалба на ищеца.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата е предявила иск за ангажиране на имуществената отговорност на държавата, чрез нейни процесуални субституенти – органите, причинили твърдяните вреди на ищеца- поради бавно правосъдие. Ищцата твърди, че е пострадала от смъртта 2 на дъщеря си Д. Д. Ч., настъпила на 19.09.2006г при рухването на сграда в гр. София, ул. Алабин №39.Твърди, че наказателното производство, по което са съдени привлечените като виновни лица е продължило 14 години, 7 месеца и 18дни. Твърди, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда. Твърди, че е завела пред Инспектората на ВСС искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бавното правосъдие, в рамките на което й е предложено обезщетение от 10 000лв. Твърди, че в срока за разследване от почти 10 години ответникът е проявил грубо бездействие, че предприеманите следствени действия са били несвоевременни, че на два пъти ответникът е правил опит да прекрати производството по делото, че късно е привличал обвиняеми. Твърди, че от бавното правосъдие е претърпяла болки и страдания, психически негативни преживявания, безсилие, преживяла е чувство на липса на справедливост. Твърди,че психическото й здраве се е влошило, животът й се е променил.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, против решението на СГС в тази част няма въззивни оплаквания и на осн. чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към тази част на решението на СГС като обосновка на собствения си акт.

По делото е установено, че на 19.09.2006 г. Д. Ч., дъщеря на ищцата, е починала от травми, причинена при срутването на сграда, находяща се в гр. София, ул. Алабин № 39.

Същият ден е образувано досъдебно производство №285/2006 г., по описа на Национална следствена служба, пр.пр.№6980/2006 г., по описа на Софийска градска прокуратура срещу неизвестен извършител, който поради незнание или немърливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на повече от едно лице.

Установява се, че ищцата , като майка на починалата Д. Ч., е страна - пострадала по ДП №285/2006 г, по описа на НСлС, образувано по пр.пр. №6980/2006 г. на СГП.

Установява се, че в рамките на ДП №285/2006 г. са извършени следните процесуално-следствени действия: през 2006 г. са извършени оглед на местопроизшествието, разпит на десетки свидетели, назначена е техническа и архитектурно-строителна експертиза. В периода от м.11.2006г до м.12.2007г няма извършвани действия по делото. През 2007 г. са разпитани двама свидетели. През 2008 г. са разпитани петима свидетели и са извършени три очни ставки. През 2009 г. са съставени протоколи за доброволно предаване и е предявено разследването на пострадалата Г.. През 2010 г. е предявено разследването на пострадалата Ч. и с постановление от 24.06.2010 г прокурор при СГП е прекратил наказателното производство с мотив, че не са налице данни за извършено престъпление.

Прекратяването е отменено от съда с определение на СГС от 13.05.2011 г., което 3 определение е потвърдено от САС. Констатирано е в акта на САС забавяне в разследването и са дадени указания на прокурора за назначаване на експертизи, разпитване на свидетели и установяване на причините за предприетото прибързано разчистване на мястото на падналата сграда , които указания не са изпълнени. През 2012 г. е назначена и извършена повторна строително-техническа експертиза, събрани са свидетелства за съдимост, привлечени са като обвиняеми Г. К. и П. П. и разследването е предявено на пострадалите и на двамата обвиняеми. През 2013 г. е назначена и извършена допълнителна строителнотехническа експертиза, разследването отново е предявено на пострадалите и обвиняемите, назначена е и е изготвена съдебно-медицинска експертиза и са разпитани двама свидетели. През 2014 г. е разпитан един свидетел и отново е предявено разследването на обвиняемите и на пострадалите, с постановление на прокурор М. е прекратено частично наказателното производство по отношение на обвиняемия Г. К. , като производството е спряно поради невъзможност да бъде намерен М. М.. Частичното прекратяване на производството е отменено от СГС с определение по НЧД 486/2015г, което определение е потвърдено от САС. През 2015 г са разпитани седем свидетели. През 2016 г. са събрани свидетества за съдимост, привлечени са като обвиняеми Г. К., П. П., Н. С. и М. И. е обявен за общодържавно издирване, на 23.02.2016 г. П. П. е подал молба с правно основание чл. 369 НПК в СГС за ускоряване на производството, съдията е определил тримесечен срок по отношение на П. да бъде внесен обвинителен акт в съда или наказателното производство да бъде прекратено, разследването е предявено на пострадалите и на обвиняемите и на 27.04.2016г е внесен обвинителен акт срещу Г. К., П. П., Н. С., М. И..

Няма спор и се установява от доказателствата по делото, че досъдебното производство съдържа 41 тома плюс чували веществени доказателства.

Установява се, че на 28.04.2016 г. е образувано НОХД №2065/2016 г. по описа на СГС, НО, 3-ти състав, по което настоящата ищца е конституирана като частен обвинител и граждански ищец.

С присъда №243/14.11.2018 г., постановена по НОХД №2065/2016 г. по описа на СГС, НО, 3-ти състав подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. Присъдата е била потвърдена с решение №65 от 3 19.02.2020 г. по ВНОХД № 321/2019 г. по описа на САС. С решение №32 от 07.05.2021 г. по КНД №86/2021 г. по описа на III НО, въззивното решение е потвърдено и първоинстанционната присъда е влязла в сила.

Установява се, че в рамките на съдебното производство са били предявени 4 граждански иска.

Установява се още, че по делото са проведени близо тридесет о.с.з., като настоящата ищца не е ставала повод за отлагане разглеждането на делото.

4

В рамките на съдебното производство за разпитани отново десетки свидетели, част от които нови, изслушани са СТЕ, включително нова, назначане от съда и СМЕ.

В мотивите и на двата съдебни акта, постановени от СГС и САС , е подчертана липсата на ритмичност при събиране на доказателствата, бавното разследване, неприцизността при събиране на доказателствата – в частност при кредитиране на експертизите и поставянето на нови задачи на вещите лица . Сочи се, че се е наложило десет години след инцидента първата съдебна инстанция да търси и събира нови доказателства- свидетели, експертизи, писмени доказателства, за установяване на фактите по делото.

Предвид изложеното по делото е установено, че общата продължителност на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза е 14 години, 7 месеца и 19 дни.

В о.с.з. на 13.12.2023г е изслушана свидетеля Д., първа братовчедка на ищцата, която установява, че Д. е била центъра на живота на ищцата, че по време на процеса ищцата й е споделяла, че се чувства сякаш удря глава в желязна врата. Свидетелката установява, че ищцата е проявявала активност и интерес по време на разследването, събирала е доказателства. Установява, че ищцата е коментирала, че се крият доказателства, че всичко се протака, че се проявява нехайство, че всичко се бави умишлено. Установява още,че болката на ищцата се засилвала от това,че истината не излизала наяве. Свидетелката установява, че всяко явяване по делото е връщало болката на ищцата, че я е депресиларо.

В о.с.з. на 24.10.2024г е изслушано заключение на съдебно-психологическа експертиза, изготвено от в.л. К., която в мотивната част на заключението си сочи, че ищцата е споделила ужаса си от многото разпити, обаждания, телевизионни предавания, споделила е огорчението си от това, че няма да бъде установена истината.

Според вещото лице направените тестове обрисуват ищцата като неспокойна, тревожна, с чувство за пренебрегване и липса на достатъчно уважение, преживява се като жертва, с чието доверие е злоупотребено, тревожна, апатична, разконцентрирана.

Според вещото лице изложеното свидетелства за трайна депресивна картина с намалена способност за адаптация, усещане за безперспективност и липса на справедливост. Според вещото лице депресивната картина е вследствие фиксирането на ищцата върху липсата на справедливо наказание за смъртта на нейната дъщеря и преживения от нея твърде дълъг съдебен процес.