Решение № 993 от 11.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Варна, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501471 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от К. Г. Й., ЕГН **********, на 21.06.2023 г., срещу отказ на ДСИ Димана Антонова, с район на действие: РС – Варна, по ИД №9062/2023 г. да предаде детето Д. Р. на майка му К. Й., обективирани в протокол от 19.06.2023 г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания отказ. Жалбоподателката излага, че на 12.04.2023 г. е подала молба за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист, издаден от РС – Търговище, за предаване на детето Д. Р.. Твърди, че двукратно е заплатила такса на държавния съдебен изпълнител за предаване на детето, но то още било при длъжника – баща му Ц. М. Р.. Излага, че на насрочена на 06.06.2023 г. среща длъжникът се явил във видимо нетрезво състояние в кабинета на съдебния изпълнител, който обаче заявил на жалбоподателката, че не намира повод да предаде детето, защото според Отдел „Закрила на детето“ детето следвало да остане при баща си.

Същевременно, пред сградата на СИС служителка от отдела отрекла пред жалбоподателката да е изразявала такова становище. Излага, че на насрочена за 19.06.2023 г. среща в залата за медиация при РС – Варна съдебният изпълнител незаконосъобразно провел разговор с детето без присъствието на психолог и представител на Отдел „Закрила на детето“ и отново не й предал детето. По изложените съображения моли за отмяна на отказа на ДСИ да й 1 предаде детето. Евентуално моли жалбата да се счита за насочена срещу действия на ДСИ или евентуално - за бавност.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК длъжникът Ц. М. Р. е депозирал писмено възражение, чрез адв. Н., с което изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Излага обстоятелства относно общуването между майката и детето, с които обосновава правилност на отказа на съдебния изпълнител, чрез който се гарантирало психо - емоционалното състояние на детето. Отправя искане за оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноски.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ Димана Антонова е приложила към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 12.04.2023 г. под дело №9062/2023 г. по описа на СИС при РС - Варна, по искане на К. Г. Й., ЕГН **********, и въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2023 г., издаден по гр.д. № 276/2014 г. по описа на РС - Търговище, по който бащата Ц. М. Р. ще осъществява лични контакти с детето Д. Р. при следния режим: всяка втора и четвърта седмица от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя, с приспиване, и през лятото по 20 дни по време на лятната ваканция, които дни не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и по два дни през коледните празници.

В молбата за образуване на производството са изложени твърдения, че бащата на детето го е взело на 03.02.2023 г. с уговорката то да остане там за една седмица, но до момента на подаване на молбата – 12.04.2023 г., бащата задържал детето и отказвал да го върне. Поискано е от съдебния изпълнител да предприеме фактическо предаване на детето, като при неизпълнение на задължението за предаване на детето от длъжника, на последния да му бъде наложена глоба.

ПДИ за предаване на детето е връчена на длъжника на 28.04.2023 г.

С разпореждане от 10.05.2023 г. ДСИ е насрочил принудително предаване на детето на 06.06.2023 г., за която дата са уведомени страните и ДСП.

С разпореждане от 11.05.2023 г. ДСИ е разпоредил да се изпрати становището на длъжника, според което не се налага детето да бъде изведено принудително, до взискателя. Разпоредено е съобщение да се изпрати и до Първо РПУ за оказване на съдействие за предаване на детето.

С разпореждане от 29.05.2023 г. ДСИ е изискал от Първо РПУ принудително довеждане на длъжника за предаване на детето.

Видно от протокол за предаване на дете от 06.06.2023 г. след проведени разговори със страните, детето и социален работник в Отдел „Закрила на 2 детето“ при „Социално подпомагане“ – Варна и по молба на взискателя, ДСИ е насрочило нова дата за предаване на детето за 19.06.2023 г.

С протокол от 19.06.2023 г. ДСИ е отказал да предаде принудително детето на майката с оглед запазване на менталното му здраве. В акта е посочено, че детето е изразило нежелание да остане само с майка си.

Родителите и детето са убедени да излязат на разходка, но минути след напускане на кабинета, бащата се връща с детето, което било видимо разстроено от поведението на майка си.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК взискателят е легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдебният изпълнител е обвързан от посочения от взискателя изпълнителен способ за удовлетворяване на изпълняемото му право. Същият няма правомощия да извършва преценка за целесъобразността на постановеното от съда в изпълнителния титул. Поради което отказът на съдебния изпълнител да изпълни съдебно решение е незаконосъобразен.

Същевременно, принудителното изпълнение засяга малолетно дете, което е самостоятелна личност. Действията на всички лица, ангажирани в изпълнителното производство, трябва да са съобразени с интересите му.

Осъществяването на предаване на детето противно на волята му би могло да засегне личностното му развитие. В случая, след като детето е изразило несъгласие да остане само с майка си, съдебният изпълнител е следвало да приложи нормата на чл. 528, ал. 4 ГПК като поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението, както и да предприеме подходящи мерки по чл.

23 ЗЗДет. По изпълнителното дело не се установява да са предприети действията предписани в чл. 528, ал. 4 от ГПК за отстраняване на възникналите пречки по предаване на детето. Съдебният изпълнител е могъл с оглед на конкретната ситуация да отложи временно извършване на изпълнителното действие, но само по съображения за необходимост от предприемане на подготвителни мерки за своевременно и безопасно предаване на детето, което в случая не е предприел.

По изложените съображения съдът намира жалбата на взискателя за основателна, поради което отказът на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие по предаване на дете като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а изпълнителното дело следва да бъде върнато на съдебния 3 изпълнител за извършване на следващите се процесуални действия при спазване на приложимите процесуални норми.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на длъжника не се следва да бъдат присъдени разноски.

По заявеното в жалбата евентуално искане следва да се посочи, че съдът не е компетентен да разгледа и да се произнесе по жалба за бавност на съдебен изпълнител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от 21.06.2023 г., подадена от К. Г. Й., ЕГН **********, отказ на ДСИ Димана Антонова, с район на действие: РС – Варна по ИД №9062/2023 г. да предаде детето Д. Р. на майка му К. Г. Й., обективиран в протокол от 19.06.2023 г.

ВРЪЩА ИД №9062/2023 г. на ДСИ Димана Антонова с указание за извършване на последващи процесуални действия.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ДСИ Димана Антонова за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4